/Необявената/ война срещу бизнеса
Проблемите не постоянно имат един уеднаквен генезис или катализатор, нито пък постоянно имат своето само решение. Особено в политиката.
Проблемът с необявената война против българския бизнес, да вземем за пример, която се води изключително отчетливо в последните месеци, е подбуден от няколко съществени аргументи:
Много от българските партии в действителност НЕ са политически. Липсата на идеология и на политическа теория поражда безредни ходове, а чувството за фалшификат води до непрекъснат повод към популизъм, с който още веднъж да бъде извоювано утвърждението на необятните национални маси. А те още веднъж да гласоподават за следващата група по ползи, облечена в някакво име, девиз и цвят.
Много от политиците ни НЕ са хора, съумели в живота преди кариерата си в политиката. Не са хора, които са гледали живота и бизнеса от гледната точка на човек, който поради вярата в личните си сили е заложил имуществото, парите и името си в името на някакъв бизнес. Хора, които внасят в хазната, а не я източват. Хора, които разкриват действителни работни места, а не се занимават с назначения на съпартийци.
Много от политиците ни НЕ са хора, които имат склонноста да вършат смели промени, въпреки и същите евентуално да заплашват поста им, преизбирането им, кабинета им и служебната им кола. Страхът, че отвън кабинета и без визитката с герба в джоба си ще се превърнеш в никой, е сковал от години политическата класа и администрацията ни. Която администрация, бидейки анонимна сива маса, за която безусловно никой не е дал своя вот, съумява елегантно да неодобрява всяка една определена от народа власт.
Проблемите, изброени нагоре, са базовите аргументи заради които така наречен преход се проточи, основаването на междинна класа в България се отсрочи, жителите от дребните обитаеми места и цели райони на България се демотивираха и изгубиха в новата действителност, а това накъде в действителност отиваме и по какъв начин в действителност би трябвало да наподобява една обективна, просперираща и привлекателна България остана тайнственост – неразбираема и необяснена.
Затова и стана някак обикновено политици, представящи се за десни, да прокламират национализация, лишаване от страна на страната на частни бизнеси и усилване на контрола и регулациите посредством основаване на още администрация.
Затова и стана някак обикновено в Дневник, издание на Капитал /забележете/, да излизат дълги и изпълнени с неистини и агитация разбори, които назовават частните вложители „ изедници “. Мигар частният бизнес изяде националната пара /докато в действителност единствено той я създава/, а не мечтаните от левичарите държавни хрантутници, зовящи се контрольори, регулатори и админи.
Стана обикновено следващата община да стачкува против следващата инвестиция и да си желае чистата природа в която да развива туризъм, който в никакъв случай до момента не е развивала. Стана обикновено и градската интелигенция да пляска и подкрепя тези дребни „ победи “, макар че справедливостта слага въпроса „ длъжни ли сме ние да дотираме община Х със 70% от бюджета й всяка година, в случай че тази община настойчиво не желае да притегля вложения и да разкрива работни места? “
Сиромахомилската офанзива против бизнеса от страна на синдикати, зелени и червени /често е едно и също/ и всевъзможни други деятели елементарно намира своето топло посрещане от страна на същите тези демотивирани и озлобени от ниския си стандарт на живот необятни национални маси. А те, от своя страна, са всеобщите гласоподаватели. Което пък, съотнесено към политици без ясна идеологическа и политическа ориентировка, елементарно води до жалките опити да се яхне вълната на националното неодобрение. И до това политиците, в някак естествения си блян да се харесат и да бъдат избрани отново, да се включат в хора на обявяващите частните бизнесмени за „ изедници “.
Проблемът? Проблемът е голям.
Огромен, тъй като един път разгласен за „ грабител “, частникът става лесна плячка. Днес му отнемаш законната концесия за плаж. Утре му отнемаш законната концесия за рандеман на мрамор. Вдругиден му махаш законната сергия със сувенирчета от курорта. За похлупак вдигаш минималната работна заплата с цел да вдигнеш осигуровките, които той заплаща на чиновниците си, оставяш добавката за стаж и продължаваш да наливаш пари в държавните му съперници, за които да дъмпингират, да работят на загуба, да се уреждат с „ инхаус “ публични поръчки от принципалните си министерства и да не си заплащат налозите и осигуровките в точния момент не е никакъв проблем.
Което в действителност е тъкмо противоположното на това, което едно дясно ръководство би следвало да прави.
Защото на едно дясно ръководство би следвало да му е през шлифера за накърнените усеща на синдикатите, които отхвърлят да одобряват *истината* за търтеите и ще се жалват в Европейска комисия от работодателите и бизнесмените – тези, които в действителност генерират всички пари, които страната преразпределя.
На едно дясно ръководство би следвало да му е през шлифера за накърнените усеща на съкратената администрация, която след построяването на електронното ръководство ще се лиши преди всичко от дребните /и не толкова/ рушвети, а на второ - от работното си място на прословутото гише с прословутите опашки и прословутите входящи номерца.
Дясното ръководство е ръководство, което е съдружник на бизнесмена, на междинния и дребен бизнес, на индивида, на единицата. Управление, което не иззема от всички съгласно опциите с цел да даде на всеки съгласно потребностите. Управление, което е наясноq че развитата обществена система е резултат от развития капитализъм и сполучливия частен бизнес, а не негов противовес.
И в случай че в множеството браншове на страната и нейните управляващи – правораздаване, администрация, енергетика, регулации, има потребност от ясна политическа воля за законодателни промени и дълбоки промени, то българският бизнес има потребност единствено от едно: Да бъде оставен на мира.
Резултатите са забележими с просто око – междинните приходи за последните 8 години са се нараснали над два пъти, на фона на тъжните 0,6% годишно за които клетите синдикати ще се жалват на „ европата “.
И тези пари са основани от „ изедниците “. Държавата просто преразпределя. Точка.
Проблемът с необявената война против българския бизнес, да вземем за пример, която се води изключително отчетливо в последните месеци, е подбуден от няколко съществени аргументи:
Много от българските партии в действителност НЕ са политически. Липсата на идеология и на политическа теория поражда безредни ходове, а чувството за фалшификат води до непрекъснат повод към популизъм, с който още веднъж да бъде извоювано утвърждението на необятните национални маси. А те още веднъж да гласоподават за следващата група по ползи, облечена в някакво име, девиз и цвят.
Много от политиците ни НЕ са хора, съумели в живота преди кариерата си в политиката. Не са хора, които са гледали живота и бизнеса от гледната точка на човек, който поради вярата в личните си сили е заложил имуществото, парите и името си в името на някакъв бизнес. Хора, които внасят в хазната, а не я източват. Хора, които разкриват действителни работни места, а не се занимават с назначения на съпартийци.
Много от политиците ни НЕ са хора, които имат склонноста да вършат смели промени, въпреки и същите евентуално да заплашват поста им, преизбирането им, кабинета им и служебната им кола. Страхът, че отвън кабинета и без визитката с герба в джоба си ще се превърнеш в никой, е сковал от години политическата класа и администрацията ни. Която администрация, бидейки анонимна сива маса, за която безусловно никой не е дал своя вот, съумява елегантно да неодобрява всяка една определена от народа власт.
Проблемите, изброени нагоре, са базовите аргументи заради които така наречен преход се проточи, основаването на междинна класа в България се отсрочи, жителите от дребните обитаеми места и цели райони на България се демотивираха и изгубиха в новата действителност, а това накъде в действителност отиваме и по какъв начин в действителност би трябвало да наподобява една обективна, просперираща и привлекателна България остана тайнственост – неразбираема и необяснена.
Затова и стана някак обикновено политици, представящи се за десни, да прокламират национализация, лишаване от страна на страната на частни бизнеси и усилване на контрола и регулациите посредством основаване на още администрация.
Затова и стана някак обикновено в Дневник, издание на Капитал /забележете/, да излизат дълги и изпълнени с неистини и агитация разбори, които назовават частните вложители „ изедници “. Мигар частният бизнес изяде националната пара /докато в действителност единствено той я създава/, а не мечтаните от левичарите държавни хрантутници, зовящи се контрольори, регулатори и админи.
Стана обикновено следващата община да стачкува против следващата инвестиция и да си желае чистата природа в която да развива туризъм, който в никакъв случай до момента не е развивала. Стана обикновено и градската интелигенция да пляска и подкрепя тези дребни „ победи “, макар че справедливостта слага въпроса „ длъжни ли сме ние да дотираме община Х със 70% от бюджета й всяка година, в случай че тази община настойчиво не желае да притегля вложения и да разкрива работни места? “
Сиромахомилската офанзива против бизнеса от страна на синдикати, зелени и червени /често е едно и също/ и всевъзможни други деятели елементарно намира своето топло посрещане от страна на същите тези демотивирани и озлобени от ниския си стандарт на живот необятни национални маси. А те, от своя страна, са всеобщите гласоподаватели. Което пък, съотнесено към политици без ясна идеологическа и политическа ориентировка, елементарно води до жалките опити да се яхне вълната на националното неодобрение. И до това политиците, в някак естествения си блян да се харесат и да бъдат избрани отново, да се включат в хора на обявяващите частните бизнесмени за „ изедници “.
Проблемът? Проблемът е голям.
Огромен, тъй като един път разгласен за „ грабител “, частникът става лесна плячка. Днес му отнемаш законната концесия за плаж. Утре му отнемаш законната концесия за рандеман на мрамор. Вдругиден му махаш законната сергия със сувенирчета от курорта. За похлупак вдигаш минималната работна заплата с цел да вдигнеш осигуровките, които той заплаща на чиновниците си, оставяш добавката за стаж и продължаваш да наливаш пари в държавните му съперници, за които да дъмпингират, да работят на загуба, да се уреждат с „ инхаус “ публични поръчки от принципалните си министерства и да не си заплащат налозите и осигуровките в точния момент не е никакъв проблем.
Което в действителност е тъкмо противоположното на това, което едно дясно ръководство би следвало да прави.
Защото на едно дясно ръководство би следвало да му е през шлифера за накърнените усеща на синдикатите, които отхвърлят да одобряват *истината* за търтеите и ще се жалват в Европейска комисия от работодателите и бизнесмените – тези, които в действителност генерират всички пари, които страната преразпределя.
На едно дясно ръководство би следвало да му е през шлифера за накърнените усеща на съкратената администрация, която след построяването на електронното ръководство ще се лиши преди всичко от дребните /и не толкова/ рушвети, а на второ - от работното си място на прословутото гише с прословутите опашки и прословутите входящи номерца.
Дясното ръководство е ръководство, което е съдружник на бизнесмена, на междинния и дребен бизнес, на индивида, на единицата. Управление, което не иззема от всички съгласно опциите с цел да даде на всеки съгласно потребностите. Управление, което е наясноq че развитата обществена система е резултат от развития капитализъм и сполучливия частен бизнес, а не негов противовес.
И в случай че в множеството браншове на страната и нейните управляващи – правораздаване, администрация, енергетика, регулации, има потребност от ясна политическа воля за законодателни промени и дълбоки промени, то българският бизнес има потребност единствено от едно: Да бъде оставен на мира.
Резултатите са забележими с просто око – междинните приходи за последните 8 години са се нараснали над два пъти, на фона на тъжните 0,6% годишно за които клетите синдикати ще се жалват на „ европата “.
И тези пари са основани от „ изедниците “. Държавата просто преразпределя. Точка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ