Зарков хвърли грешния зар, но да се оправя с другарите
Проблемите на левицата, освен в България, не са само тактически. Някои анализатори ги свеждат до половин дузина съмнителни решения в последните десетилетия. Други напряко ги назовават " смъртни грехове ".
В Съединени американски щати имат сходни проблеми, не е някаква необичайност. " Америкън Компас " примерно написа: " изключително поразително е, че даже огромната финансова рецесия от 2008-2009 година не провокира никакво пренасочване на гласоподавателите към левицата. В най-голямата рецесия на капитализма от 1930-те, с огромни проблеми и внезапно падащи приходи, силите на десницата се възползваха най-вече, изключително десните популисти. "
И: " обществото просто не се интересува да купува това, което левицата продава. Вътрешните диагнози на левицата я карат да има вяра, че като събере частите от този световен разгром, най-сетне може да получи неуловимата поддръжка, от която се нуждае. Но въпреки сигурно да е допустимо – може би даже евентуално – левицата да завоюва някои значими избори в близко бъдеще, трайна всеобща поддръжка за левицата и нейните цели няма да се появи, в случай че и до момента в който тя коренно не обнови предлагането си, като изостави нездравословните и непопулярни обсесии, които гълтам вниманието ѝ и отвличат вниманието от действителното решение на проблемите. "
Съединени американски щати си e Съединени американски щати, и въпреки всичко тези заключения могат да бъдат пренесени в нашата съвсем провинциална среда. Ретросоциализмът, катастрофизмът – това са изцяло годни аргументи за неуспеха на левицата в България. Обаче тук има има и друго.
Благодарение на същия този провинциализъм и електорална дребнавост, които диктуват българския политически живот, огромна тежест получават изборите на съответни лица.
Тук Българска социалистическа партия сподели безспорна нефелност. Крум Зарков приключи победната си тирада при избора си в Българска социалистическа партия с нещо от сорта на " стартира нов ден ". И ден-два по-късно даде на Наталия Киселова шефското място на партийната парламентарна група. Киселова към този момент бе потвърдено неспособна да се оправи с фестивал на джанката, какво остава с цяла парламентарна група, само че Зарков пое тоя риск. Този риск, без никакво подозрение, му коства десетки хиляди гласове.
Киселова не беше безусловно огромният проблем. Но хората, които й гласоподаваха доверие, най-много Зарков, трябваше да се замислят. Защо не го направиха – не знаем. Далеч съм от мисълта, че някой е спонсорирал всичко това. Кой и за какво би спонсорирал Киселова?
Но това беше ритуално самоубийство. Конституционалист, плеснат през ръцете от Конституционния съд, несъвършен ръководител на Народното събрание (аз лично не се сещам за по-слаб), нападателен аривист, който с нищо не способства за политическата просвета, освен беше заплатен с пост, а по-късно в партийните листи беше комплициран на сякаш избираемо място за сметка на партийни членове (каквато тя не е). Е, Зарков самичък падна върху меча, нагледно казано. Това беше единствено едно от неверните му решения – и знаково.
Българска социалистическа партия не е в Народното събрание – и това е хем добра, хем неприятна вест. Добра – ясно за какво. Лоша – тъй като въпреки всичко има потребност от някаква последователност. Но Крум Зарков реши да зачеркне цялата тази последователност. Негова си работа. Да се оправя с другарите.
Михаил Димитров
В Съединени американски щати имат сходни проблеми, не е някаква необичайност. " Америкън Компас " примерно написа: " изключително поразително е, че даже огромната финансова рецесия от 2008-2009 година не провокира никакво пренасочване на гласоподавателите към левицата. В най-голямата рецесия на капитализма от 1930-те, с огромни проблеми и внезапно падащи приходи, силите на десницата се възползваха най-вече, изключително десните популисти. "
И: " обществото просто не се интересува да купува това, което левицата продава. Вътрешните диагнози на левицата я карат да има вяра, че като събере частите от този световен разгром, най-сетне може да получи неуловимата поддръжка, от която се нуждае. Но въпреки сигурно да е допустимо – може би даже евентуално – левицата да завоюва някои значими избори в близко бъдеще, трайна всеобща поддръжка за левицата и нейните цели няма да се появи, в случай че и до момента в който тя коренно не обнови предлагането си, като изостави нездравословните и непопулярни обсесии, които гълтам вниманието ѝ и отвличат вниманието от действителното решение на проблемите. "
Съединени американски щати си e Съединени американски щати, и въпреки всичко тези заключения могат да бъдат пренесени в нашата съвсем провинциална среда. Ретросоциализмът, катастрофизмът – това са изцяло годни аргументи за неуспеха на левицата в България. Обаче тук има има и друго.
Благодарение на същия този провинциализъм и електорална дребнавост, които диктуват българския политически живот, огромна тежест получават изборите на съответни лица.
Тук Българска социалистическа партия сподели безспорна нефелност. Крум Зарков приключи победната си тирада при избора си в Българска социалистическа партия с нещо от сорта на " стартира нов ден ". И ден-два по-късно даде на Наталия Киселова шефското място на партийната парламентарна група. Киселова към този момент бе потвърдено неспособна да се оправи с фестивал на джанката, какво остава с цяла парламентарна група, само че Зарков пое тоя риск. Този риск, без никакво подозрение, му коства десетки хиляди гласове.
Киселова не беше безусловно огромният проблем. Но хората, които й гласоподаваха доверие, най-много Зарков, трябваше да се замислят. Защо не го направиха – не знаем. Далеч съм от мисълта, че някой е спонсорирал всичко това. Кой и за какво би спонсорирал Киселова?
Но това беше ритуално самоубийство. Конституционалист, плеснат през ръцете от Конституционния съд, несъвършен ръководител на Народното събрание (аз лично не се сещам за по-слаб), нападателен аривист, който с нищо не способства за политическата просвета, освен беше заплатен с пост, а по-късно в партийните листи беше комплициран на сякаш избираемо място за сметка на партийни членове (каквато тя не е). Е, Зарков самичък падна върху меча, нагледно казано. Това беше единствено едно от неверните му решения – и знаково.
Българска социалистическа партия не е в Народното събрание – и това е хем добра, хем неприятна вест. Добра – ясно за какво. Лоша – тъй като въпреки всичко има потребност от някаква последователност. Но Крум Зарков реши да зачеркне цялата тази последователност. Негова си работа. Да се оправя с другарите.
Михаил Димитров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ