Експертите от Програма “Достъп до информация” (ПДИ) са консултирали 139

...
Експертите от Програма “Достъп до информация” (ПДИ) са консултирали 139
Коментари Харесай

Експертите от Програма “Достъп до информация” са консултирали 139 случая на отказан достъп до информация през 2025 г., посочи Кирил Терзийски


Експертите от Програма “Достъп до информация” (ПДИ) са съветвали 139 случая на отхвърлен достъп до социална информация през 2025 година Това сподели юрист Кирил Терзийски от “Правен отдел” към програмата на конференция в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция. Данните са част от годишния отчет на програмата за положението на достъпа до информация в България. Това е 26-ят годишен отчет на неправителствената организация от нейното учредяване през 2000 година, когато е признат Законът за достъп до публичната информация (ЗДОИ), сподели шефът на програмата юрист Александър Кашъмов.

От 139-те случаи, които са съветвани през 2025 година, 126 са били свързани с неспазване на отговорностите на институция по Закона за достъп до публичната информация, а 13 от тях са били свързани с правото да се търси и получава информация, сподели Терзийски.

Най-често към нас се обръщат жители и неправителствени организации, а на второ място - публицисти, добави той. 77 са случаите на жители, 35 - на публицисти, 15 на неправителствени организации. Има и случаи на общински съветници, чиновници на администрацията и представители на бизнеса, добави той.

Най-голям е броят на случаите, в които търсещите се обръщат към институции на локалната власт, кметове и общински съветници - 30 случая, уточни Терзийски. На последващо място са централни органи на изпълнителната власт - 21 случая, и на териториалната власт - 19 случая. В тези случаи най-честите учредения за отводи са това, че информацията не е социална, а на второ място са отводите с претекст, че информацията не е налична, уточни юристът. По-малко са случаите, при които претекстовете за отвод са това, че са на равнище подготвителни документи, поради претекст персонални данни или нестимулирани отводи.

Основна рекомендация на специалистите от програмата са страната да одобри Конвенцията на Съвета за Европа за достъп до публични документи, уточни Александър Кашъмов. По думите му по смисъла на Конвенцията формалните документи са това, което ние сме нарекли в нашия закон социална информация. Съществената разлика е, че в Конвенцията подготвителните документи също са част от формалните, и няма характерно ограничаване, обвързвано със отбрана на подготвителните документи, т.е. стандартът на Конвенцията е по-широк, в сравнение с в нашия закон, изясни Кашъмов.

Законът за достъп до социална информация да се резервира в сходство с Конституцията и интернационалните стандарти, предлагат още специалистите. Достъпът следва да се отнася до всяка информация, съхранявана от всички органи на обществената власт. Ограничения на правото на достъп са възможни единствено по изключение, за отбрана на конкуриращо право или законен интерес от увреждане, в случай че не надвива публичният интерес от достъпа, считат специалистите.

Информацията, обвързвана с планове за нормативни актове, национални стратегически и програмни документи, следва да бъде общодостъпна с опция за заинтригуваните да вземат участие в разискванията на такива документи, се показва в отчета.

Според Кашъмов различен проблем е изменената през 2025 година наредба, която лимитира достъпа до обществения указател с нотариални актове и други документи за покупко-продажби с недвижими парцели. Този достъп постоянно е бил открит и сега с промените в правилника, които влязоха в действие от януари, този достъп е стеснен до юристи и други привилегировани специалности, добави той.

Има нужда и от образования на администрацията по ЗДОИ, учредени на стабилната и предвидима правосъдна процедура, фокусирани върху въпросите, свързани с точното използване на инспекцията за „ надделяващ публичен интерес ", необятното схващане на понятието „ социална информация " и работата с електронни заявки, показват специалистите.

По отношение на правосъдните актове те предлагат Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет, ръководителите на Върховния касационен съд, апелативните, окръжните и районните съдилища да подхващат ограничения за издание в интернет страниците на съдилищата на протоколите от открити правосъдни съвещания по наказателни, цивилен и търговски каузи. Да бъдат оповестени всички решения и избрания на съдилищата, постановени в открити правосъдни съвещания, също е част от рекомендациите им. При съдилищата казусът е нееднакви практики при издание на документи, свързани със правосъдни каузи, сподели Кашлъков. Тази двоякост в съдилищата я има на доста равнища, като едни разгласяват протоколи, други не, добави той.

Според специалистите Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет и основният прокурор би трябвало да подхващат стъпки за даване на идентичен достъп до основаната социална информация, тъй че да бъде избегнат двоен стандарт и отводи в случаите, когато сходна информация към този момент е била оповестена или предоставяна по заявление.

Българска телеграфна агенция напомня, че съгласно отчета за положението на администрацията през 2025 година са. Докладът е оповестен на уеб страницата на Интегрираната осведомителна система на държавната администрация.
Източник: bta.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР