Проблемът на БСП и на левицата през последните 30 години

Проблемът на Българска социалистическа партия и на левицата през последните 30 години е, че все едни и същи лица напират да ги „ обновяват “. Много пъти тези едни и същи лица ги обновяваха и резултатите, естествено, бяха все едни и същи. " Обновят " ги и след някоя и друга година отново ги напъне да " обновяват ". По предписание откакто бъдат отхвърлени от апаратната хидра, която ги е отгледала и в чието поддържане те самите са вложили голямо усърдие.

Общо взето, все едно да вземеш един остарял „ Москвич “ със счупен мотор и непрестанно да монтираш и демонтираш този счупен мотор без нищо да си пипнал по него. Резултатът е явен.

Разбира се, няма да е „ възобновяване " като „ възобновяване “, в случай че в челните редици на " обновителите " не е една мрънкащите глави на прехода - Пирински. Той е емблема - без ден действителен трудов стаж и професионална кариера отвън партийната работа и партийните назначения. Някой може ли да запомни с нещо Пирински за 30 години по високи държавни постове - закон, значима самодейност, значим план? Нищо. Нула. Цял живот - неособено красноречив посетител на държавната софра. Но „ обновява “.

Едно време „ обновяваше “ левицата с неолибералната теория от лукановски вид, след това беше проектант на социал-либералното начало в Българска социалистическа партия, по-късно на „ изконните леви полезности “, в този момент към този момент... в действителност има ли някакво значение.

За укрепване на „ обновлението “ е взел и дъщеря си. Прочее, непреодоляната кланово-фамилна конструкция на Българска социалистическа партия я родее с феодалните формирания.

Та, огромно „ обновяване “ ще падне. За следващ път. Да живее „ обновлението “ на „ обновлението “ на все по-пълното „ обновяване “ и най-много „ безконечната дружба “ - знаете с кого.