В Националната художествена академия възпитават мислещи творци
Продължава седмичната ни поредност, отдадена на висшите учебни заведения по изкуствата. Днес се стопираме на Националната художествена академия.
Държавното рисувално учебно заведение е намерено при започване на октомври 1896 година от интелектуалците и художниците Константин Величков, Иван Шишманов, Антон Митов, Иван Мърквичка, Борис Шац и Иван Ангелов. Това става след подписването на специфичен декрет от княз Фердинанд.
Училището става Художествена академия през 1921 година Днес там има два факултета. Възпитаниците могат да получат просветителна степен бакалавър, магистър и лекар.
Снощи в изложба „ Академия “ на НХА бе маркирана 50-годишнината на сп.„ Проблеми на изкуството “. Това бе и първичния подтик на диалога с проф. Бисерка Пенкова – зам.-ректор на висшето учебно заведение по научната и художествено-творческа активност , основен редактор на профилираното издание юбиляр.
Списанието се издава от Института за проучване на изкуствата при Българската академия на науките. То е единственото в България академично научно списание в региона на изобразителните изкуства, театъра и екранните изкуства – изясни пред Радио София проф. Пенкова.
Тя означи още, че измененията в българската реалност са се отразили и в мотивацията на младите при избора си на занятие.
Има позитивна инерция – престижът на Академията продължава да е задоволително висок и да притегля студенти. При изкуствата мотивацията е производна на вътрешното предпочитание и нужда от рационализиране в дадена област. Освен предпочитание и гений, студентът би трябвало да има креативен сили.
При нас учителят не дава единствено професионални уроци. А със самата си персона, бих споделила, дава човешки уроци. Изкуството не е единствено техника, овладени умения. Това е и морал – до каква степен, какъв брой и какво влагаш в изкуството…
От друга страна въздействието зависи най-много от възприемащия. Той би трябвало да има настройка и рецептори.
Обучението не е да ти държат ръката ида ти дават подготвени предписания и правила.
Чуйте целия диалог на Гергана Гайдарова с проф. Бисерка Пенкова .
Държавното рисувално учебно заведение е намерено при започване на октомври 1896 година от интелектуалците и художниците Константин Величков, Иван Шишманов, Антон Митов, Иван Мърквичка, Борис Шац и Иван Ангелов. Това става след подписването на специфичен декрет от княз Фердинанд.
Училището става Художествена академия през 1921 година Днес там има два факултета. Възпитаниците могат да получат просветителна степен бакалавър, магистър и лекар.
Снощи в изложба „ Академия “ на НХА бе маркирана 50-годишнината на сп.„ Проблеми на изкуството “. Това бе и първичния подтик на диалога с проф. Бисерка Пенкова – зам.-ректор на висшето учебно заведение по научната и художествено-творческа активност , основен редактор на профилираното издание юбиляр.
Списанието се издава от Института за проучване на изкуствата при Българската академия на науките. То е единственото в България академично научно списание в региона на изобразителните изкуства, театъра и екранните изкуства – изясни пред Радио София проф. Пенкова.
Тя означи още, че измененията в българската реалност са се отразили и в мотивацията на младите при избора си на занятие.
Има позитивна инерция – престижът на Академията продължава да е задоволително висок и да притегля студенти. При изкуствата мотивацията е производна на вътрешното предпочитание и нужда от рационализиране в дадена област. Освен предпочитание и гений, студентът би трябвало да има креативен сили.
При нас учителят не дава единствено професионални уроци. А със самата си персона, бих споделила, дава човешки уроци. Изкуството не е единствено техника, овладени умения. Това е и морал – до каква степен, какъв брой и какво влагаш в изкуството…
От друга страна въздействието зависи най-много от възприемащия. Той би трябвало да има настройка и рецептори.
Обучението не е да ти държат ръката ида ти дават подготвени предписания и правила.
Чуйте целия диалог на Гергана Гайдарова с проф. Бисерка Пенкова .
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ