Asia Times: Китай и Япония разпалват азиатската хиперзвукова надпревара във въоръжаването
Пробивът на радар за противоракетна защита на Китай и пробата на хиперзвукова ракета на Япония алармират за тлееща конкуренция във въоръжаването в Източна Азия, засилвайки районното напрежение, написа.
Авангардният радар за противоракетна защита на Китай и пробата на хиперзвукова ракета на Япония може да провокират нова източноазиатска конкуренция във въоръжаването, което евентуално ескалира районното напрежение.
South China Morning Post оповестява, че китайски учени от университета Цинхуа са създали новаторски радар, който може да наблюдава 10 ракети при скорост от 20 Маха с едвам 28-сантиметрова неточност в оценката на дистанцията и 99,7% акуратност при измерването на скоростта.
SCMP споделя, че този прогрес, реализиран посредством консолидираното на лазери, разрешава предаване на информация със скорост на светлината и комплицирана обработка на микровълнови сигнали. Той отбелязва, че опциите на радара, тествани посредством наземни симулации, включват обсег на разкриване от 600 километра и капацитет за съоръжение на ракети или самолети за противовъздушна защита.
Източникът споделя, че потреблението на лазерна технология и нов логаритъм от новия радар в Китай също отстрани казуса с фантомните изображения, гарантирайки надеждността на радара против подправени цели.
Освен това Naval News оповестява този месец, че японската организация за придобиване, технологии и логистика е разгласила фрагменти от тестовото изстрелване на Hyper Velocity Gliding Projectile, отбелязвайки забележителен прогрес в отбранителните качества на страната.
Naval News загатва, че HVGP, хиперзвуково оръжие, предопределено за защита на острови, има подобен обсег от 900 километра и ще бъде разгърнато от японските сухопътни сили за самозащита през 2026 година
В обявата се споделя, че на фона на възходящите военни закани от Китай и Северна Корея, Япония е ускорила производството на HVGP, като Mitsubishi Heavy Industries се занимава с производството. Отбелязва се, че пробата е посочил „ версия за ранно разрастване (блок 1) “ на снаряда, с проекти за създаване на версии с по-дълъг обхват до 2030 година
Разпространението на хиперзвукови оръжия измежду огромните военни сили изведе на напред във времето провокациите на отбраната против тях, като наследените системи за противоракетна защита евентуално са неефективни по разнообразни аргументи.
В отчет от декември 2023 година за Центъра за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS) Том Карако и Масао Далгрен означават, че отбраната против хиперзвукови оръжия съставлява предизвикателство при откриването, следенето, и прехващането на датчиците.
Карако и Далгрен означават, че идентифицирането на изстрелването на хиперзвукови оръжия е мъчно заради техните по-слаби инфрачервени сигнатури спрямо тези на обичайните балистични ракети, изключително след етапа на увеличаване.
Що се отнася до провокациите при следене, Карако и Далгрен споделят, че непрекъснатото следене на хиперзвукови ракети изисква нараснали датчици с прецизни благоприятни условия, защото тези ракети могат да имат непредсказуеми маневри и по-ниски траектории на полета, които заобикалят откриването на радар на земята.
Карако и Далгрен загатват, че даването на точни данни в действително време за системите за противоракетна защита за ориентиране на прехващачи е от решаващо значение. Те акцентират, че това изисква данни за следене на качеството на контрола на огъня, което включва синтезиране на сензорни измервания в надеждни оценки на позицията и траекторията на ракетата.
Те прибавят, че фактори като сензорно зрително поле, разграничителна дарба, сензитивност и нужния брой спътници би трябвало да бъдат уравновесени, с цел да се сътвори сполучлива сензорна архитектура за следене на хиперзвукови закани.
Освен това Tанг Ронг показва в публикация от януари 2022 година за People`s Liberation Army Daily, че хиперзвуковите оръжия се движат най-вече доста по-ниско от балистичните ракети на съвсем галактическа височина. Танг споделя, че това ги прави по-трудни за разкриване и понижава времето за реакция на отбранителните системи заради кривината на Земята.
Нещо повече, той споделя, че аерооптичният резултат, породен от полета на хиперзвуковото оръжие, прави предизвикателство за отбранителната система да наблюдава, разпознава и прехваща тъкмо задачата, защото изображението на задачата, намерено от оръжието за прихващане, е изместено, разтърсено и замъглено.
Поради това Танг споделя, че е предизвикателство дейно да се наблюдават, разпознават и локализират хиперзвукови оръжия и вероятността за сполучливото им прихващане е доста ниска. Той показва, че високата скорост и непредвидимата траектория на тези оръжия вършат извънредно мъчно за отбранителните системи да им противодействат дейно, създавайки обстановка, сходна на нахлуване в „ ничия земя “.
За разлика от напредъка на Китай в региона на хиперзвуковата противоракетна защита, Марк Монтгомъри и Брад Боуман считат в публикация от Defense News от януари 2024 година, че Съединени американски щати не съумяват да изградят надеждна отбрана против хиперзвукови ракети по разнообразни аргументи.
Монтгомъри и Боуман означават, че до момента в който Съединени американски щати са вложили доста в създаването на нападателни хиперзвукови ракети, с над 8 милиарда $, изразходвани през последните две години, напъните за защита са получили доста по-малко финансиране, като единствено 209 милиона $ са поискани за фискалната 2024 година и по-малко от 515 милиона $ за фискалните 2022 и 2023 година дружно.
Най-показателното е, че те загатват, че Министерството на защитата на Съединени американски щати не чака да пусне хиперзвукова отбранителна система до фискалната 2034 година, създавайки забележителна празнота в качествата. Те споделят, че Министерството на защитата наподобява лишава повече време от предстоящото, с цел да избере защитителен реализатор за оперативни проби и разработка, което може да докара до действие на внедрена система преди края на десетилетието.
Монтгомъри и Боуман акцентират, че американските сили могат да бъдат изправени пред неприемливи опасности без бързи старания за създаване и внедряване на хиперзвукови отбранителни системи.
Що се отнася до устрема на Токио да сътвори хиперзвукови оръжия, Лариса Стюнкел и Матс Енгман декларират в публикация на Института за политика за сигурност и развиване от май 2020 година, че сходни старания са недвусмислено свързани със отбраната на външните острови на Япония в лицето на все по-упоритите геополитически цели на Китай.
Щюнкел и Енгман обаче предизвестяват, че преследването на такива оръжия може да провокира дългогодишната пацифистка ориентировка на страната и да усили напрежението с Китай.
Те споделят, че макар че хиперзвуковите оръжия на Япония са лимитирани до оптимален обхват от 300 до 500 километра заради правни ограничавания, изключително във връзка с член 9 от японската конституция, напредъкът в технологиите може в последна сметка да анулира политическия ангажимент за поддържане на това ограничаване.
Щюнкел и Енгман декларират, че макар уверението на японското държавно управление, че въвеждането на такива оръжия ще бъде само за национална защита, това надали ще успокои японската общност или прилежащите страни.
Те споделят, че скоростта и маневреността на хиперзвуковите оръжия могат да изпреварят актуалните отбранителни системи, евентуално ескалиращи рецесии в район, който към този момент е изпълнен с неустойчивост и обтегнати връзки, изключително с Китай.
За да смекчат тези опасности, Щюнкел и Енгман споделят, че продължаването на хиперзвуковата стратегия на Япония в идеалния случай би трябвало да бъде съпроводено от двустранни или многостранни полемики за контролиране на развиването и разполагането, попречване на излишно напрежение и опазване на опциите за помиряване.
Освен това Масаши Мурано загатва в публикация от Центъра за проучвания на Съединените щати от март 2024 година, че Япония е изправена пред трудности при разширението на обсега на ракетите, създаването на системи за ориентиране и основаването на ефикасни бойни глави за разнообразни видове цели, в това число движещи се морски и наземни мобилни цели.
Мурано споделя, че Япония би трябвало по-спешно да развие качествата си за контраудар заради бързото развиване на качествата на Китай и Северна Корея за удари на спектакъл.
Той прибавя, че има потребност Япония да балансира техническата компликация на стачните интервенции с вземането на политически решения, като се има поради капацитетът за ескалация и неналичието на опит в дълбоки протестни интервенции измежду японските политически водачи.
Авангардният радар за противоракетна защита на Китай и пробата на хиперзвукова ракета на Япония може да провокират нова източноазиатска конкуренция във въоръжаването, което евентуално ескалира районното напрежение.
South China Morning Post оповестява, че китайски учени от университета Цинхуа са създали новаторски радар, който може да наблюдава 10 ракети при скорост от 20 Маха с едвам 28-сантиметрова неточност в оценката на дистанцията и 99,7% акуратност при измерването на скоростта.
SCMP споделя, че този прогрес, реализиран посредством консолидираното на лазери, разрешава предаване на информация със скорост на светлината и комплицирана обработка на микровълнови сигнали. Той отбелязва, че опциите на радара, тествани посредством наземни симулации, включват обсег на разкриване от 600 километра и капацитет за съоръжение на ракети или самолети за противовъздушна защита.
Източникът споделя, че потреблението на лазерна технология и нов логаритъм от новия радар в Китай също отстрани казуса с фантомните изображения, гарантирайки надеждността на радара против подправени цели.
Освен това Naval News оповестява този месец, че японската организация за придобиване, технологии и логистика е разгласила фрагменти от тестовото изстрелване на Hyper Velocity Gliding Projectile, отбелязвайки забележителен прогрес в отбранителните качества на страната.
Naval News загатва, че HVGP, хиперзвуково оръжие, предопределено за защита на острови, има подобен обсег от 900 километра и ще бъде разгърнато от японските сухопътни сили за самозащита през 2026 година
В обявата се споделя, че на фона на възходящите военни закани от Китай и Северна Корея, Япония е ускорила производството на HVGP, като Mitsubishi Heavy Industries се занимава с производството. Отбелязва се, че пробата е посочил „ версия за ранно разрастване (блок 1) “ на снаряда, с проекти за създаване на версии с по-дълъг обхват до 2030 година
Разпространението на хиперзвукови оръжия измежду огромните военни сили изведе на напред във времето провокациите на отбраната против тях, като наследените системи за противоракетна защита евентуално са неефективни по разнообразни аргументи.
В отчет от декември 2023 година за Центъра за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS) Том Карако и Масао Далгрен означават, че отбраната против хиперзвукови оръжия съставлява предизвикателство при откриването, следенето, и прехващането на датчиците.
Карако и Далгрен означават, че идентифицирането на изстрелването на хиперзвукови оръжия е мъчно заради техните по-слаби инфрачервени сигнатури спрямо тези на обичайните балистични ракети, изключително след етапа на увеличаване.
Що се отнася до провокациите при следене, Карако и Далгрен споделят, че непрекъснатото следене на хиперзвукови ракети изисква нараснали датчици с прецизни благоприятни условия, защото тези ракети могат да имат непредсказуеми маневри и по-ниски траектории на полета, които заобикалят откриването на радар на земята.
Карако и Далгрен загатват, че даването на точни данни в действително време за системите за противоракетна защита за ориентиране на прехващачи е от решаващо значение. Те акцентират, че това изисква данни за следене на качеството на контрола на огъня, което включва синтезиране на сензорни измервания в надеждни оценки на позицията и траекторията на ракетата.
Те прибавят, че фактори като сензорно зрително поле, разграничителна дарба, сензитивност и нужния брой спътници би трябвало да бъдат уравновесени, с цел да се сътвори сполучлива сензорна архитектура за следене на хиперзвукови закани.
Освен това Tанг Ронг показва в публикация от януари 2022 година за People`s Liberation Army Daily, че хиперзвуковите оръжия се движат най-вече доста по-ниско от балистичните ракети на съвсем галактическа височина. Танг споделя, че това ги прави по-трудни за разкриване и понижава времето за реакция на отбранителните системи заради кривината на Земята.
Нещо повече, той споделя, че аерооптичният резултат, породен от полета на хиперзвуковото оръжие, прави предизвикателство за отбранителната система да наблюдава, разпознава и прехваща тъкмо задачата, защото изображението на задачата, намерено от оръжието за прихващане, е изместено, разтърсено и замъглено.
Поради това Танг споделя, че е предизвикателство дейно да се наблюдават, разпознават и локализират хиперзвукови оръжия и вероятността за сполучливото им прихващане е доста ниска. Той показва, че високата скорост и непредвидимата траектория на тези оръжия вършат извънредно мъчно за отбранителните системи да им противодействат дейно, създавайки обстановка, сходна на нахлуване в „ ничия земя “.
За разлика от напредъка на Китай в региона на хиперзвуковата противоракетна защита, Марк Монтгомъри и Брад Боуман считат в публикация от Defense News от януари 2024 година, че Съединени американски щати не съумяват да изградят надеждна отбрана против хиперзвукови ракети по разнообразни аргументи.
Монтгомъри и Боуман означават, че до момента в който Съединени американски щати са вложили доста в създаването на нападателни хиперзвукови ракети, с над 8 милиарда $, изразходвани през последните две години, напъните за защита са получили доста по-малко финансиране, като единствено 209 милиона $ са поискани за фискалната 2024 година и по-малко от 515 милиона $ за фискалните 2022 и 2023 година дружно.
Най-показателното е, че те загатват, че Министерството на защитата на Съединени американски щати не чака да пусне хиперзвукова отбранителна система до фискалната 2034 година, създавайки забележителна празнота в качествата. Те споделят, че Министерството на защитата наподобява лишава повече време от предстоящото, с цел да избере защитителен реализатор за оперативни проби и разработка, което може да докара до действие на внедрена система преди края на десетилетието.
Монтгомъри и Боуман акцентират, че американските сили могат да бъдат изправени пред неприемливи опасности без бързи старания за създаване и внедряване на хиперзвукови отбранителни системи.
Що се отнася до устрема на Токио да сътвори хиперзвукови оръжия, Лариса Стюнкел и Матс Енгман декларират в публикация на Института за политика за сигурност и развиване от май 2020 година, че сходни старания са недвусмислено свързани със отбраната на външните острови на Япония в лицето на все по-упоритите геополитически цели на Китай.
Щюнкел и Енгман обаче предизвестяват, че преследването на такива оръжия може да провокира дългогодишната пацифистка ориентировка на страната и да усили напрежението с Китай.
Те споделят, че макар че хиперзвуковите оръжия на Япония са лимитирани до оптимален обхват от 300 до 500 километра заради правни ограничавания, изключително във връзка с член 9 от японската конституция, напредъкът в технологиите може в последна сметка да анулира политическия ангажимент за поддържане на това ограничаване.
Щюнкел и Енгман декларират, че макар уверението на японското държавно управление, че въвеждането на такива оръжия ще бъде само за национална защита, това надали ще успокои японската общност или прилежащите страни.
Те споделят, че скоростта и маневреността на хиперзвуковите оръжия могат да изпреварят актуалните отбранителни системи, евентуално ескалиращи рецесии в район, който към този момент е изпълнен с неустойчивост и обтегнати връзки, изключително с Китай.
За да смекчат тези опасности, Щюнкел и Енгман споделят, че продължаването на хиперзвуковата стратегия на Япония в идеалния случай би трябвало да бъде съпроводено от двустранни или многостранни полемики за контролиране на развиването и разполагането, попречване на излишно напрежение и опазване на опциите за помиряване.
Освен това Масаши Мурано загатва в публикация от Центъра за проучвания на Съединените щати от март 2024 година, че Япония е изправена пред трудности при разширението на обсега на ракетите, създаването на системи за ориентиране и основаването на ефикасни бойни глави за разнообразни видове цели, в това число движещи се морски и наземни мобилни цели.
Мурано споделя, че Япония би трябвало по-спешно да развие качествата си за контраудар заради бързото развиване на качествата на Китай и Северна Корея за удари на спектакъл.
Той прибавя, че има потребност Япония да балансира техническата компликация на стачните интервенции с вземането на политически решения, като се има поради капацитетът за ескалация и неналичието на опит в дълбоки протестни интервенции измежду японските политически водачи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ