Големият взрив може да е родил Вселена, в която времето тече назад
Прочутите физици теоретици Алън Гът и Шон Карол считат, че Големият гърмеж може да е родил освен нашата Вселена, само че и нейно огледално копие, в което времето за наблюдаващите на Земята не тече напред, а обратно, описват те пред New Scientist.
Една от основите на актуалната физика и космологията се явява концепцията за по този начин наречената стрела на времето, която значи, че времето в нашата Вселена се движи извънредно в една посока – от минало към бъдеще.
С други думи, ние се движим през четриизмерното пространство извънредно в една посока, по оста на времето, и е невероятно да „ превъртим “ времето обратно.
От позиция на физиката това се демонстрира с възходящата ентропия, т.е. безредица на Вселената. Например даденият развой се демонстрира в това, по какъв начин се трансформира положението на сила във Вселената.
Така незабавно след Големия гърмеж тя е била разпределена по нея отмерено, а в края на живота на Вселената тя ще съставлява „ нулева “ от енергийна позиция безспорна празнота, запълнена със свръхплътни скупчвания на сила – черни дупки.
Както считат през днешния ден доста космолози, Големият гърмеж не се е случил на празно място – той е бил резултат от свиването и гибелта на прародители на нашата Вселена. В подобен случай, както споделя Алън Гът от Масачузетския софтуерен институт, поражда въпросът: в случай че ентропията на новородената Вселена е била ниска, по какъв начин тя е могла да се роди от „ отломките “ на друга Вселена, където тя по-скоро е била висока?
Гът и сътрудника му Шон Каръл от Калифорнийския софтуерен институт в Пасадена са разкрили евентуално решение за „ презареждането “ на Вселената – те считат, че Големият гърмеж може да ражда не една, а голям брой вселени, в които времето ще тече в две разнообразни направления.
TU Wien
Учените са показали концепцията, като употребявали елементарен компютърен модел на Големия гърмеж, в който ролята на бъдещата Вселена играели облак и дребни капчици – частици, всяка от които имала инцидентна скорост и посока на придвижване.
С времето този облак ще се раздели на две или повече елементи – вътрешната му част ще има ниска ентропия, както нашата Вселена, а външната – висока ентропия. За външните наблюдаващи във вътрешния облак времето ще тече по този начин, както и в нашия свят, а във външната му част – в противоположна посока: от положение на висока ентропия към по-ниска.
По подобен метод нашата Вселена може да си има съседи, в които времето тече в противоположна за нас посока. Жителите на тези светове няма да усещат нищо, акцентират Гът и Каръл. На тях ще им се коства, че времето тече в „ естествена “ посока. Контактът с тях кардинално ще бъде неосъществим, „ защото те ще съществуват в нашето минало, което няма да ни разреши да си приказваме с тях, а те не могат да приказват с нас, защото ние сме в тяхното бъдеще. “
Остава неразбираемо какво ще се случва в средата на този „ облак “, където ентропията по едно и също време ще пораства и спада в другите му точки. Неопределеността с държанието на тази част от „ безкрайната Мегавселена “ се явява основна причина проучването на учените към момента да не е оповестено в научната преса, отбелязва Гът.
РИА Новости
