Какво разказват хората в Буча на български журналисти
Продължава откриването на телата на убити цивилни в предградията на Киев, които бяха окупирани от съветската войска
Екип на е в Буча - градът, който накара света да заприказва за геноцид.
Само досега са открити 900 тела, като евентуално техният брой ще нараства.
В Буча всяка трета постройка е изумена от танкове или ракети.Танковете на съветската войска стигат до село Дмитривка в покрайнините Киев, преди да бъдат унищожени от украинските сили. Днес селото е гробище за съветска военна техника. Докато настъпват, домовете на част от жителите му са унищожени.
„ Ето нашата лятна кухня, гаража - няма ги, къщата на съседите - няма я. И натам - няма ги къщите. Не мога да допускам, че ги няма. Щастливи сме, че най-малко сме живи “, споделя Валя, която живее в Дмитривка.
Ракета пада и в двора на семейство Попел - пенсионери, които живеят в остаряла къща в Ирпен, само че те претърпяват и надалеч по-голяма покруса. „ Получих неприятна вест, че брат ми е погубен. 7 дни е лежал на улицата “, споделя Валентина.
Разстрелян на улицата, Николай е бил заровен от съседи до жп линия покрай дома на фамилията.
„ Продължаваме да намираме тела по улици и паркове. Хора, които са пробвали да се изтеглят, само че са убити от съветските окупатори. Разстрелваха пешеходци, хора в коли. Хора погребвани на всички места - в дворове на къщи, в паркове. Някои от тях са незнайни, есхумират се и се разпознават “, споделя общинският консултант Виолета Дворникова.
„ Виждам, че лежи човек на пътя, съзнавам, че това е мой прочут. Аз постоянно имам бележник и с цел да не бъде незнаен, написах име, фамилия и година на раждане, сложих бележката в джоба и продължих “, споделя доброволецът Дмитрий.
За госпожа Попел от Ирпин остава да преживее още болежка. Тялото на брат ѝ ще бъде ексхумирано и пренесено в гробището в родното му село, каквато е била волята на Николай, когато е бил жив.
Екип на е в Буча - градът, който накара света да заприказва за геноцид.
Само досега са открити 900 тела, като евентуално техният брой ще нараства.
В Буча всяка трета постройка е изумена от танкове или ракети.Танковете на съветската войска стигат до село Дмитривка в покрайнините Киев, преди да бъдат унищожени от украинските сили. Днес селото е гробище за съветска военна техника. Докато настъпват, домовете на част от жителите му са унищожени.
„ Ето нашата лятна кухня, гаража - няма ги, къщата на съседите - няма я. И натам - няма ги къщите. Не мога да допускам, че ги няма. Щастливи сме, че най-малко сме живи “, споделя Валя, която живее в Дмитривка.
Ракета пада и в двора на семейство Попел - пенсионери, които живеят в остаряла къща в Ирпен, само че те претърпяват и надалеч по-голяма покруса. „ Получих неприятна вест, че брат ми е погубен. 7 дни е лежал на улицата “, споделя Валентина.
Разстрелян на улицата, Николай е бил заровен от съседи до жп линия покрай дома на фамилията.
„ Продължаваме да намираме тела по улици и паркове. Хора, които са пробвали да се изтеглят, само че са убити от съветските окупатори. Разстрелваха пешеходци, хора в коли. Хора погребвани на всички места - в дворове на къщи, в паркове. Някои от тях са незнайни, есхумират се и се разпознават “, споделя общинският консултант Виолета Дворникова.
„ Виждам, че лежи човек на пътя, съзнавам, че това е мой прочут. Аз постоянно имам бележник и с цел да не бъде незнаен, написах име, фамилия и година на раждане, сложих бележката в джоба и продължих “, споделя доброволецът Дмитрий.
За госпожа Попел от Ирпин остава да преживее още болежка. Тялото на брат ѝ ще бъде ексхумирано и пренесено в гробището в родното му село, каквато е била волята на Николай, когато е бил жив.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




