Прочистването на реките е един от най-големите проблеми за българските

Прочистването на реките е един от най-големите проблеми за българските реки. Коалиция “За да остане природа в България ” приказва за нарушавания при ръководството на реките, в това число и при почистванията им от години. Наводненията през 2005-2006 година доведоха до навсякъде безпланово изсичане на горите в речните течения за понижаване на риска в бъдеще. Тези дейности бяха неефективни, за което алармираха и доста природозащитни организации.   През 2012-та поискахме страната ни да стартира да ползва европейската инструкция за наводненията и да вкара пет ограничения за битка с вредите от тях, измежду които възобновяване на речните корита и прилежащите влажни зони и възобновяване на естествените гори. 10 години по-късно, след следващото огромно наводняване, виждаме да се ползват все старите “мерки ”, които от години учени и специалисти от страната и Европейски Съюз афишират за неефективни. Предвид опита със злоупотребите при “прочистванията ” край реки и дерета е нужно да напомним голямата роля на крайречните гори за предотвратяване на брега от ерозия, закъснение скоростта на водата, задържане на замърсители, контролиране на температурата в речните течения, обезпечаване тук-там за леговище и размножаване за рибите и доста други функционалности.   При нужда от използване на мярката „ разчистване на речните корита “ е нужно да се подходи деликатно като се съблюдават Закона за горите и Закона за водите и се имат поради следните особености: Речните корита в планинската зона са относително тесни. Практиката демонстрира, че сечта на здрави дървета отвън обитаемоте места не способства за възстановяване на проводимостта на реката. Дори в противен случай - на тяхно място се развива гъст храстов етаж, който понижава речната проводимост. Затова, продължаващото осъществяване на сходна сеч навежда на мисълта, че същинската цел на такова „ пречистване " е добивът на дървесина. При пречистване на речни корита в долните и междинни течения на реките проблемите са свързани с изсичането на крайречна растителност, в някои случаи на разстояние до 500 m от леглото на реката, в сектори, в които няма дига. Отново, поддържането на проводимостта на речните кревати е единствено предлог за рандеман на дървесина. Премахването на здравите дървета постоянно води до ерозия. В резултат се усилва доста рискът от по-големи вреди – свлачища, подкопаване и сриване на подпорни стени, мостове и други. Световната процедура е тези проблеми да се вземат решение с запазване на крайречната растителност и даже възобновяване ù при увреждане. Често регионалните администрации, които дават отговор за почистването  и  поддържане на проводимостта на реките, нямат средства за това и наемат реализатори против продажба на дървесина. Те от своя страна нямат никакъв различен интерес отвън добитата дървесина, надлежно вършината неведнъж се оказва в реката, което на практика задълбочава казуса с проводимостта и основава предпоставки за затлачване и формиране на „ бентове ", които се отприщват при първите по-сериозни порои. В други случаи следим “почистване на речното корито ", което обаче е единствено претекст за рандеман на пясък и инертни материали. Обикновено, става дума за корупционна скица, която с нищо не понижава риска от порои и наводнения.   Какво да НЕ се прави: - Да не се прави изправяне и корекции на реките, защото това усилва скоростта на течение - Да не се оставя добита дървесина по деретата - Да не се оставят вършина в коритата на реките - Да не се организира гола сеч, изключително във водосборни региони и наоколо до реките Какво да съдебна експертиза прави Когато се постанова почистване на речните корита да се съблюдават прецизно наредбите: -       „ унищожаване на израсналите във водното течение дървета, дънери, шубраци и всички паднали или с заплаха да паднат дървета “ (Закон за водите, чл.140, алинея 3, т.2) -       За крайречните гори в горски територии при нужда в към непрекъснатите водни течения като се изключи изкуствено основаните насаждения тях се позволява унищожаване единствено на сухи и/или паднали дървета (Наредба за сечите, чл.71, т.1) Да се обезпечи повече място за реките Определяне на площи край реките в аграрни земи, в които високите води да могат да се разливат и да защищават обитаеми места надолу по течението. Тези територии се нуждаят от мъдро ръководство – да имат двойна функционалност. От една страна да се употребяват за земеделие, а от друга да дават размери, които могат да задържат високи води. Щетите върху земеделската продукция може да се компенсират със обезпечаване. Тази мярка следва да залегне в Плановете за ръководство на риска от наводнения и би била доста по-лесна за осъществяване от построяването на нови язовири като ретензионни размери. Сходни ограничения в ПУРН-а има заложени. Инфраструктура за водите съобразена с увеличените водни количества Необходимо е ново оразмеряване на преносните системи за отток на дъждовните води, коeто да отразява обстоятелството, че зачестяват случаите, в които за малко време се изсипват големи количества превалявания. Проблемът с наводненията е сложен и изисква сериозен разбор на досегашните неработещи практики при ръководството на реките, горите, а и отпадъците (все повече пластмасови боклуци попадат в реките и предизвикват в пъти по-бързо рискови бентове от сухите клони) и замяната им с нови - които да регистрират потребността от акомодация към климатичните промени и понижаване на нездравословното им влияние. И у нас, като допустима мярка в Закона за водите, за управление на оттока, подсилване и запазване на крайбрежията на реките от ерозия е планувано залесяването. Тази част на закона (почти) в никакъв случай не е прилагана.