Проблемът не е в боята. Да залееш с боя е

Проблемът не е в боята. Да залееш с багра е законна форма на митинг, която се практикува в целия свят. Е, най-малко в тази част на света, в която имаш право на митинг и няма да бъдеш изпратен в превъзпитателен лагер, в случай че си позволиш да си несъгласен с централната държавна политика. Проблемът е различен и той се корени в обосновката, а не в следите, които митингът оставя.

Физическите следи на митинга се заличават и изтриват, само че браздите, които се дълбаят в българското общество, геополитическия имидж на страната и бъдещето ни остават. Проблемът не е в боята, а в посланието, неговите носители и в каква посока желаете те да ни заведат.

През последните години “Възраждане ” се трансформира в привлекателен център за професионално недоволните жители, чието неодобрение като че ли се е трансформирало в занимание. Умелият метод на партията да яхва всяка форма на отричане, резултира в походи за мир, на които се веят знамената на агресори, имунизирани борци против имунизациите, бранители на лв. със спестявания в евро, работещи в Европа евроскептици и употребяващи всички улеснения на свободния свят последователи на режима в Русия.

Събитията от през вчерашния ден са следващото доказателство за концентрацията на професионално недоволни, чийто източник на несгодите в битието се таи постоянно някъде на Запад. Често на проведените митинги от партията виждаме комбинация от тайни теории, параноидни разстройства, кръчмарски национализъм, носталгия към социализма ипсевдо консерватизъм. Самата композиция от дейности са доказателство за това- на " Поход за мир ", изискващ неутралитет,се развява знамето на агресора, който твърди, че НАТО са отговорни за спора и по тази причина заливат с багра постройка на европейска институция.

Важният въпрос не е дали са изцапали постройката на Дома на Европа и по какъв начин са реагирали органите на реда. Не. Въпросът е какво желаят тези хора, маскирайки държанието си зад законното право на митинг. Никой не отхвърля правото им да хвърлят багра. По-важно е къде следва да ни заведе този техен акт на противоречие и по какъв начин те желаят да трансформират системата. Удобно, съвсем мигновено, стартира да се постанова разказът, че другият лагер бил боядисвал монументи и затова това било право на ответната страна да реагира по същия метод. Удобно е тъй като по този начин се изважда дебатът от полето на концепциите и се придвижва на терена на акта на тяхното гонене, а това са две напълно разнообразни неща.

При все по-ясно изразена поляризация в свят, вървящ към модела на Студената война, подтекстът на вчерашния “Поход за мир ” беше неутралитет. Неутралитетът обаче към този момент от дълго време не е алтернатива, а цивилизационният път, който ние като страна сме избрали, от дълго време е одобрен и утвърден с конституционни болшинства в надалеч по-легитимни Народни събрания от днешното. И в случай че някой твърди, че в актуалният исторически подтекст има междинен път, то той или не схваща по какъв начин действа света, или целеустремено ни лъже, с цел да ни води в другия лагер. А там, в другия лагер, право да мятат багра иматсамо тези, които я мятат в “правилната посока ”.

Боята не е проблем. Проблем е пътечката, която желаят да боядисат с нея и посоката, в която желаят да ни заведат тези, които ловко се възползват от правото и толерантостта на системата. Дебатът не е за правото да протестираме, мятайки багра, той е за цивилизационният избор и това в какъв свят желаеме да живеем.