Проблемът е и управленски, смята социологът доц. Антоний Гълъбов. Според

Проблемът е и управнически, счита социологът доцент Антоний Гълъбов. Според него през миналите 20 години няма дълготрайна стратегическа стратегия, която да задължава всяко държавно управление, без значение от това какво е то, да отделя избрани вложения, с цел да може да се поддържа системата на водния бранш.
Управленският проблем е в разхищението, безапелационен бе той пред БНР и акцентира, че незабавните дейности и бързото възобновяване костват доста повече от регулярните планувани и ясни вложения в бранша. Според него цената на водата би трябвало да продължи да пораства.

Доц. Гълъбов счита, че в този момент би трябвало да се употребява момента и да се търси не борба, а основаване да вземем за пример на „ воден пакт “ – нещо, което да подсигурява политическо единодушие, че за идващите най-малко 10 години България би трябвало да влага предпочитано в тези инфраструктурни планове. В противоположен случай ще сме очевидци още веднъж и още веднъж на същото, уточни той.

„ В момента свалянето на държавното управление е по-малкият проблем от решаването на казуса с водата на хората “, безапелационен е социологът.

Според него няма правила в политическия развой в България: „ Подаването на оставка от следствения арест (бел.ред. на министър Нено Димов) или е закъсняло, или е подранило, само че не е в точния момент, не е на място. Няма правила, съгласно които да е ясно при каква обстановка един министър неотложно подава оставка. … Нямаме сетива за това по кое време е моментът да се поеме политическа отговорност, с цел да може да се разчисти терена за на практика решения “.

Доц. Гълъбов счита, че ръководещата коалиция би трябвало да излезе със мнение за какво Нено Димов подава оставка – поради сбъркана политика в бранша или поради това, че е следствен. Едното ще е самопризнание за политическа неточност, която се носи групово, изясни той.