Пробив в медицината благодарение на развитието на новите технологии и

Пробив в медицината с помощта на развиването на новите технологии и изкуствения разсъдък. Професор Марк Мидълтън, началник на Департамента по онкология в Университета Оксфорд, работи по специфичен кръвен тест или така наречен течна биопсия, която да разрешава точно диагностициране на рак. Той даде особено изявление за " Светът и ние " по време на фестивала на науката в Пловдив, където имаше презентация. С него беседва Владислав Севов.

Какво съставлява мултираковият кръвен тест или така наречен течна биопсия и по какъв начин работи?

Мултираковият кръвен тест е единствено един от типовете течна биопсия. Работи посредством разкриване на ДНК от туморни кафези, които изтичат в кръвта. Надяваме се да открива още при начални етап рака, с цел да можем да го засечем по-рано. Освен това можем да използваме специфични техники, с цел да извлечем тази ДНК от кръвта и да я секвенираме в машини, които могат да разграничат естествената ДНК от туморната ДНК.

Как мултираковият кръвен тест може да промени метода, по който се лекува рак?

Мултираковият кръвен тест е единствено един от типовете течна биопсия. Работи посредством разкриване на ДНК от туморни кафези, които изтичат в кръвта. Надяваме се да ги засича в напълно начален етап на заболяването, с цел да я открием. В допълнение можем да извлечем тази ДНК от кръвта и да я сканираме в умни машини, които могат да разграничат естествената ДНК от туморната.

Това може да промени лекуването на рак по няколко метода. В момента организираме изследване в Обединеното кралство, като предлагаме този тест на здрави хора като един тип инспекция на здравето. Да се види имат ли предпоставки за рак, постанова ли се да отидат на спомагателни проби. Тестът може да бъде потребен и в други случаи - когато човек отиде на доктор със признак, който не е доста характерен - да вземем за пример лека болежка в стомаха, загуба на тегло, малко зной. Тогава можем да използваме теста като тип скрининг, да забележим би трябвало ли индивидът да се тества за рак или признакът не изисква съответни дейности. И най-после пробата може да ни покаже и къде в тялото се намира този рак, в случай че го има. И при пациенти с по-сериозни признаци можем да го използваме, с цел да определим идващите проучвания, които са нужни - дали би трябвало да се употребява да вземем за пример микрокамера, която да огледа вътрешностите, или е нужна компютърна томография, и коя част на тялото да се изследва.

Подходящ ли е този тест за разкриване на по-трудноразпознаваеми типове рак?

Да. Ето по какъв начин става - използваме интелигентни калкулации, с цел да определим кои типове рак търсим и затова защо пробата е най-чувствителен. Затова пробата е създаден тъкмо по този начин - да търси ракови болести, които сега не можем да открием сами. Например рак на панкреаса, на жлъчката, рак на стомаха и други сходни. На нашия диалект пробата е усъвършенстван, защото съзнателно не сме го създали да работи за рак на гърдата или на кожата. Защото медицината към този момент е много напреднала в откриването на тези заболявания със съществуващите проби.

Колко близо сме през днешния ден до това да вземем кръвна проба, да я подадем на компютъра и да получим резултати за всички заболявания, които някой има или може да има?

Трябва доста да внимавате с това, тъй като имаше огромен скандал с една компания в Калифорния, която твърдеше преди няколко години, че може да прави такива проби!
Не мисля, че сега сме покрай сходен разбор. Това, с което действително разполагаме, е цялостен нов набор от проби, които се употребяват със скока в компютърните технологии и в обработката и разбора на бази данни. Това значи, че ще има от ден на ден и повече проби, които ще ни дават все по-добра картина за човешкото тяло като цяло. И най-после един ден, евентуално след няколко десетилетия, а не след няколко години, ще се появи и повсеместен тест.

Колко повсеместен?

Мисля, че даже и тогава няма да е същински повсеместен, тъй като в действителност няма да е единствено един, а ще са поредност от проби, извършени с една и съща проба. Така че за индивидът, който дава кръв, това ще е един тест, само че за учените в лабораторията ще са доста и разнообразни проби.

Къде по-конкретно правите тези проучвания?

Повечето действия се организират в Северна Америка и Европа, защото са на стадий клинични изпитвания и клинична оценка. Там е налице нужната инфраструктура, с цел да организира изследване в огромен мащаб. Много работа се прави и в Китай, където има бурно развиване на биотехнологиите. Така че в международен мащаб има капацитет за използване на теста в системите за опазване на здравето на страни... Там диагностиката въз основата на кръвни проби ще помогне да се преодолеят неналичията в здравната инфраструктура.

Как се финансират проучванията на рака в Оксфордския университет? Как ви се отрази Брекзит, а по-късно и коронавирус пандемията?

Получаваме финансиране от доста разнообразни източници. Има великодушни филантропи. Състезаваме се и сполучливо печелим безплатни средства от страната, от промишлеността, от сътрудници и благотворителни организации, а също по този начин участваме в търговски проучвания с промишлеността. Така че работим с всеки и с всички, при изискване, че концепциите са положителни и има етична основа за взаимна работа. Що се отнася до Брекзит, той в действителност ни сътвори проблеми. Бяхме изключени от програмата " Хоризонт ", тъй като Англия излезе от Европейски Съюз. Но за благополучие това ще се трансформира от началото на идната година и още веднъж ще можем да участваме. Загубихме доста сътрудници от Европейски Съюз, които се отхвърлиха да работят в Обединеното кралство. Част от повода беше Брекзит, само че безспорно и коронавирус пандемията, тъй като тя ни накара да мислим повече за домовете и фамилиите си. Пандемията имаше ненадейно отражение върху проучванията на рака в Оксфорд. Наложи се да закрием някои планове, само че в моята изследователска постройка се обитава и Институтът Дженър, където беше основана оксфордската ваксина против коронавирус на " Астра Зенека ".

Имаше две последствия от пандемията, които в действителност помогнаха на проучванията на рака. Едното е цифровизацията на научните проучвания, тъй че доста бързо да се научим да работим от разстояние, като използваме компютри и технологии, вместо да сме лице в лице с пациенти, сътрудници и така нататък И второто нещо е големият взрив в технологиите за имунизациите. И това, което виждаме, е, че мРНК имунизацията, платформите за векторни ваксини и за тези, които използваме против коронавирус - към този момент създаваме подобен вид ваксини против рак и някои демонстрират много обещаващи ранни данни.

Какъв е нормалният Ви метод за показване на Вашите проучвания по време на подобен вид презентация?

Очевидно е, че множеството проучвания се разгласяват в научни списания, тъй като това е записът на проучването и по този начин нашите сътрудници могат да го прегледат и да го добавят с течение на времето. Но също по този начин е доста значимо да осведомяваме обществото за нашата работа и да имаме неговата поддръжка. За това участваме на конгреси като Фестивала на науката и приказваме с хората. Това им оказва помощ да схванат за какво тяхната локална болница или техният университет има потребност от доброволци или донори за проучванията. Надяваме се, че това ще форсира и усъвършенства работата ни в интерес на пациентите.

Може би е належащо да се разпространява?

Мисля, че е доста значимо, изключително в случай че приказваме за огромни промени, които могат да повлияят на метода, по който се грижим за хората с рак. Трябва да беседваме с обществеността и да обясняваме за какво считаме, че може да настъпи смяна, и да търсим тяхното утвърждение и единодушие за тази смяна.

Ако сте болен от онкологично заболяване и Вашият доктор внезапно Ви каже: „ Няма да ти вършим компютърна томография, а единствено кръвни проучвания “, може и доста да се уплашиш, в случай че обяснението е несъответстващо. Пациентът би трябвало да има принос, да взе участие. Трябва да му разбираем какво вършим, да му кажем, че може би ще се получи, а може би не. И да го помолим да ни спомага, с цел да разберем дали си заслужава да продължим да работим по проучването.

Като академик какви съгласно Вас са най-важните проблеми, пред които е изправен светът през днешния ден? За какво се тревожите и на какво се надявате?

Като академик в региона на онкологията се тормозя, че съгласно всичките ни прогнози през идващите 20 - 30 години ще има доста повече ракови болести спрямо тези, с които се борим сега. И въпросът е дали ще сме в положение да се оправим. Какво да предприемем, с цел да се опитаме да предотвратим тази наклонност? В цяла Европа до 2070 година чакаме да се удвои броят на хората с онкологични болести. Какво да създадем? Можем ли да водим по-здравословен живот? Можем ли да спрем развиването на раковите болести? Можем ли да стартираме да ги лекуваме в ранен етап, тъй че да не се постанова да поставяме два пъти повече труд, в сравнение с в този момент? Ето, това ме тревожи!