Проблемите, които трябва да решава МВР, не са само вън.

Проблемите, които би трябвало да взема решение Министерство на вътрешните работи, не са единствено вън. Те са и вътре в Министерство на вътрешните работи и най-логично е, че когато решиш тези проблеми, доста по-лесно ще се справяш с тези на открито. По този случай, за който ще прочетете в идващите редове, до момента се смениха трима министри. Да забележим в този момент четвъртия.

Как се приключва пътят на наказателното гонене? Как самонадеяността и наглостта на един проверяващ служител на реда може да няма граници? Как един проверяващ служител на реда може брутално да срине доверието на хиляди хора в Министерство на вътрешните работи и по какъв начин непотърсената му отговорност може да го доразруши още повече?

Тази жена от фотографията за мен е един от най-ярките образци за неточност в системата, с която съм се сблъсквала до момента.
По този случай занапред ще разкажем за още доста образци, само че започнахме от този, тъй като тя е първата. Първата, която е трябвало да си свърши работата.

За да не пиша всичко още веднъж, ето линковете към материалите по случая и ще кажа единствено някои неща. Под сянката на този проверяващ служител на реда са нарушени наредбите на член 155 от Наказателно-процесуален кодекс, член 109 и член 110 от Наказателно-процесуален кодекс, член 107 от Наказателно-процесуален кодекс, член 122 от Наказателно-процесуален кодекс. Или, почти, е нарушен съвсем целият Наказателно-процесуален кодекс в частта му във връзка с работата на един проверяващ служител на реда.

А това не са просто процесуални нарушавания. Това са дейности или бездействия, които могат да прекратят пътя към наказателното гонене и да създадат невероятно доказването на едно закононарушение.

Защото когато един проверяващ служител на реда не си свърши работата, не изчезва просто една диря или едно материално доказателство.
Изчезва шансът да бъде потвърдено едно закононарушение. Изчезва истината. Изчезва опцията някой да понесе наказателна отговорност. И най-важното, изчезва справедливостта!

И тук идва „ най-красивата “ за Министерство на вътрешните работи част.

Същият проверяващ служител на реда завежда дело на бащата на починалото 24-годишно момче с иск за 20 000 лв.. За това, че същият сякаш е споделил в обществените мрежи, че този служител на реда не си е приключил работата и е изискал неговата оставка. По време на частното дело въпросната проверяваща води очевидци. Забележете! Свидетелите са хора, против които има свидетелски показания, че са укриватели по същото закононарушение, което тя е разследвала и ги е разпитвала като такива. Същите тези очевидци аз и други хора чухме по какъв начин си приказват пред правосъдната зала, че като осъдят бащата за тези 20 000 лв., ще вървят на шопинг.

Не, нещата не свършват и дотук.

По време на делата въпросната проверяваща показва психични експертизи, че не е добре и е мощно травмирана. Води на делата нейна добра другарка, с която дружно са ходили на психолог, но не си спомнят тъкмо къде. Води и мъжа си, който е служител на реда на управителна служба в същото районно ръководство в Попово.

Същият свидетелства по какъв начин, до момента в който я е следил на работното им място, тя е била доста зле и не е могла да си прави работата.
Всички тези неща са протоколирани в правосъдна зала и са извънредно лесни за инспекция и доказване. И тук идват въпросите.

Колко би трябвало да се чувстваш недостижим, с цел да твърдиш в правосъдно дело, че си душевен неустойчив да си вършиш работата като проверяващ служител на реда, а преди и по-късно да продължаваш да работиш като подобен? И в случай че това е правилно, какъв брой още случая е водила в това положение?

Колко още следствия са минали през ръцете ѝ?

Колко още човешки ориси са зависели от решенията и дейностите ѝ?

Това не е просто юридически проблем. Това е морално дъно. Това е ужасно. Такива хора имат ли място в тази система? Някой в миналото ще има ли смелостта и силите да почисти тази система от това?

В Министерство на вътрешните работи най-малкото има Етичен кодекс. Каква нравственос? Какъв кодекс?

Случаят „ Момчил “ от Попово не е просто случай.Това е образец по какъв начин в България едно следствие може да бъде унищожено в първите часове, а след това индивидът, който е трябвало да търси истината, може да изиска пари от бащата, който пита за какво истината я няма.

Това е безумство! Защото истината не е версия. Истината би трябвало да се потвърждава. И е извънредно време, когато един проверяващ не я търси, някой да ревизира за какво.

Този проверяващ служител на реда и индивидът, с който живее, работят в полицията в град Попово към ОДМВР Търговище и се грижат за нашата сигурност и тази на децата ни. И ние им плащаме заплатите.

Аз ще задавам въпроси и ще диря истината за Мони до дъно!

Днес виждам още веднъж, че в една „ специфична “ група на Попово всякакви същества популяризират постановления на прокуратурата. Постановления, с които никой различен не би трябвало да е осведомен с изключение на околните и юристите им. Разбира се, до тях би могъл да стигне и проверяващият служител на реда. Кой ли ги популяризира от анонимни и подправени профили? Ще отчайвам тези хора с този пост. Казах ви го и преди, споделям го и в този момент: Ще ви вдишвам във врата до дъно.

Делото „ Момчил “ не е прекъснато. Няма и да бъде, по този начин както ви се желае. А даже и да бъде, ще бъде възобновявано до тогава, до момента в който истината не излезе и отговорните за случилото се и за „ следствието “ не понесат отговорността си.
Мони не си е отишъл на вятъра!

Лицето на Момчил от Попово е това, което ще спре това безумство и ще трансформират тази система!