Полезната бактерия: Кога да изберем кисело мляко и кога пробиотик
Пробиотиците са живи микроорганизми, които усъвършенстват вътрешния микробен баланс на индивида. Историята им описват от Министерството на здравеопазването в материал на доцент Росица Еникова, специалист по хранене и диететика. Изследванията върху тях стартират още през 1905 година от българина доктор Стамен Григоров, който за първи път открива, че причина за подквасването на киселото мляко е микроорганизмът „ Lactobacillus bulgaricus ”. Нобеловият лауреат Иля Мечников удостоверява резултатите на младия българин и въз основа на тях доизгражда своята доктрина за стареенето. Това слага началото на голям брой проучвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите.
Ползата от млечнокиселите микроорганизми
През 1953 година потребните бактерии са наречени „ пробиотици ” - бактерии за живота. Те подтикват развиването на вътрешните потребни бактерии в индивида и задействат имунната му отбрана. Те вземат участие в разграждането на питателните съставки, жлъчните киселини и някои артикули на обмяната. Освен известната бактерия на българското кисело мляко, към пробиотиците се отнасят доста други микроорганизми – ацидофилни бактерии, бифидо-бактерии, дрожди на кефира и прочие Те попадат в индивида основно с храната, само че могат да се одобряват и във тип на таблетки. Пробиотиците се заселват в чревния канал и взаимодействат с естествената му микрофлора. Те се разполагат върху чревната лигавица и се развъждат. В процеса на виталната си активност отделят субстанции, потребни за храносмилането.
Млечнокиселите микроорганизми обезвреждат вероятни нездравословни въздействия от гнилостни процеси и в огромна степен се изявяват като гибелни съперници на болестотворни чревни бактерии, се споделя още в обявата. Смята се, че намаляват серумния холестерол и понижават риска от атеросклероза. При опити върху животни е открито, че пробиотиците понижават канцерогенните субстанции и ензими в дебелото черво, т.е. могат да забавят и даже да предотвратяват болестни процеси, водещи до формиране на злокачествени тумори. С огромна практическа изгода е способността на млечнокиселите бактерии да възвръщат нарушеното микробно равновесие в организма.
Лактазният недостиг
Някои деца, както и възрастни хора страдат от непълнота на ензима лактаза, чиято функционалност е да разгражда млечната захар. Състоянието е известно като „ лактазен недостиг ”. Много рядко той бива присъщ, в множеството случаи е добит след заболявания и с възрастта. Проявява се с разнообразни недоволства - стомашни болки, колики, разстройство, споделя доцент Росица Еникова.
В редица страни /Китай, Япония, Индокитай и др./ популацията всеобщо страда от лактазна непълнота и приемът на заквасено мляко облекчава болестния проблем. Причината е, че млечнокиселите бактерии са мощен източник на ензими, които разграждат млечната захар и по този метод подкрепят организма в нейното асимилиране. Ето за какво в Япония българското кисело мляко намира толкоз добър банкет.
Пробиотичните микроби са безвредни за човешкия организъм
Но храните, които са техни носители, могат да демонстрират и неподходящи за здравето въздействия. Например, въпреки и рядко, киселото мляко отключва алергии у хора с нетърпимост към млечните белтъчини. Някои хора усещат раздразнение след банкет на киселото мляко, в случай че към този момент имат развити гастрит и ентероколит. Няма директни доказателства за ролята на млечнокиселите бактерии при отсрочване на непотребен калций върху костите. Обаче пълномаслените млека, след честа и огромна консумация, се трансформират в сериозен източник на мазнини и на наситени мастни киселини, предизвестява специалистът. Така те усилват риска от наднормено телесно тегло и развиване на сърдечносъдови болести. Затова на възрастните и на учениците се предлага да се хранят с мляко, в което наличието на мазнини не надминава 2%. Често хората се изправят пред значим въпрос:
Кое е по-здравословно – заквасеното мляко или хранителната добавка?
За деца и възрастни, които се движат задоволително и се хранят без риск от затлъстяване, пълномасленото мляко е подобаваща храна. При обезмасляване от млякото се губят част от мастноразтворимите витамини и от млечната лой, само че пък се понижава безболезнено всекидневния банкет на мазнини и по този начин се намалява рискът от затлъстяване. Ако пациентите се спрат на хранителна добавка /независимо дали е в таблети, капсули или течен препарат/, би трябвало да са сигурни, че в нея в действителност участват в задоволителни количества от оповестените в наличието й пробиотични микроорганизми. Те не трябва да са по-малко от десетки или стотици милиони кафези в 1 грам от препарата, поучава специалистът. Друго значимо изискване е пробиотикът да бъде с научно потвърдени и одобрени в практиката свойства.
