Хосе Микард Теиксейра: Аз повече няма да търпя!
Прочетете това вдъхновяващо есе, а след него и още мотивиращи препоръки от португалския създател, съумял да допре сърцата на хора от целия свят:
Аз към този момент няма да претърпявам всичко, което животът взема решение да ми сервира. И това надалеч не е, тъй като съм станал прекомерно надменен или нахален, а тъй като най-сетне осъзнах, че е тъпо да си изгубвам времето с нещо, което не ми е прелестно, или което ми предизвиква болежка.
Аз към този момент няма да понасям цинични забележки, голословна рецензия и условия от всевъзможен вид.
Аз към този момент нямам предпочитание да глезя на тези, които не ме харесват, да обичам тези, които не ме обичат, или да се усмихвам на хората, които в никакъв случай не отвръщат на усмивката ми.
Аз към този момент няма да пилея нито минута с хора, които ме лъжат или се пробват да ме манипулират. Ще си потеглям всякога, когато до себе си видя предубеждения, двуличие и евтини ласкателства.
Аз не претърпявам повърхностната осведоменост или арогантността на учените. Клюките ме отвращават. Не ми харесват съперничествата и сравненията.
Вярвам, че светът е изтъкан от противоположности и по тази причина заобикалям хората с неподвижен и негъвкав метод на мислене.
В другарството лоялността ме притегля и ме отблъсква измяната. Не поддържам връзка с тези, които не знаят по какъв начин да създадат комплимент или да кажат думи на поддръжка.
Преувеличенията и крайностите са ми скучни.
Трудно ми е да приема тези, които не обичат животните.
Но на първо място към този момент няма да понасям тези, което не заслужават търпението ми.
***
Животът е прекомерно къс, с цел да го живеем криво-ляво. Прости ми, само че в случай че работата ти не ти харесва или те кара да страдаш, то ти живееш криво-ляво. Ако си във връзка без обич, то ти живееш в незначителност.
Вярвам, че е въпрос на избор да променим живота си. Независимо от това в какъв брой сложен интервал се намираме, ние имаме всичко належащо, с цел да продължим напред. Истинският ни проблем не е, че не сме задоволително мощни, казусът е в убеждението ни, че имаме потребност от нещо или някого, с цел да реализираме каквото и да било.
Трябва да насочим вярата си в друга посока – към себе си, опциите и гениите си, а не към слабостите и несигурностите си. Само по този начин ще можем да си създадем нови вероятности, а с тяхна помощ и нова действителност.
Животът няма смисъл без цел. Моята цел е да бъда най-хубавата версия на себе си, а не да се безпокоя за това по-добър или по-лош съм от другите.
Постоянното съпоставяне с другите постоянно допуска прекомерно огромно изпитание за всеки от нас, тъй като ни принуждава да бъдем това, което не сме, само че и не би трябвало да бъдем. Когато има изпитание, има страдалчество. Сравнението е един от най-бързите способи да си причиним страдалчество от нелепост. Страданието от нелепостта е това, което можем да избегнем, само че сме задоволително глупави, с цел да си го предизвикваме - настойчиво.
Ако почитате себе си, не е нужно да се сравнявате с никого, тъй като нямате потребност от утвърждение, без значение кой сте вие. Вместо да се сравнявате с другите, сравнявайте се със себе си. Няма значение кои са или ще бъдат другите, само че има значение кой сте бил през вчерашния ден и кой сте през днешния ден...
