Габриела Наплатанова: Недофинансирането на СЕМ е системен и голям проблем
Проблемът със систематичното недофинансиране на Съвета за електронни медии (СЕМ) е огромен.
Това сподели изпълняващата длъжността ръководител на регулатора Габриела Наплатанова. В рамките на съвещание на съвета през днешния ден беше признат отчет за проектобюджет на Съвета за електронни медии за 2025 година и бюджетни прогнози за 2026 – 2028 година
Наплатанова уточни, че междинното заплащане на чиновниците в администрацията на Съвет за електронни медии е „ доста по-ниско от междинното за София, а и за страната “. „ Искахме опция да се откри за в допълнение финансиране по тези нови действия, които ще се наложи да правим според Акта за независимост на медиите, според Акта за цифровите услуги, само че от Министерство на финансите не позволяват спомагателни бройки за администрацията. Ще забележим дали пък ще разрешат по-големи средства най-малко за хонорари “, означи тя.
„ Системно е недофинансирането. И тук ясно би трябвало да кажем, че гръбнакът на Съвета за електронни медии е отдел „ Мониторинг и разбори “. Там работят хора със характерни знания и подготовка. И ние следва да можем съответно да отговорим на техните упования “, сподели Галина Георгиева, член на Съвет за електронни медии. Тя описа, че регулаторът не може да отговори на упованията на кандидатстващите в състезанията за назначение на специалисти. Освен това ние нямаме опция да задържим настоящите ни чиновници, добави Георгиева.
Дълбоко съм уверена, че работата, която прави администрацията на Съвет за електронни медии, е извънредно виновна и извънредно изискваща съответни компетентности, доста характерни, извънредно трудоемка и тя по никакъв метод не е заплатена съответно, сподели Пролет Велкова, член на Съвета за електронни медии, представена от Българска телеграфна агенция. „ Не е прищявка, това е нужда и с оглед и на новите задължения на Съвет за електронни медии, които ще нарастват от ден на ден и повече “, означи тя.
„ Аз съм напълно нов човек, само че в действителност се срещнах към този момент с този проблем. Тук поддържам напъните, които постоянно са били полагани, с цел да се реши в действителност едно почтено възнаграждение на един заслужен, високопрофесионален труд. Така че удостоверявам, че и аз като нов член напълно поддържам тази позиция “, сподели Къдринка Къдринова. Тя бе назначена за член на регулатора с декрет на президента на 2 септември. В рамките на първото съвещание на Съвет за електронни медии, в което взе участие, тя показа своите цели и цели като член на съвета.
„ Много значими за мен са, несъмнено, достолепието, свободата, независимостта на българската публицистика, на медиите като транслатор на послания към обществото, отбраната на правата на публицистите. Защото постоянно съм вярвала и считам, че ефикасната публицистика, достойната, честната публицистика не може да бъде реализирана от хора, които са в сложна обстановка и са подложени на напън било от издатели, било от други фактори. А отбраната на журналиста значи също по този начин и почтено възнаграждение “, уточни Къдринова.
В рамките на съвещанието през днешния ден бяха прегледани още проектобюджетите на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) за 2025 година и бюджетни прогнози 2026 – 2028 година В един от показаните отчети се показва, че общите спомагателни средства, които БНР е стимулирало, са 11 милиона лв. за 2025 година, а за 2026 година и идващите години – 11 300 000 лв.. Необходимите спомагателни средства са свързани с личен състав, с настоящи разноски, с целева дотация. Относно финансовите разноски спомагателните средства са стимулирани с това, че финансовата дотация не е променяна през последните 10 години. БНР употребява система за радиопроизводство, която е в употреба от 2007 година, като програмата е осъществена, когато не са съществували облачни услуги, обществени мрежи и мултимедия, гласи още част от отчета, показан в Съвет за електронни медии.
За Българска национална телевизия спомагателни средства са нужни за разпространяване на стратегии, разноски за основаване на телевизионни продукции, отстъпени права за лъчение на спортно наличие на непознати стратегии, строително-монтажни работи, стратегии, свързани с самостоятелни продуценти, хонорари за авторски и сродни права. Необходимите спомагателни средства са в размер на 15 милиона лв. за 2025 година,16 милиона лв. за 2026 година, съвсем 18 милиона лв. за 2027 година и 17 милиона лв. за 2028 година, се показва в отчет, показан на днешното съвещание на Съвет за електронни медии.
