Продадоха за 18 млн.евро прокълнатата къща на Венеция – който

Продадоха за 18 млн.евро прокълнатата къща на Венеция – който я купи, умира
Неизвестен покупател се снабди с прокълнатия дворец на Венеция, както назовават Ка’ Дарио. След като години наред готическата постройка, която има аспект към Канал Гранде, беше изложена за продажба, тя най-сетне откри собствен собственик против 18 млн.евро.
Според в. “Кориере дел Венето “ не е ясно кой е дръзнал да я купи,
като се има поради, че множеството от предходните й притежатели умряли в резултат на ликвидиране или самоубийство, откакто се сдобили с нея. Затова и от епохи във Венеция назовават постройката прокълната. Други пък я знаят като „ къщата, която убива “.
И режисьорът Уди Алън желал да я купи през 90-те години на предишния век,
само че в последния миг размислил и се отказал. Тосканската организация за недвижими парцели, която била натоварена от аукционната къща „ Кристис “със задачата да продаде палата,
в последна сметка съумяла в начинанието, което никой различен преди този момент не приключил.
Сградата от 1000 кв.м разполага с 8 спални, 8 бани, задна градина от 170 кв.м и има две порти към канала.
Не единствено новият притежател е неизвестен,
а и предходният,който се крие зад името на американска компания, купила къщата през 2006 година Ясни са обаче имената на всички останали притежатели, минали през палата от 1479 до 2006 година
Общото сред тях са трагичните им ориси, поради което плъзнал и слухът, че над къщата витае проклинание.
Навремето построяването на постройката било поръчано от секретаря на венецианския Сенат Джовани Дарио. Той я дал като зестра на щерка си Мариета. Неговият шурей и мъж на Мариета –Винченцо Барбаро, обаче бил погубен поради финансов банкрут. От обезсърчение Мариета се самоубила, а малко по-
късно синът им Винченцо бил погубен в Гърция.
Палатът минал в ръцете на наследниците на семейството Барбаро до началото на XIX век, когато бил продаден на арменския търговец на скъпоценни камъни Арбит Абдол. Скоро по-късно обаче той банкрутирал и бил заставен да я продаде на безценица.
През 1896 г.в къщата заживял френският стихотворец Анри дьо Рение,
който обаче скоро се разболял тежко и починал. Тенорът Марио дел Монако, който също отишъл да живее в къщата, дори не съумял да я купи. Той таман почнал договорката за това, когато в това време бил ранен тежко при авто случай. Следващият покупател бил американецът Чарлз Бригс.
Малко откакто се нанесъл в къщата, бил заставен да напусне Венеция
поради обвинявания в хомосексуалност. През 1970 година идващият собственик граф Филипо деле Ланце бил погубен вътре в къщата си от хърватския си ухажор.
След това се престрашил да я купи мениджърът на английската рок група „ Ху “
Кристoфър Ламбърт. Именно по време на престоя си в постройката той станал все по-зависим от опиатите.В резултат на това той бил задържан за владеене на дрога, а след това и банкрутирал.През 2002 година групата „ Ху “
още веднъж станала основен воин в историята на венецианския дворец.
Басистът Джон Ентуисъл наел къщата за едноседмична почивка, само че през нея починал от инфаркт. Ламбърт, който към момента се водел притежател на парцела, в това време съумял да го продаде на венецианеца Фабрицио Ферари. Той се нанесъл в постройката дружно със сестра си Николета, която умряла при злополука при загадъчни условия. Самият Ферари пък претърпял финансов банкрут,
а на всичкото от горната страна бил задържан по обвинявания за експанзия против една манекенка.
Така се стигнало до идващия притежател – известният италиански финансист Раул Гардини, забъркан в абсурда с корупция „ Танджентополи “. Той се самоуби през 1993 г.