Проблемът на българските партии, особено на тези в опозиция, е,

Проблемът на българските партии, изключително на тези в съпротива, е, че не знаят какво ще вършат на 2 януари 2026 година Това ги кара да вършат внезапни придвижвания, които приказват за тяхна беззащитност на въображението.
Това разяснява политологът доктор Любомир Стефанов. И още:
" Партиите привикнаха да се явяват постоянно на избори и в този момент се чудят с какво да запълнят дневния ред. Голямата цел на ПП-ДБ – влизането в еврозоната, явно различен ще свърши. Те нямат опция да повлияят и това ги изнервя. " По думите на анализатора, заричането, че след отчета за готовността за еврозоната ще има сериозен избор на съмнение е детинско държание. " Възраждане " има сериозна конкуренция в Народното събрание, спиралата от вота на съмнение сподели, че това е таванът на тази партия. От " МЕЧ " вербално влизат без заобикалки и конкурират в говоренето " Възраждане ".
" Няма една съпротива, а няколко лица на опозицията. Пеевски усети идеалния миг за интензивност. Той непрекъснато основава и надгражда имиджа си на човек, които има дума и въздействие в страната ", допълни Стефанов.
Според него хоризонтът на хората в ръководството е малко по-дълъг, в сравнение с наподобява. Те имат опит в процесите. За да реализират нещо значително обаче, имат потребност от държавно управление с най-малко два бюджетни цикъла. По думите на Любомир Стефанов, не всичко ще свърши с влизането в еврозоната.
Ситуацията е динамична и в европейски проект.
В този смисъл можем да отчетем и положителни сигнали – към този момент виждаме България да отива в Брюксел " с написано домашно и лични хрумвания ".