Притча за Лейла и халифа
Прочутият халиф от династията на Абасидите Харун ар-Рашид научил, че един стихотворец бедуин на име Кайс се е влюбил безнадеждно в Лейла и от обич към нея изгубил разсъдъка си, поради което бил наименуван Мерджун, или Лудия. Заглождило го любознание за дамата, предизвикала такива премеждия.
„ Тази Лейла очевидно е страхотна жена – рекъл си той. – Превъзхождаща доста всички останали. Може би е невиждана хубавица с необичаен сексапил. ”
Развълнуван и заинтересован, той направил всичко по силите си, с цел да види Лейла.
Накрая един ден я довели в двореца. Лейла разбулила лицето си, а Харун ар-Рашид бил отчаян. Не че Лейла била грозна, недъгава или остаряла. Но не била и кой знае какъв брой привлекателна. Била най-обикновен човек с нормални човешки потребности и куп дефекти, жена като безчет други.
Халифът не скрил разочарованието си.
- По теб ли си е изгубил разсъдъка Мерджун? Виж ти, изглеждаш напълно елементарна. Какво толкоз ти е особеното?
Лейла се усмихнала.
- Да, аз съм Лейла. Но ти не си Мерджун – отвърнала тя. – Трябва да ме видиш с неговите очи. Иначе няма да разбулиш в никакъв случай тайната, наречена обич.
