Проба може да бъде дадена във всяка от манипулационните и

Проба може да бъде дадена във всяка от манипулационните и лабораториите на „ ЛИНА ”

Едни от най-търсените проучвания на микроелементи са: цинк (Zn, Zinc), мед (Cu, Copper), селен (Se, Selenium), йод (I, Iodine) и ванадий  (V, Vanadium), защото редица положения изискват премерване на техните равнища. Добрата вест за пациентите, които имат потребност от тези разбори, е че „ ЛИНА ” към този момент разполага с най-голям клас уред. Това е iCAP RQ ICP-MS на Thermo Fisher Scientific, който открива микроелементите даже в извънредно ниски концентрации в кръвната проба, което е от голяма важност за достоверния резултат. Апаратът разрешава едновременен разбор на огромен брой детайли от периодическата таблица и с него работи подготвен екип. Специалистът по клинична лаборатория доктор Донка Атанасова е един от тях.

„ Технологията, която използваме в „ ЛИНА ”, е една от най-модерните сега и в бъдеще ще бъде застъпена още повече заради положителната сензитивност и необятния диапазон от детайли. Тук имаме опция да откриваме и: литий – (Li, Lithium), молибден (Mo, Molybdenum), никел (Ni, nickel), манган (Mn, Manganese), кобалт (Co, Cobalt), паладий (Pd, Palladium) и сребро (Ag) ”, изяснява доктор Атанасова.

Изследвания на йод и селен главно се вършат на пациенти с дисфункция на щитовидната жлеза, а цинк при хора с мъчно заздравяващи рани и кожни раздразнения. Кръв се взема както на огромни хора, по този начин и на деца. Проба може да бъде дадена във всяка от манипулационните и лабораториите на „ ЛИНА ” в областите: Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Ямбол.

Повече за технологията

ICP-MS – Inductively coupled plasma – mass spectrometry - Maс – спектрометрията е извънредно ефикасна техника за първокласен  и количествен разбор на обособените типове детайли и техните равнища. В лабораторната процедура е изключително потребен за установяване на тъй наречените „ trace “ (следови) детайли и тежки метали в проби.

Технологията е високочувствителна и високоселективна, като открива и  разпознава детайли с доста ниска централизация, само че без значение от тези  ниски концентрации, множеството микроелементи са витално значими и безусловно нужни за организма. Определянето им става като  авансово обработена пациентска проба се вкарва в нагряващата част на апарата, където се йонизира и се основава поток от разнообразни типове заредени йони, които минават през мехлем анализатора, където се разпознават съгласно отношението на тяхната маса и заряд. След това посредством софтуерен модул се получава информация за тяхната централизация  в обособената проба. Апаратът е допълнение към неповторимите технологии на международно равнище, които „ ЛИНА ”  използва.

Макро и микроелементи

Според концентрацията си в човешкия организъм есенциалните биоелементи се разделят на макроелементи – 5-те съществени структурни детайла на живата материя: азот, водород, въглерод, О2, сяра, както и така наречен електролити (калий, натрий, хлор, калций, магнезий, фосфор); и микроелементи: йод, манган, молибден, никел, селен, ванадий, цинк, мед, желязо и други Микроелементи от необикновен интерес съставляват и неесенциалните микроелементи, прилагани с лечебна цел като да вземем за пример литий и други

Кога да се изследваме?

Индикации за проучване са недостиг на обособени микроелементи (най-често заради небалансирана диета, нарушено хранене и всмукване - малабсорбция, парентерално хранене), който е причина за развиването на някои клинични признаци и болести. Изследването на цинк да вземем за пример има значително значение за разкриване на недостиг при застрашени групи – деца, бременни, при дълготрайно парентерално хранене, обширни изгаряния и за диагнозата на acrodermatitis enteropathica.

Главният сигнал за недостиг са прояви като косопад и кожни лезии, мъчно заздравяващи рани, неустойчивост към инфекции. При мъже има роля в сперматогенезата и може да бъде рисков фактор за понижена оплодителна дарба.

Концентрацията на мед се дефинира при болест на Wilson – заболяване  с струпване на мед в черния дроб и други тъкани, с прояви на нарушавания в походката, тремор, психологични и бъбречни повреди. Медта има значително значение за потреблението на желязото от организма и оттова в синтезата на хемоглобин, тъй че при недостиг може да се следят признаци на анемия. Има данни за връзка сред медния недостиг със сърдечносъдови нарушавания. Повишени концентрации на мед може да се следят при банкет на орални противозачатъчни средства или лекуване с естрогени, както и при огромен множество хронични и остри положения.

Селен и йод се изследват по отношение на нарушавания във функционалността на щитовидната жлеза. Йодът има значение за естествена функционалност на щитовидната жлеза като в ендемични региони дефицитът му се свързва с развиване на струма (уголемяване на жлезата) и положения на хипофункция – отмалялост, косопад, наддаване на тегло, суха кожа, меланхолия, мускулни болки.

Участвайки в състава на ензим, нужен за превръщането на щитовидните хормони, при недостиг на селен се развива картина както при йоден недостиг – хипофункция на щитовидната жлеза. Селенът има роля в антиоксидантната защитна система на оргазнима и понижава образуването на свободни радикали, като има и потвърден антиканцерогенен резултат. При заболели на парентерално хранене дефицитът му може да докара до болести на сърдечни мускул и уязвимост на скелетните мускули.