СЗО: До 2030 г. в света ще има недостиг на 10 млн. медици
Проблемът с дефицита на здравни служащи е прочут през последните 20 години, съобщи специалист от Световната здравна организация (СЗО), представен от Анадолската организация.
„ Знаем какво би трябвало да се направи, с цел да се понижи този дефицит “, сподели Рюдигер Креч, шеф на Отдела за промоция на здравето в СЗО. Организацията наскоро направи на 10 млн. здравни служащи и експерти по здравни грижи до 2030 година въз основа на актуалните трендове, като най-остър дефицит ще има в най-бедните страни.
„ СЗО от много години бие тревожния звънец, че сме изправени пред сериозен дефицит на здравни и обществени служащи “, съобщи Креч, като акцентира, че този проблем може да бъде преодолян с поддръжката на страните членки.
Отбелязвайки, че СЗО има подготвени проекти за деяние на районно и световно ниво за това по какъв начин да се оправи с дефицита на здравни служащи, той сподели, че макар всички тези старания „ страните в действителност не подхващат нужните стъпки, с цел да смекчат задоволително този дефицит “.
Има „ доста неща, които можем да създадем “, с цел да задържим хората в здравната система, като организираме изискванията за здравните служащи, заплатите и кариерните благоприятни условия, изключително за медицинските сестри, сподели той.
Светът е в ужас
„ Днес виждаме, че светът е в ужас, както е било при основаването на СЗО след Втората международна война “, сподели Креч. Светът е изправен освен пред пандемията от ковид, само че в същото време и пред голяма климатична рецесия, обществена рецесия и районни войни, добави той. Според него СЗО и всяка страна би трябвало да потърсят способи да оказват помощ на хората да се оправят по-добре с тази неустановеност, която е провокирана от всички тези рецесии.
Преди ковид светът се сблъска с H5N1 (птичи грип), H1N1 (свински грип) и в някои райони със Зика (вирусно заболяване, пренасяно от комари) през това хилядолетие и СЗО предприе прегледи на това какво е било свършено вярно и какво не, изключително след рецесията с ебола, сподели специалистът. „ В СЗО получихме доста рецензии след рецесията с ебола през 2015 година “, уточни Креч и означи, че огромна част от тази рецензия е била безусловно оправдана.
„ Така че това, което направихме след рецесията с ебола, беше да обърнем всеки камък, което значи, че разгледахме всички процеси, които имаме, с цел да разберем какво бихме могли да създадем и би трябвало да създадем по-добре за идната пандемия “, сподели той. „ И това в действителност послужи за сюжет при реакцията ни във връзка COVID-19, безапелационен е специалистът.
Много смъртни случаи от COVID-19 е можело да бъдат предотвратени
По данни на СЗО от декември 2019 година насам са регистрирани над 762 милиона случая на COVID-19 и над 6,89 милиона смъртни случая в минимум 192 страни и райони.
„ Можехме да съкратим времето на COVID-19 рецесията с доста и в последна сметка можеше да имаме доста по-малко смъртни случаи, единствено в случай че страните не политизираха реакцията си, изправени пред пандемията “, показа Креч. Въпреки че страните демонстрираха „ безспорна взаимност “ при проучването и създаването на имунизациите, солидарността се трансформира в „ щедрост “, когато се стигна до разпределянето на инжекциите, регистрира той.
Креч напомни, че откакто имунизациите са били предоставени, богатите страни са ги закупили в огромни количества за своето население, а бедните страни са ги получили по-късно.
„ Така че, защото за жалост не реагирахме на тази пандемия по метода, по който би го направила една здравна система, а доста страни членки политизираха пандемията, ние допуснахме доста повече смъртни случаи “, заключи той.
По думите му вторият огромен урок за здравните системи по целия свят е, че хората с хронични болести като рак, сърдечносъдови болести, респираторни болести или диабет не са получили здравните грижи, които е трябвало да получат по време на пандемията, което е довело до смъртност доста над характерните случаи на Коронавирус.
„ Нуждаем се освен от устойчиви здравни системи, само че и от общества, които да могат по-добре да се оправят със напрежението върху системата при сложни обстановки “, установи експертът. „ Това е нещо, което съгласно мен като свят би трябвало да научим по-добре “, приключи той.
„ Знаем какво би трябвало да се направи, с цел да се понижи този дефицит “, сподели Рюдигер Креч, шеф на Отдела за промоция на здравето в СЗО. Организацията наскоро направи на 10 млн. здравни служащи и експерти по здравни грижи до 2030 година въз основа на актуалните трендове, като най-остър дефицит ще има в най-бедните страни.
„ СЗО от много години бие тревожния звънец, че сме изправени пред сериозен дефицит на здравни и обществени служащи “, съобщи Креч, като акцентира, че този проблем може да бъде преодолян с поддръжката на страните членки.
Отбелязвайки, че СЗО има подготвени проекти за деяние на районно и световно ниво за това по какъв начин да се оправи с дефицита на здравни служащи, той сподели, че макар всички тези старания „ страните в действителност не подхващат нужните стъпки, с цел да смекчат задоволително този дефицит “.
Има „ доста неща, които можем да създадем “, с цел да задържим хората в здравната система, като организираме изискванията за здравните служащи, заплатите и кариерните благоприятни условия, изключително за медицинските сестри, сподели той.
Светът е в ужас
„ Днес виждаме, че светът е в ужас, както е било при основаването на СЗО след Втората международна война “, сподели Креч. Светът е изправен освен пред пандемията от ковид, само че в същото време и пред голяма климатична рецесия, обществена рецесия и районни войни, добави той. Според него СЗО и всяка страна би трябвало да потърсят способи да оказват помощ на хората да се оправят по-добре с тази неустановеност, която е провокирана от всички тези рецесии.
Преди ковид светът се сблъска с H5N1 (птичи грип), H1N1 (свински грип) и в някои райони със Зика (вирусно заболяване, пренасяно от комари) през това хилядолетие и СЗО предприе прегледи на това какво е било свършено вярно и какво не, изключително след рецесията с ебола, сподели специалистът. „ В СЗО получихме доста рецензии след рецесията с ебола през 2015 година “, уточни Креч и означи, че огромна част от тази рецензия е била безусловно оправдана.
„ Така че това, което направихме след рецесията с ебола, беше да обърнем всеки камък, което значи, че разгледахме всички процеси, които имаме, с цел да разберем какво бихме могли да създадем и би трябвало да създадем по-добре за идната пандемия “, сподели той. „ И това в действителност послужи за сюжет при реакцията ни във връзка COVID-19, безапелационен е специалистът.
Много смъртни случаи от COVID-19 е можело да бъдат предотвратени
По данни на СЗО от декември 2019 година насам са регистрирани над 762 милиона случая на COVID-19 и над 6,89 милиона смъртни случая в минимум 192 страни и райони.
„ Можехме да съкратим времето на COVID-19 рецесията с доста и в последна сметка можеше да имаме доста по-малко смъртни случаи, единствено в случай че страните не политизираха реакцията си, изправени пред пандемията “, показа Креч. Въпреки че страните демонстрираха „ безспорна взаимност “ при проучването и създаването на имунизациите, солидарността се трансформира в „ щедрост “, когато се стигна до разпределянето на инжекциите, регистрира той.
Креч напомни, че откакто имунизациите са били предоставени, богатите страни са ги закупили в огромни количества за своето население, а бедните страни са ги получили по-късно.
„ Така че, защото за жалост не реагирахме на тази пандемия по метода, по който би го направила една здравна система, а доста страни членки политизираха пандемията, ние допуснахме доста повече смъртни случаи “, заключи той.
По думите му вторият огромен урок за здравните системи по целия свят е, че хората с хронични болести като рак, сърдечносъдови болести, респираторни болести или диабет не са получили здравните грижи, които е трябвало да получат по време на пандемията, което е довело до смъртност доста над характерните случаи на Коронавирус.
„ Нуждаем се освен от устойчиви здравни системи, само че и от общества, които да могат по-добре да се оправят със напрежението върху системата при сложни обстановки “, установи експертът. „ Това е нещо, което съгласно мен като свят би трябвало да научим по-добре “, приключи той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ