Продължава недоволството в Плевенско заради режима на водата, наложен в

Продължава недоволството в Плевенско поради режима на водата, натрапен в регионалния град. Протестиращите упорстват за замяна на водопреносната мрежа, монтаж на нови измерватели за разкриване на най-големите загуби и замяна на магистралния тръбопровод.

В сряда Националният ръб по водите организира първото си съвещание и набеляза ограничения за справяне с рецесията. Междувременно NOVA получи сигнали за три повреди – една от тях във Велики Преслав, която към този момент пети ден не е отстранена. В Плевен по улиците потече питейна вода на две места – до парк „ Кайлъка “ и в индустриалната зона. Според феновете институциите са известени.

Борислав Цветанов, подал сигнал за казуса, показа, че повредата в индустриалната зона не е отстранена към този момент четири денонощия. „ По двете платна течеше вода, през вчерашния ден отстраниха казуса край парка, само че изтекоха хиляди кубици вода, които са ни нужни за оросяване на кладенците. Междувременно водният режим продължава – вода има единствено три часа заран и вечер. От Министерство на регионалното развитие дадоха обещание до две седмици обстановката да се усъвършенства и да няма воден режим през нощта “, сподели Цветанов.

Плевенчани считат, че Националният ръб по водите е печелене на време и са безапелационни, че желаят да имат чиста вода с основно „ В “. Те упорстват за промяна на цялата водопреносна мрежа и са скептични, че бордът ще реши рецесията. Освен това обявиха, че в неделя в 17 ч. ще провеждат нов митинг.

В студиото на „ Здравей, България “ ръководителят на Научно-техническия съюз по водно дело и някогашен шеф на „ Водоснабдяване и канализация “ – Пламен Никифоров, предложи експертно да се дефинират целите в водоснабдяването, след което бордът да реши кое да бъде финансирано.

„Трудно може да се реагира незабавно в интервал на водна рецесия. Не може един сондаж да обезпечи 200 литра, в случай че няма толкоз вода. Проблемите са водоизточниците и положението на инфраструктурата, като първите са териториално неравномерно разпределени. Имаме поредност от сухи и влажни години. Има ярно изразена сезонна нееднаквост. Около 60% от оттока на реките, които се употребяват, се образува напролет, а сега те съвсем са пресъхнали. Водата би трябвало да се запази някъде, с цел да може да я използваме, когато ни потрябва. Язовирите не се осъществят за месеци, нито даже за година. Въобще не знаем какъв брой вода имаме, с цел да измерим тъкмо какъв брой са загубите. Четох, че към 40% от водоизточниците имат измервателно устройство. Конкретно в Плевен е нужна рехабилитация на водната мрежа“, разяснява Никифоров.

Според хидролога Иван Греченлиев водоснабдяването изисква създаване в дълъг интервал в годините.

„Огромна част от положените мрежи са по-възрастни от нас. Това не е система, която реагира незабавно на намесата ни, даже с нужния финансов запас. София е един добър образец – съумя да понижи загубите си от над 65% до 38“, сподели той.

Теодора Пакулева от Българска асоциация по водите oтбеляза, че по кохезионни еврофондове до 2029 година се чакат 1,3 милиарда лв..

„Отделно имаме финансиране от народен бюджет, аграрни стратегии и ПУДООС. Това е запас, който не се получава в границите на тази година. Необходима е национална тактика по водите. Темпът на осъществяване и оползотворяване на средствата е нисък“, изясни тя.