Проблемът с пристрастяването към видеоигрите не е свързан толкова с

Проблемът с пристрастяването към видеоигрите не е обвързван толкоз с времето, което отделяме за тях. Зависи доста повече от това по какъв начин нашият мозък възприема самите игри .

Идеята за взаимозависимост към игрите като че ли в последно време е станала основната причина за социална рецензия, когато става въпрос за занимания. Те са причина за голям брой обвинявания, от понижаване на морала, до осъществяването на ужасни закононарушения. Затова не би трябвало да се гледа лековато на тази взаимозависимост.

Вместо

обаче

просто да се паникьосваме за това какъв брой вреди носи, вярната стъпка е да разучим първопричината за пристрастяващото държание, както и да проследим мисловните модели зад него, тъй че всеки обиден човек да може здравословно да се върне към естествените си модели на държание.

Всяко пристрастяващо държание има почти един и същи механизъм. Ако разгледаме задълбочено тютюнопушенето, хазарта и наркозависимостта, ще забележим, че в основата си са доста сходни. Както множеството зависимости, и геймърството касае повече неправилното действие на мозъка, в сравнение с метода, по който то се показва.

Ако се съсредоточим прекалено много върху въпроса дали пристрастяването към видеоигрите съществува като действително разтройство, рискуваме да пренебрегнем главния въпрос. А той е за какво хората стават подвластни?

Свързани публикации.. Видеоигрите подобрявали когнитивните функционалности на мозъка 0 Екшън видеоигрите оказват помощ при дислексия!? 0 Вече има и разстройство на игрите 0

В последна сметка, в случай че играем в продължение на един час седмично, само че не можем да се откъснем от компютъра при положение на неотложност, евентуално сме по-пристрастени по игрите от тези, които могат да играят в продължение на 40 часа, само че могат да прекратят това във всеки един миг, в случай че се наложи.

Световната здравна организация неотдавна сложи

"пристрастяването към видеоигрите в листата с психологични разстройства , дружно с други по-известни зависимости, като алкохола или опиатите. То се характеризира с три основни знака: повреден надзор върху игрите;

слагане на игрите като приоритет, имащи преимущество пред другите ползи и ежедневни дейности;

продължение или ескалация на степента на привързаност към игрите, макар появяването на отрицателни последствия.

Нарушенията, дължащи се на пристрастяване, включват разстройство, което може да включва както онлайн, по този начин и офлайн държание.