Как елитът чисти боклука. Теорията на заоблените камъчета
Прочел съм го това, което ще ви опиша, доста от дълго време в някакво романче от тези, които в миналото четяхме във влака. От София до Пловдив примерно се пътуваше съвсем 4 часа. И в случай че някой не ти е заел сякаш непокътнатото място, и в случай че осветлението в купето не е развалено, и в случай че си имал шанс да нямаш приказлив и скучен сателит, сядаш и си четеш.
Та тези тогавашни романчета за влака нормално бяха преводни, тъй като не беше в положителния звук социалистическият публицист да се занимава с безредни любви и изневери и с пикантните детайлности, които правеха занимателни за читателя тези любови и изневери.
Та в някое от тези романчета имаше - епизод ли да го кажа, сцена ли, в който или в която един от героите, на който е поомръзнала постоянно разлигавената подпийнала компания, споделя на дамите и господата анекдот. Претенциозна дама е седнала в първокласно заведение с желание да обядва. Докато отегчено прелиства още по-луксозно направеното меню, келнерът горещо предлага специалитета на заведението - аржентински телешки език, подготвен по френска рецепта от италиански началник готвач.
О, не, никога не бих поставила в устата си нещо, което е било в устата на животно! Моля ви, направете ми един най-обикновен омлет, споделя дамата.
Вицът е приключил, а дамите и мъжете от компанията се споглеждат недоумяващо. Защо не се смеете бе, тъпаци, крещи в буйство разказалият вица. Който го е разказал, с цел да ги тества и да им потвърди, че са напълно лишени от възприятие за комизъм.
Вицовете, уважаеми дами и господа, са като камъчетата, които буйните води на реките в горните им течения къртят от скалите, край които текат. И ги влачат, до момента в който напълно ги заоблят.
Сега така наречен обществени мрежи описват вицове. Изобилно! И извънредно заоблено, с цел да са налични за необятната аудитория. Защото не е още признато, откакто примерно артистът опише горния анекдот и види, че публиката на шоуто немее недоумяващо, да съобщи: Ще ви дам един жокер! В коя част от тялото на животното е било яйцето, преди да бъде превърнато в омлет?
Та в днешния си интернет вид вицът извисява келнера над претенциозната дама. След като тя заявява, че не би поставила в устата си нещо, което е било в устата на животно, той споделя: Тогава да ви предложа яйца! Очаквам в някой от идващите му интернет разновидности келнерът да каже на претенциозната дама, че предлага яйца, тъй като те са били не в устата на животното, а в края на храносмилателната му система.
„ Изненади може да има единствено в случай че аз желая! “ Тава сподели господин министър председателят ни Б. Борисов в отговор на журналистически въпрос - чака ли изненади при гласуването на новите министри.
Почти две денонощия след този изблик на държавническа мъдрост дамите и господата от политическия хайлайф на родината ни, в това число и от опозиционния му бранш, се споглеждаха недоумяващо. Дни по-късно имаше някакви реакции. Имаше в столицата по-късно вицово съпоставяне и някакъв митинг с неразбираеми и неосъществими претенции, само че за сметка на това пък солидно охраняван от полиция и жандармерия.
Да дадем някакъв жокер. Горното изказване на господин премиера ни е объл вид на „ Държавата,- това съм аз! “ на Краля Слънце Луи XIV, управлявал Франция 72 години. Историци настояват, че на 13 април 1655 година още малолетният Луи XIV се появил във френския парламент преднамерено облечен в ловджийски костюм. Подразнил се от обстоятелството, че в речта си спикерът на Народното събрание го слага след страната, като неколкократно употребява словосъчетанието " страната и краля ". Луи прекъсва речта на ръководителя и произнася популярната си фраза.
При царуването или кралстването на Луи XIV Франция процъфтява. Да се надяваме ли и ние на нашето заоблено камъче?!
И защото това вицово съпоставяне на величини, разграничени от няколко века, пък и по мащабите си, се наложи от идните промени в държавното управление ни, коства ни се, че ще бъде удачно да напомним по какъв начин е разсъждавал Кралят Слънце в такива случаи. „ Когато дам някому хубава служба, аз сътворявам 99 недоволни и един неблагодарник “, е казвал той, съгласно Уикипедията.
Лесно му е било на Краля Слънце, нямал е президент на главата си. Ето в този момент нашият президент господин Румен Радев забави освобождението на господин Младен Маринов от досегашната му служба основен секретар на Министерство на вътрешните работи и с това забави избирането му за министър на Министерство на вътрешните работи.
Самият господин президент сподели, че го прави, тъй като не са спазени условията на закона това освобождение и новоназначаване да се съгласува с него. Други пък споделят, че повода, заради която е поискана оставката на остарелия министър на Министерство на вътрешните работи, е била причина да се изиска и оставката на досегашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Вместо това той е повдигнат за министър.
И самият господин президент споделя, че това издигане, разумно или не, си е работа на господин премиера. Да не би пък и той да извисява глас срещу авторитаризма и пренебрегването на законите, а скрито да си мисли, че страната ни в действителност това е господин министър председателят ни?
Каквато и да е страната ни, тия дни е малко по-чиста. „ Да почистим България дружно! “, това беше девизът. И дълго беше медийно подготвяно това разчистване. И щедро беше медийно отразено. Само дето влезлите в неприсъствен спор един с различен - президент и министър председател, не бяха снимани с по чувал отпадък на рамото. Всичкият ни различен хайлайф се направи на боклукчия.
Това, споделят, била интернационална самодейност. На доста места по света даже и хубавиците от еротичния хайлайф слизали от токчетата си и хващали метлите. Не имам вяра в Япония да има такава самодейност. Защото, с цел да я има, би трябвало да има отпадъци за почистване, а там няма. Понеже японците са се организирали да пазят чисто към себе си.
Докато ние надали не се усещаме длъжни занапред да стартираме да цапаме и замърсяваме, с цел да има смисъл и идната година да изпълним „ Да почистим България дружно! “. И при нас би било допустимо да се сътвори организация да пазим чисто към себе си, само че единствено в случай че господин министър председателят ни изиска и съгласува това си предпочитание с господин президента.
То доста от дълго време се приказва, че и проверяващата публицистика е допустима у нас, само че служителите на реда са на друго мнение. Хайде да допуснем, че служителите на реда са оковали в белезници край Радомир публицистите Димитър Стоянов и Атила Биро по простъпка! Да допуснем, че след това са се сащисали и са ги държали при себе си, не споделям, че са ги задържали, без никакъв смисъл! Защото никой не им е заповядал да ги пуснат. Но когато висшият служител на реда пита в народен ефир какво вършат публицисти на място, където полицията работи, това е повече от притеснително. Все едно ние да го попитаме какво вършат служители на реда на място, където се краде.
Ако единият от проверяващите публицисти не беше румънец и в случай че за освобождението им не беше се застъпил румънският консул, можеше и по-лоши неща да им се случат на тия публицисти. Защото, в случай че те работят със словото, служителите на реда работят с други средства. Може не проверяващ публицист да си, може ангел небесен да си, само че те ще ти сложат белезниците за всеки случай. Иначе на следващия ден ще ги обвинят, че ни си правят работата.
Както Владо Беряну загатна, че нашите български медии не си правят работата както би трябвало по случая със задържането на двамата проверяващи публицисти. Той нали е българин и румънец по едно и също време, наблюдавал е румънските медии. Веднага след задържането огромните им заглавия са били свързани с това незакономерно и безпричинно задържане. Докато нашите медии два дни мълчаха.
Нали знаете за какво мълчаха! Защото не знаеха дали господин министър председателят ни би изискал да не мълчат. А тези медии, които себеотрицателно не му угаждат, са толкоз малко, че елементарно биват заглушени в мощния хор на угаждащите му.
Ето на и някогашният ни кмет господин Славчо Атанасов е заоблил камъчето. Имам известни запаси към партията му, само че споделям мнението, че той като персона заслужава почитание. Та той в този момент, дали стартира предизборна акция, или пък му идва от сърце, но сподели, че ще измоли от Бойко 25 милиона, с цел да стегне стадион „ Пловдив “.
Няма закон за държавния бюджет, няма планувани цели, удряш коленете пред Човека Слънце в страната и той... Абе, нали след една победа на националния ни тим по футбол той им даде обещание едно кокетно стадионче за стотина милиона. Защо и на Пловдив да не подмятна една четвърт от тази сума! Нали и тук ръководи негов наместник!
Малко бие на пезевенклък (сводничество), но ни се ще да посъветваме нещо господин Атанасов, колкото и да са нефелни препоръките ни. Ако в действителност доста му се желае да реанимира стадион „ Пловдив “, да постави едно перде на очите си, да целуне скута на величието и да се кандидатира от името на партията му.
Един негов предходник на пловдивския кметски стол пристана на Слънцето и в този момент от негово име и от името на партията му час по час вади нож на умрялото куче на комунизма. Срещу живи и действителни депутатска заплата и почести, а не като воин от на ниска цена романче. /Марица.бг
Та тези тогавашни романчета за влака нормално бяха преводни, тъй като не беше в положителния звук социалистическият публицист да се занимава с безредни любви и изневери и с пикантните детайлности, които правеха занимателни за читателя тези любови и изневери.
Та в някое от тези романчета имаше - епизод ли да го кажа, сцена ли, в който или в която един от героите, на който е поомръзнала постоянно разлигавената подпийнала компания, споделя на дамите и господата анекдот. Претенциозна дама е седнала в първокласно заведение с желание да обядва. Докато отегчено прелиства още по-луксозно направеното меню, келнерът горещо предлага специалитета на заведението - аржентински телешки език, подготвен по френска рецепта от италиански началник готвач.
О, не, никога не бих поставила в устата си нещо, което е било в устата на животно! Моля ви, направете ми един най-обикновен омлет, споделя дамата.
Вицът е приключил, а дамите и мъжете от компанията се споглеждат недоумяващо. Защо не се смеете бе, тъпаци, крещи в буйство разказалият вица. Който го е разказал, с цел да ги тества и да им потвърди, че са напълно лишени от възприятие за комизъм.
Вицовете, уважаеми дами и господа, са като камъчетата, които буйните води на реките в горните им течения къртят от скалите, край които текат. И ги влачат, до момента в който напълно ги заоблят.
Сега така наречен обществени мрежи описват вицове. Изобилно! И извънредно заоблено, с цел да са налични за необятната аудитория. Защото не е още признато, откакто примерно артистът опише горния анекдот и види, че публиката на шоуто немее недоумяващо, да съобщи: Ще ви дам един жокер! В коя част от тялото на животното е било яйцето, преди да бъде превърнато в омлет?
Та в днешния си интернет вид вицът извисява келнера над претенциозната дама. След като тя заявява, че не би поставила в устата си нещо, което е било в устата на животно, той споделя: Тогава да ви предложа яйца! Очаквам в някой от идващите му интернет разновидности келнерът да каже на претенциозната дама, че предлага яйца, тъй като те са били не в устата на животното, а в края на храносмилателната му система.
„ Изненади може да има единствено в случай че аз желая! “ Тава сподели господин министър председателят ни Б. Борисов в отговор на журналистически въпрос - чака ли изненади при гласуването на новите министри.
Почти две денонощия след този изблик на държавническа мъдрост дамите и господата от политическия хайлайф на родината ни, в това число и от опозиционния му бранш, се споглеждаха недоумяващо. Дни по-късно имаше някакви реакции. Имаше в столицата по-късно вицово съпоставяне и някакъв митинг с неразбираеми и неосъществими претенции, само че за сметка на това пък солидно охраняван от полиция и жандармерия.
Да дадем някакъв жокер. Горното изказване на господин премиера ни е объл вид на „ Държавата,- това съм аз! “ на Краля Слънце Луи XIV, управлявал Франция 72 години. Историци настояват, че на 13 април 1655 година още малолетният Луи XIV се появил във френския парламент преднамерено облечен в ловджийски костюм. Подразнил се от обстоятелството, че в речта си спикерът на Народното събрание го слага след страната, като неколкократно употребява словосъчетанието " страната и краля ". Луи прекъсва речта на ръководителя и произнася популярната си фраза.
При царуването или кралстването на Луи XIV Франция процъфтява. Да се надяваме ли и ние на нашето заоблено камъче?!
И защото това вицово съпоставяне на величини, разграничени от няколко века, пък и по мащабите си, се наложи от идните промени в държавното управление ни, коства ни се, че ще бъде удачно да напомним по какъв начин е разсъждавал Кралят Слънце в такива случаи. „ Когато дам някому хубава служба, аз сътворявам 99 недоволни и един неблагодарник “, е казвал той, съгласно Уикипедията.
Лесно му е било на Краля Слънце, нямал е президент на главата си. Ето в този момент нашият президент господин Румен Радев забави освобождението на господин Младен Маринов от досегашната му служба основен секретар на Министерство на вътрешните работи и с това забави избирането му за министър на Министерство на вътрешните работи.
Самият господин президент сподели, че го прави, тъй като не са спазени условията на закона това освобождение и новоназначаване да се съгласува с него. Други пък споделят, че повода, заради която е поискана оставката на остарелия министър на Министерство на вътрешните работи, е била причина да се изиска и оставката на досегашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Вместо това той е повдигнат за министър.
И самият господин президент споделя, че това издигане, разумно или не, си е работа на господин премиера. Да не би пък и той да извисява глас срещу авторитаризма и пренебрегването на законите, а скрито да си мисли, че страната ни в действителност това е господин министър председателят ни?
Каквато и да е страната ни, тия дни е малко по-чиста. „ Да почистим България дружно! “, това беше девизът. И дълго беше медийно подготвяно това разчистване. И щедро беше медийно отразено. Само дето влезлите в неприсъствен спор един с различен - президент и министър председател, не бяха снимани с по чувал отпадък на рамото. Всичкият ни различен хайлайф се направи на боклукчия.
Това, споделят, била интернационална самодейност. На доста места по света даже и хубавиците от еротичния хайлайф слизали от токчетата си и хващали метлите. Не имам вяра в Япония да има такава самодейност. Защото, с цел да я има, би трябвало да има отпадъци за почистване, а там няма. Понеже японците са се организирали да пазят чисто към себе си.
Докато ние надали не се усещаме длъжни занапред да стартираме да цапаме и замърсяваме, с цел да има смисъл и идната година да изпълним „ Да почистим България дружно! “. И при нас би било допустимо да се сътвори организация да пазим чисто към себе си, само че единствено в случай че господин министър председателят ни изиска и съгласува това си предпочитание с господин президента.
То доста от дълго време се приказва, че и проверяващата публицистика е допустима у нас, само че служителите на реда са на друго мнение. Хайде да допуснем, че служителите на реда са оковали в белезници край Радомир публицистите Димитър Стоянов и Атила Биро по простъпка! Да допуснем, че след това са се сащисали и са ги държали при себе си, не споделям, че са ги задържали, без никакъв смисъл! Защото никой не им е заповядал да ги пуснат. Но когато висшият служител на реда пита в народен ефир какво вършат публицисти на място, където полицията работи, това е повече от притеснително. Все едно ние да го попитаме какво вършат служители на реда на място, където се краде.
Ако единият от проверяващите публицисти не беше румънец и в случай че за освобождението им не беше се застъпил румънският консул, можеше и по-лоши неща да им се случат на тия публицисти. Защото, в случай че те работят със словото, служителите на реда работят с други средства. Може не проверяващ публицист да си, може ангел небесен да си, само че те ще ти сложат белезниците за всеки случай. Иначе на следващия ден ще ги обвинят, че ни си правят работата.
Както Владо Беряну загатна, че нашите български медии не си правят работата както би трябвало по случая със задържането на двамата проверяващи публицисти. Той нали е българин и румънец по едно и също време, наблюдавал е румънските медии. Веднага след задържането огромните им заглавия са били свързани с това незакономерно и безпричинно задържане. Докато нашите медии два дни мълчаха.
Нали знаете за какво мълчаха! Защото не знаеха дали господин министър председателят ни би изискал да не мълчат. А тези медии, които себеотрицателно не му угаждат, са толкоз малко, че елементарно биват заглушени в мощния хор на угаждащите му.
Ето на и някогашният ни кмет господин Славчо Атанасов е заоблил камъчето. Имам известни запаси към партията му, само че споделям мнението, че той като персона заслужава почитание. Та той в този момент, дали стартира предизборна акция, или пък му идва от сърце, но сподели, че ще измоли от Бойко 25 милиона, с цел да стегне стадион „ Пловдив “.
Няма закон за държавния бюджет, няма планувани цели, удряш коленете пред Човека Слънце в страната и той... Абе, нали след една победа на националния ни тим по футбол той им даде обещание едно кокетно стадионче за стотина милиона. Защо и на Пловдив да не подмятна една четвърт от тази сума! Нали и тук ръководи негов наместник!
Малко бие на пезевенклък (сводничество), но ни се ще да посъветваме нещо господин Атанасов, колкото и да са нефелни препоръките ни. Ако в действителност доста му се желае да реанимира стадион „ Пловдив “, да постави едно перде на очите си, да целуне скута на величието и да се кандидатира от името на партията му.
Един негов предходник на пловдивския кметски стол пристана на Слънцето и в този момент от негово име и от името на партията му час по час вади нож на умрялото куче на комунизма. Срещу живи и действителни депутатска заплата и почести, а не като воин от на ниска цена романче. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ