Съмна! Най-после е готов стандартът за съдебна медицина frognews.bg
Проблемът с неналичието на стандарт за правосъдната медицина се сложи остро след случая в Стара Загора с обезобразената с макетен нож Дебора. И в този момент по неотложност Министерство на здравеопазването показва план.
В него се показва, че той указва минималните организационни условия за реализиране на своевременна, задоволителна и качествена съдебномедицинска активност, която да дава отговор на потребностите и условията на органа, което е назначил експертизата, и обществото. А те могат да бъдат надграждани от всяка съдебномедицинска конструкция в полза на правосъдните медици и жителите.
Според стандарта съдебномедицинската активност се разделя на две самостоятелни области. Първата е експертната правосъдна медицина. Тя е главната и е обвързвана с правенето на съдебномедицински експертизи, назначени от правораздавателните органи. Тя е регламентирана от голям брой нормативни актове – Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за правосъдната власт, Гражданския процесуален кодекс и тн.
По-малката област на правосъдната медицина е така наречен клинично-административна правосъдна медицина. Тя е обвързвана с действия като: прегледи на живи лица по тяхно предпочитание, проучване на човешки трупове и трупни елементи, предоставени от управленията на лечебните заведения или по избор на околните, присъединяване на правосъдни медици в патологоанатомични аутопсии и други действия, предоставени от работодателя.
Към този тип активност се причисляват и огледите на местопроизшествия, като присъединяване в процесуално деяние, което не съставлява експертна активност. Данните от огледа на местопроизшествието могат да бъдат употребявани при разработване на вероятно назначена експертиза по случая, се показва в стандарта.
Друга задача на правосъдната медицина е да спомага за отбраната на живота, човешките права и достолепие посредством определяне на нарушената телесна цялост, при полово принуждение, при малтретиране на деца, на възрастни и беззащитни хора, на арестувани или лишени от независимост лица, при жертви на трудови злополуки и други
Тя също така спомага и за повишение на правното схващане на медицинските експерти.
В стандарта са уредени 10 типа съдебномедицинска активност, измежду които са амбулаторни прегледи, освидетелстване и експертизи на живи лица, определяне на настъпила гибел отвън лечебно заведение, аутопсии, експертиза на материални доказателства и ДНК разбор и така нататък
В стандарта е записано, че " съдебномедицинските специалисти би трябвало да извършват своята работа при цялостна самостоятелност и безпристрастност. На специалистите не може да се оказва какъвто и да е напън. Заключенията им би трябвало да са справедливи, самостоятелни и аргументирани ".
Детайлно е написано какви за условията, когато се прави експертиза на мъртвец и аутопсия, както и за съдебномедицинската експертиза на живи лица.
Така да вземем за пример за проучването на жив човек е планувано, че може да бъде осъществено единствено от лекари с приета компетентност по " Съдебна медицина и деонтология ". " Препоръчително е наличието на второ лице – механически реализатор, еднополов чиновник на правоохранителните органи, при деца – възпитател, чиновник на обществените служби, родител/настойник и така нататък ", планува стандартът. И в него се показва, че вземането на материали за спомагателни лабораторни проучвания и фотодокументиране се прави след категорично получено осведомено единодушие. " Съдебномедицинските прегледи е наложително да се правят при доста положително осветяване (дневна светлина или задоволително изкуствено осветление) ", написа още в наредбата.
Тя регламентира още, че съдебномедицинското освидетелстване след полово принуждение е наложително да се извърши незабавно
" Не се позволява осъществяване на инвазивни или мощно мъчителни диагностични операции, с изключение на при категорично документално единодушие на освидетелствания ", гласи друго условие за освидетелстването.
В него се показва, че той указва минималните организационни условия за реализиране на своевременна, задоволителна и качествена съдебномедицинска активност, която да дава отговор на потребностите и условията на органа, което е назначил експертизата, и обществото. А те могат да бъдат надграждани от всяка съдебномедицинска конструкция в полза на правосъдните медици и жителите.
Според стандарта съдебномедицинската активност се разделя на две самостоятелни области. Първата е експертната правосъдна медицина. Тя е главната и е обвързвана с правенето на съдебномедицински експертизи, назначени от правораздавателните органи. Тя е регламентирана от голям брой нормативни актове – Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за правосъдната власт, Гражданския процесуален кодекс и тн.
По-малката област на правосъдната медицина е така наречен клинично-административна правосъдна медицина. Тя е обвързвана с действия като: прегледи на живи лица по тяхно предпочитание, проучване на човешки трупове и трупни елементи, предоставени от управленията на лечебните заведения или по избор на околните, присъединяване на правосъдни медици в патологоанатомични аутопсии и други действия, предоставени от работодателя.
Към този тип активност се причисляват и огледите на местопроизшествия, като присъединяване в процесуално деяние, което не съставлява експертна активност. Данните от огледа на местопроизшествието могат да бъдат употребявани при разработване на вероятно назначена експертиза по случая, се показва в стандарта.
Друга задача на правосъдната медицина е да спомага за отбраната на живота, човешките права и достолепие посредством определяне на нарушената телесна цялост, при полово принуждение, при малтретиране на деца, на възрастни и беззащитни хора, на арестувани или лишени от независимост лица, при жертви на трудови злополуки и други
Тя също така спомага и за повишение на правното схващане на медицинските експерти.
В стандарта са уредени 10 типа съдебномедицинска активност, измежду които са амбулаторни прегледи, освидетелстване и експертизи на живи лица, определяне на настъпила гибел отвън лечебно заведение, аутопсии, експертиза на материални доказателства и ДНК разбор и така нататък
В стандарта е записано, че " съдебномедицинските специалисти би трябвало да извършват своята работа при цялостна самостоятелност и безпристрастност. На специалистите не може да се оказва какъвто и да е напън. Заключенията им би трябвало да са справедливи, самостоятелни и аргументирани ".
Детайлно е написано какви за условията, когато се прави експертиза на мъртвец и аутопсия, както и за съдебномедицинската експертиза на живи лица.
Така да вземем за пример за проучването на жив човек е планувано, че може да бъде осъществено единствено от лекари с приета компетентност по " Съдебна медицина и деонтология ". " Препоръчително е наличието на второ лице – механически реализатор, еднополов чиновник на правоохранителните органи, при деца – възпитател, чиновник на обществените служби, родител/настойник и така нататък ", планува стандартът. И в него се показва, че вземането на материали за спомагателни лабораторни проучвания и фотодокументиране се прави след категорично получено осведомено единодушие. " Съдебномедицинските прегледи е наложително да се правят при доста положително осветяване (дневна светлина или задоволително изкуствено осветление) ", написа още в наредбата.
Тя регламентира още, че съдебномедицинското освидетелстване след полово принуждение е наложително да се извърши незабавно
" Не се позволява осъществяване на инвазивни или мощно мъчителни диагностични операции, с изключение на при категорично документално единодушие на освидетелствания ", гласи друго условие за освидетелстването.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ