Естественият прираст в България отново е отрицателен – населението намалява с над 47 хил. души
Продължава спадът в раждаемостта, смъртността остава висока, само че миграцията отчасти компенсира демографския срив. Това са част от изводите от показаните през днешния ден данни на Националния статистически институт за демографската карта на България към края на 2024 година
През 2024 година в България са регистрирани 53 727 раждания, от които 99.4% (53 428) са живородени деца. В съпоставяне с 2023 година броят им понижава с 3769, или с 6.6%. Общият коефициент на раждаемост за страната е 8.3‰.
Момчетата още веднъж доминират измежду новородените - 27 377 против 26 051 девойки, или на 1000 момчета се падат 952 девойки.
В градовете са родени 39 483 деца, а в селата - 13 945. Коефициентът на раждаемост е подобен - 8.3‰ в градовете и 8.2‰ в селата. Най-висока раждаемост е регистрирана в областите Сливен (12.5‰) и Ямбол (10.0‰), а най-ниска - в Смолян (5.2‰) и Перник (6.1‰).
Към края на 2024 година дамите във фертилна възраст (15-49 години) са 1.257 млн., което е с към 12 хиляди по-малко по отношение на миналата година. Леко се усилва броят на децата, родени от майки под 18 години - 2 817 по отношение на 2 753 през 2023 година Спад се следи при ражданията от дами на 40 и повече години - от 2 641 на 2 528.
Средният брой живородени деца от една жена (тотален коефициент на плодовитост) е 1.72. Средната възраст при раждане на първо дете е 27.6 години, като най-млада е тя в Сливен (22.1 г.), а най-висока - в София (столица) (30.9 г.). През 2024 година са регистрирани 926 многоплодни раждания - в 914 случая са родени близнаци, а в 12 - тризнаци.
Трябва ли ни демографско министерство, което да се занимава с раждаемостта?
Нещата, които не се приказват, когато обсъждаме тематиката за раждаемост
Смъртността остава висока, преждевременната гибел визира над една пета от популацията
През 2024 година в страната са умряли 100 736 души, като коефициентът на обща смъртност е 15.6‰. Спрямо 2023 година има лек спад - с 270 души, или 0.3%. Смъртността измежду мъжете (16.8‰) остава по-висока спрямо тази при дамите (14.6‰). На 1 000 умряли дами се падат 1 064 мъже.
В селата смъртността е доста по-висока (20.7‰), в сравнение с в градовете (13.8‰). Най-високи са стойностите в област Видин (24.3‰), Монтана (21.5‰) и Кюстендил (21.3‰), а най-ниски - в София (столица) (11.3‰).
Показателят за преждевременна смъртност (починали под 65 години) е 20.2%, което е леко покачване по отношение на 2023 година (20.1%). При дамите делът е 13.0%, до момента в който при мъжете доближава 27.0%.
Детската смъртност е 4.5‰ - 238 деца до 1 година са умряли през 2024 година По този индикатор се следи наклонност на усъвършенстване. За съпоставяне, през 2023 година коефициентът е бил 4.9‰, а през 2014 година - 7.6‰.
Под 59% от популацията е в трудоспособна възраст
Към края на 2024 година популацията на България е 6 437 360 души, от които над 1,5 млн. са пенсионери
Населението понижава с близо 47 хиляди души заради негативен натурален приръст
Разликата сред броя на родените и умрелите - естественият приръст - остава негативна. През 2024 година популацията е намаляло с 47 308 души. Коефициентът на натурален приръст е -7.3‰ (в градовете -5.5‰, в селата -12.5‰).
Всички области в страната регистрират негативен натурален приръст. Най-благоприятни стойности са регистрирани в София (столица) (-2.0‰), Сливен (-2.8‰) и Благоевград (-5.1‰). С максимален спад се открояват Видин (-17.2‰), Перник (-14.8‰) и Габрово (-14.6‰).
Положителен миграционен приръст компенсира отчасти естествения спад
Нетният машинален приръст - разликата сред заселилите се и изселилите се - е позитивен: +39 187 души. Коефициентът на чиста миграция е +6.0‰.
Най-висок е миграционният приръст в Кърджали (28.6‰), Бургас (17.0‰) и Варна (12.9‰). Отрицателен машинален приръст е регистриран в Смолян (-5.0‰) и Монтана (-1.9‰).
През 2024 година в България са регистрирани 53 727 раждания, от които 99.4% (53 428) са живородени деца. В съпоставяне с 2023 година броят им понижава с 3769, или с 6.6%. Общият коефициент на раждаемост за страната е 8.3‰.
Момчетата още веднъж доминират измежду новородените - 27 377 против 26 051 девойки, или на 1000 момчета се падат 952 девойки.
В градовете са родени 39 483 деца, а в селата - 13 945. Коефициентът на раждаемост е подобен - 8.3‰ в градовете и 8.2‰ в селата. Най-висока раждаемост е регистрирана в областите Сливен (12.5‰) и Ямбол (10.0‰), а най-ниска - в Смолян (5.2‰) и Перник (6.1‰).
Към края на 2024 година дамите във фертилна възраст (15-49 години) са 1.257 млн., което е с към 12 хиляди по-малко по отношение на миналата година. Леко се усилва броят на децата, родени от майки под 18 години - 2 817 по отношение на 2 753 през 2023 година Спад се следи при ражданията от дами на 40 и повече години - от 2 641 на 2 528.
Средният брой живородени деца от една жена (тотален коефициент на плодовитост) е 1.72. Средната възраст при раждане на първо дете е 27.6 години, като най-млада е тя в Сливен (22.1 г.), а най-висока - в София (столица) (30.9 г.). През 2024 година са регистрирани 926 многоплодни раждания - в 914 случая са родени близнаци, а в 12 - тризнаци.
Трябва ли ни демографско министерство, което да се занимава с раждаемостта?
Нещата, които не се приказват, когато обсъждаме тематиката за раждаемост
Смъртността остава висока, преждевременната гибел визира над една пета от популацията
През 2024 година в страната са умряли 100 736 души, като коефициентът на обща смъртност е 15.6‰. Спрямо 2023 година има лек спад - с 270 души, или 0.3%. Смъртността измежду мъжете (16.8‰) остава по-висока спрямо тази при дамите (14.6‰). На 1 000 умряли дами се падат 1 064 мъже.
В селата смъртността е доста по-висока (20.7‰), в сравнение с в градовете (13.8‰). Най-високи са стойностите в област Видин (24.3‰), Монтана (21.5‰) и Кюстендил (21.3‰), а най-ниски - в София (столица) (11.3‰).
Показателят за преждевременна смъртност (починали под 65 години) е 20.2%, което е леко покачване по отношение на 2023 година (20.1%). При дамите делът е 13.0%, до момента в който при мъжете доближава 27.0%.
Детската смъртност е 4.5‰ - 238 деца до 1 година са умряли през 2024 година По този индикатор се следи наклонност на усъвършенстване. За съпоставяне, през 2023 година коефициентът е бил 4.9‰, а през 2014 година - 7.6‰.
Под 59% от популацията е в трудоспособна възраст
Към края на 2024 година популацията на България е 6 437 360 души, от които над 1,5 млн. са пенсионери
Населението понижава с близо 47 хиляди души заради негативен натурален приръст
Разликата сред броя на родените и умрелите - естественият приръст - остава негативна. През 2024 година популацията е намаляло с 47 308 души. Коефициентът на натурален приръст е -7.3‰ (в градовете -5.5‰, в селата -12.5‰).
Всички области в страната регистрират негативен натурален приръст. Най-благоприятни стойности са регистрирани в София (столица) (-2.0‰), Сливен (-2.8‰) и Благоевград (-5.1‰). С максимален спад се открояват Видин (-17.2‰), Перник (-14.8‰) и Габрово (-14.6‰).
Положителен миграционен приръст компенсира отчасти естествения спад
Нетният машинален приръст - разликата сред заселилите се и изселилите се - е позитивен: +39 187 души. Коефициентът на чиста миграция е +6.0‰.
Най-висок е миграционният приръст в Кърджали (28.6‰), Бургас (17.0‰) и Варна (12.9‰). Отрицателен машинален приръст е регистриран в Смолян (-5.0‰) и Монтана (-1.9‰).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ