Всеки трети българин се нуждае от жилище
“Проблемът с неналичието на жилище е необятно публикуван в българското общество и визира разнообразни обществени групи. Поне 2,5 млн. българи дават отговор на изискванията за приемане на общинско жилище. Те живеят при по-малко от 15 кв. м. на човек от домакинство, което се приема за пренаселено жилище. “, сподели в предаването “Нашият ден “ на БНР Стефан Кръстев един от създателите на отчета “Дом за всеки задача (не) допустима? “ и добави:
“Всеки трети българин, 30% от популацията на България, напълно публично несъмнено от страната, е в жилищна потребност. “
“Общините се единствените проводници на някаква социална жилищна политика. Жилищната политика в България най-малко в последните 15 години е делегирана от страната на общините и се преглежда като обществен проблем, към който те са виновни. Общините обаче съвсем не разполагат нито с финансови, нито с материални запаси, с цел да се оправят независимо. Дори община като София, която има годишен бюджет от 2 милиарда лв., само че има доста лимитирани принадлежности за осъществяване на обществена политика в жилищната сфера.
Разгледахме статистики по какъв начин се трансформира броят общински жилища през годините. От 1993 година насам, когато тези жилища са били 120 000 на територията на София, сега те са извънредно незадоволителни – по-малко от 9000, а имащите право на такова жилище, записани в картотетките единствено сега, са повече от 10 000. Чакането за такова жилище продължава доста дълго. Освен, че са доста малко, общинските жилища неведнъж се дават и в доста неприятно материално положение ", споделя Кръстев.
Центровете за краткотрайно настаняване в София са три, с общ потенциал към 510 индивида. Те са единствената опция на дефицита на общински жилища за доста хора. Там хора не престават да живеят по две-три и повече години.
“Направихме едно пресмятане, с цел да се решат най-належащите проблеми. По анализите на страната има потребност от 85 000 обществени жилища, за което е належащо да се отделят към 2 милиарда евро ", допълни Стефан Кръстев.
“Всеки трети българин, 30% от популацията на България, напълно публично несъмнено от страната, е в жилищна потребност. “
“Общините се единствените проводници на някаква социална жилищна политика. Жилищната политика в България най-малко в последните 15 години е делегирана от страната на общините и се преглежда като обществен проблем, към който те са виновни. Общините обаче съвсем не разполагат нито с финансови, нито с материални запаси, с цел да се оправят независимо. Дори община като София, която има годишен бюджет от 2 милиарда лв., само че има доста лимитирани принадлежности за осъществяване на обществена политика в жилищната сфера.
Разгледахме статистики по какъв начин се трансформира броят общински жилища през годините. От 1993 година насам, когато тези жилища са били 120 000 на територията на София, сега те са извънредно незадоволителни – по-малко от 9000, а имащите право на такова жилище, записани в картотетките единствено сега, са повече от 10 000. Чакането за такова жилище продължава доста дълго. Освен, че са доста малко, общинските жилища неведнъж се дават и в доста неприятно материално положение ", споделя Кръстев.
Центровете за краткотрайно настаняване в София са три, с общ потенциал към 510 индивида. Те са единствената опция на дефицита на общински жилища за доста хора. Там хора не престават да живеят по две-три и повече години.
“Направихме едно пресмятане, с цел да се решат най-належащите проблеми. По анализите на страната има потребност от 85 000 обществени жилища, за което е належащо да се отделят към 2 милиарда евро ", допълни Стефан Кръстев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ