Станишев: Мисията на БСП е да даде алтернатива на некомпетентното и задушаващо управление на ГЕРБ
Призванието и задачата на Българска социалистическа партия е да даде опция на некомпетентното и задушаващо ръководство на ГЕРБ. Това декларира президентът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев в благодарствено писмо до членовете и управлението на Българска социалистическа партия за поддръжката им за избора му за водач на евролевите за трети следващ мандат.
" Тежка, съвсем библейска задача стои пред нас в Българска социалистическа партия да превърнем тези избори в либерален избор против държавното управление на ГЕРБ и Обединените патриоти. Да се надигнем против арогантността освен на десницата в Европа, само че и у нас. Да застанем като един против псевдопатриотичните и примитивни тези на националистите, които от ден на ден увличат ръководещите от ГЕРБ към една разграничена Европа, където единствено преди 70 години сред нациите бушуваше война ", декларира той в писмото до соцактива.
Според Станишев с помощта на дългогодишните политики на десните за рестрикции, ограничавания и стягане на коланите, в Европа са зейнали големи неравенства и най-богатият 1% от жителите на Европа има близо 1/3 от всички нейни благосъстояния, до момента в който най-бедните 40% имат по-малко от 1% от благосъстоянията.
И тук е огромната алтернатива: да анатемосаме Европа, да я заклеймим и пратим в предишното, както желаят националистите, или да се борим за нея, искайки връщането на нейната взаимност, правдивост и обществена отговорност, споделя още той.
Според Станишев идващите избори ще решат таман тази алтернатива.
Левицата в Европа ще се изправи против сложни, мощни врагове, които въпреки видимо да са разнообразни, в действителност желаят едно и също. Двете страни на монетата: десните, целящи оставането на власт непременно и обричащи Европейски Съюз на ограничавания, консерватизъм и затъване в статуквото. И сякаш противоположната страна: националистите и популистите, които желаят „ Европа на нациите “ и нападат главните полезности на Съюза, боравейки ловко със страховете на хората, декларира водачът на ПЕС.
Ето и текста на цялото му писмо:
Другари,
Искам персонално да благодаря на моята партия Българска социалистическа партия – на управлението, на структурите, на всички членове и симпатизанти, на всички вас, които застанахте зад моята номинация и ме подкрепихте като президент на Партията на европейските социалисти за трети следващ мандат!
Благодаря за стотиците позвънявания, известия и писма от партийни организации и приятели от цялата страна! За мен те са най-ценни, тъй като са съпреживяни през годините, в положително и зло, в победи и в сложни моменти! Благодарен съм за откровената религия, че моят избор е капитал и оценка за Българска социалистическа партия – за нейния сложен, само че сполучлив път към огромното семейство на европейската левица, на Социалдемокрацията, и за приноса й в отстояването на Европа!
Мнозина от вас споделиха, че се вълнуват за идните борби, за бъдещето на Европейски Съюз, за провокациите на идните избори. Зная, че очаквате отговорите на най-малко три въпроса: по какъв начин левицата влиза в тях, какво ще трансформират изборите следващата година и по какъв начин това ще се отрази на България. Ще се опитам да ви дам моя почтен отговор.
Живеем в забавни времена. В днешния многополюсен свят еднопосочните компаси към този момент не правят работа. Единствените уреди, на които можем да разчитаме, са полезностите ни и нашите вътрешни устои. За нас – от левицата – по този начин е било постоянно. Идеите ни водят напред, държат ни дружно, вършат успехите ни човечни и сполучливи за цели генерации.
Постиженията, с които толкоз се гордеем – осемчасовият работен ден, свободата на медиите, стачките, всеобщото право на глас, безплатното обучение и така нататък – не са подарък свише, нито от десницата. Те са резултат на дългогодишните битки на леви партии и придвижвания. Левицата уголемява пространствата на свободата, събаря стените на обществените, националните и расовите гета. Благодарение на левите политики милиони хора се избавиха от нищетата, унижението и дискриминирането. Прилагането на левите хрумвания разреши на жителите по целия свят да живеят по-добре от поколенията преди тях. И тази смяна се случи поради поредната и непрестанна битка на левите партии и профсъюзите за заслужен живот на работещите.
Лявото е територия на фантазиите – за взаимност, за повече правдивост, за повече права, за равни благоприятни условия за всички. А доста от тези фантазии, без значение от голямата опозиция против тях, се сбъдват. И като резултат всички, които живеят от труда си, могат да се усещат почтени хора.
И ето го днешният ляв абсурд: постигнатото към този момент се смята за дължимо, за даденост. Дори десните постоянно си приписват заслуги за него. А хората не се усещат по-сигурни и по-щастливи. Напротив, опасяват се, че техните деца ще живеят надалеч по-зле от тях самите.
И тези страхове са оправдани. Благодарение на дългогодишните политики на десните за рестрикции, ограничавания и стягане на коланите, в Европа зейнаха големи неравенства. Най-богатият 1% от жителите на Европа има близо 1/3 от всички нейни благосъстояния, до момента в който най-бедните 40% имат по-малко от 1% от благосъстоянията. През 2015 година над 150 милиона души – ¼ от популацията на Европейски Съюз е на ръба на общественото изключване.
И тук е огромната алтернатива: да анатемосаме Европа, да я заклеймим и пратим в предишното, както желаят националистите, или да се борим за нея, искайки връщането на нейната взаимност, правдивост и обществена отговорност?
Следващите избори ще решат таман тази алтернатива. Левицата в Европа ще се изправи против сложни, мощни врагове, които въпреки видимо да са разнообразни, в действителност желаят едно и също. Двете страни на монетата: десните, целящи оставането на власт непременно и обричащи Европейски Съюз на ограничавания, консерватизъм и затъване в статуквото. И сякаш противоположната страна: националистите и популистите, които желаят „ Европа на нациите “ и нападат главните полезности на Съюза, боравейки ловко със страховете на хората.
Тази Европа на Орбан и Салвини ще строи мостове сред десните и националистите, само че ще копае пропасти сред институциите и хората, сред фамилиите. Ще подвига огради сред поколенията. В сърцето на Стария континент. Коалиционните им държавни управления към този момент сполучливо го вършат в Австрия, и за голямо страдание – в България, а унгарците са по улиците на Будапеща.
Вярно е, видимо наподобява, че левицата губи позиции, въпреки да има единствено с един министър председател по-малко от десницата. Да, след Брекзит Групата на социалистите и демократите ще загуби 20 места. ЕНП няма да има провали, депутатите на Тереза Мей са при консерваторите.
Знам, че в случай че желаеме хората да ни повярват, би трябвало също да признаем и грешките си. Споделих и на конгреса на ПЕС: имаше положителни времена за Европа, както и за нашето семейство, когато имахме 11 министър председатели. Тогава можехме да пренесем обществената страна, която бяхме основали в страните-членки, на европейско равнище. Пропуснахме тази опция. Трябва да признаем, че не положихме задоволително здрави основи за общата валута. Често прегръщахме демократичната, нео-либералната мантра за свободния пазар, който основава благополучие за всички. Но това проправи пътя за спекулативния капитализъм и пътя към финансовата и икономическата рецесия.
Затова платихме цената за своите неточности.
Следващите евроизбори не са за депутатски места и комисарски портфейли. Те се за душата и оцеляването на Европа. А ние сме единствените, подготвени да водят борбата за сигурна работа, за равни права, за възнаграждение за заслужен живот, за почтени пенсии. Единствените с План за младежта на Европа. И това беше главният акцент в резолюциите и в работата на Конгреса в Лисабон.
Тази борба би трябвало да бъде водена на всички места – в Народното събрание, в медиите, на улицата. Тази борба няма по какъв начин да бъде извоювана нито от обособени водачи, нито от обособени леви придвижвания и партии. Радикалната смяна може да бъде осъществена единствено от една обединена левица, където има място за всички, които имат смелостта да изискат тотална проверка на дясното статукво, на демократичния модел и на страховития националистически роман за бъдещето.
Само прогресивно болшинство в идващия Европейски парламент – излъчено от левицата и прогресивните сили в ляво от центъра, може да върне Европа към нейните полезности, да възвърне справедливостта, солидарността и вярата.
За това ще работи ПЕС на изборите, а резултатът от тях надалеч не е съдбоносен.
Напълно е допустимо идващият ръководител на Европейска комисия да се назовава Франс Тимерманс – общият претендент на ПЕС за този пост. И това е голяма отговорност за левицата – да върне Социална Европа в дневния ред на нейните политици.
Питате ме за какво евроизборите ще бъдат значими за България и какво е мястото на Българска социалистическа партия в тях. В политиката мъчно се вършат реминисценции и съпоставения, обстановката постоянно е друга. Но в едно 2013 и 2019 година могат да си наподобяват: в призванието и задачата на Българска социалистическа партия – нашата партия е длъжна да даде опция на некомпетентното и задушаващо ръководство на ГЕРБ.
Няма парламентарни избори, ще прибавят критиците. И тук зависи от нас дали ще са прави. Тежка, съвсем библейска задача стои пред нас в Българска социалистическа партия да превърнем тези избори в либерален избор против държавното управление на ГЕРБ и Обединените патриоти. Да се надигнем против арогантността освен на десницата в Европа, само че и у нас. Да застанем като един против псевдопатриотичните и примитивни тези на националистите, които от ден на ден увличат ръководещите от ГЕРБ към една разграничена Европа, където единствено преди 70 години сред нациите бушуваше война.
Да бъдем опция на феодализма, на развъждането на олигарси, на свеждането на политиката до публични поръчки, поправки и обществени откупи в края на годината. Особено преди избори.
Да застанем на страната на работещите, на учещите, на майките, на дамите, на пенсионерите, на младежите. На българите.
Да заявим ясно какво ще променим – не в системата, в живота им.
И да го създадем единни. Не ви учудва, че го споделям тъкмо аз, нали? Защото тези избори няма да са победа или загуба на водача на Българска социалистическа партия. Ще са победа за арогантността и безнаказаността на ръководещите, над мизерията и безпътицата.
Има и друга опция. Да победи желанието за смяна, а загубата да е у тези, окопани в статуквото.
Винаги съм вярвал в призванието на Българска социалистическа партия да излиза на сцената в сложни за страната времена.
В задачата й да стопира процеси, да възвръща несправедливости, да поема отговорности и да връща вярата за заслужен живот.
Каквото и да следва – си коства, с цел да дадем още веднъж късмет на България!
Другари,
Наближава Коледа. И още веднъж най-трогателните места ще са летищата, автобусните и железопътните гари. Местата за среща. За да сме всички дружно на празниците. С хората, които обичаме.
Искрено искам на всеки от вас, на фамилиите и на домовете Ви – здраве, снизхождение и наслада! На страната ни – благополучие!
А на Българска социалистическа партия – единодушие, мъдрост и мощ, с цел да дадем смисъл на децата и внуците ни да останат вкъщи, връщайки им солидарността, справедливостта и вярата!
" Тежка, съвсем библейска задача стои пред нас в Българска социалистическа партия да превърнем тези избори в либерален избор против държавното управление на ГЕРБ и Обединените патриоти. Да се надигнем против арогантността освен на десницата в Европа, само че и у нас. Да застанем като един против псевдопатриотичните и примитивни тези на националистите, които от ден на ден увличат ръководещите от ГЕРБ към една разграничена Европа, където единствено преди 70 години сред нациите бушуваше война ", декларира той в писмото до соцактива.
Според Станишев с помощта на дългогодишните политики на десните за рестрикции, ограничавания и стягане на коланите, в Европа са зейнали големи неравенства и най-богатият 1% от жителите на Европа има близо 1/3 от всички нейни благосъстояния, до момента в който най-бедните 40% имат по-малко от 1% от благосъстоянията.
И тук е огромната алтернатива: да анатемосаме Европа, да я заклеймим и пратим в предишното, както желаят националистите, или да се борим за нея, искайки връщането на нейната взаимност, правдивост и обществена отговорност, споделя още той.
Според Станишев идващите избори ще решат таман тази алтернатива.
Левицата в Европа ще се изправи против сложни, мощни врагове, които въпреки видимо да са разнообразни, в действителност желаят едно и също. Двете страни на монетата: десните, целящи оставането на власт непременно и обричащи Европейски Съюз на ограничавания, консерватизъм и затъване в статуквото. И сякаш противоположната страна: националистите и популистите, които желаят „ Европа на нациите “ и нападат главните полезности на Съюза, боравейки ловко със страховете на хората, декларира водачът на ПЕС.
Ето и текста на цялото му писмо:
Другари,
Искам персонално да благодаря на моята партия Българска социалистическа партия – на управлението, на структурите, на всички членове и симпатизанти, на всички вас, които застанахте зад моята номинация и ме подкрепихте като президент на Партията на европейските социалисти за трети следващ мандат!
Благодаря за стотиците позвънявания, известия и писма от партийни организации и приятели от цялата страна! За мен те са най-ценни, тъй като са съпреживяни през годините, в положително и зло, в победи и в сложни моменти! Благодарен съм за откровената религия, че моят избор е капитал и оценка за Българска социалистическа партия – за нейния сложен, само че сполучлив път към огромното семейство на европейската левица, на Социалдемокрацията, и за приноса й в отстояването на Европа!
Мнозина от вас споделиха, че се вълнуват за идните борби, за бъдещето на Европейски Съюз, за провокациите на идните избори. Зная, че очаквате отговорите на най-малко три въпроса: по какъв начин левицата влиза в тях, какво ще трансформират изборите следващата година и по какъв начин това ще се отрази на България. Ще се опитам да ви дам моя почтен отговор.
Живеем в забавни времена. В днешния многополюсен свят еднопосочните компаси към този момент не правят работа. Единствените уреди, на които можем да разчитаме, са полезностите ни и нашите вътрешни устои. За нас – от левицата – по този начин е било постоянно. Идеите ни водят напред, държат ни дружно, вършат успехите ни човечни и сполучливи за цели генерации.
Постиженията, с които толкоз се гордеем – осемчасовият работен ден, свободата на медиите, стачките, всеобщото право на глас, безплатното обучение и така нататък – не са подарък свише, нито от десницата. Те са резултат на дългогодишните битки на леви партии и придвижвания. Левицата уголемява пространствата на свободата, събаря стените на обществените, националните и расовите гета. Благодарение на левите политики милиони хора се избавиха от нищетата, унижението и дискриминирането. Прилагането на левите хрумвания разреши на жителите по целия свят да живеят по-добре от поколенията преди тях. И тази смяна се случи поради поредната и непрестанна битка на левите партии и профсъюзите за заслужен живот на работещите.
Лявото е територия на фантазиите – за взаимност, за повече правдивост, за повече права, за равни благоприятни условия за всички. А доста от тези фантазии, без значение от голямата опозиция против тях, се сбъдват. И като резултат всички, които живеят от труда си, могат да се усещат почтени хора.
И ето го днешният ляв абсурд: постигнатото към този момент се смята за дължимо, за даденост. Дори десните постоянно си приписват заслуги за него. А хората не се усещат по-сигурни и по-щастливи. Напротив, опасяват се, че техните деца ще живеят надалеч по-зле от тях самите.
И тези страхове са оправдани. Благодарение на дългогодишните политики на десните за рестрикции, ограничавания и стягане на коланите, в Европа зейнаха големи неравенства. Най-богатият 1% от жителите на Европа има близо 1/3 от всички нейни благосъстояния, до момента в който най-бедните 40% имат по-малко от 1% от благосъстоянията. През 2015 година над 150 милиона души – ¼ от популацията на Европейски Съюз е на ръба на общественото изключване.
И тук е огромната алтернатива: да анатемосаме Европа, да я заклеймим и пратим в предишното, както желаят националистите, или да се борим за нея, искайки връщането на нейната взаимност, правдивост и обществена отговорност?
Следващите избори ще решат таман тази алтернатива. Левицата в Европа ще се изправи против сложни, мощни врагове, които въпреки видимо да са разнообразни, в действителност желаят едно и също. Двете страни на монетата: десните, целящи оставането на власт непременно и обричащи Европейски Съюз на ограничавания, консерватизъм и затъване в статуквото. И сякаш противоположната страна: националистите и популистите, които желаят „ Европа на нациите “ и нападат главните полезности на Съюза, боравейки ловко със страховете на хората.
Тази Европа на Орбан и Салвини ще строи мостове сред десните и националистите, само че ще копае пропасти сред институциите и хората, сред фамилиите. Ще подвига огради сред поколенията. В сърцето на Стария континент. Коалиционните им държавни управления към този момент сполучливо го вършат в Австрия, и за голямо страдание – в България, а унгарците са по улиците на Будапеща.
Вярно е, видимо наподобява, че левицата губи позиции, въпреки да има единствено с един министър председател по-малко от десницата. Да, след Брекзит Групата на социалистите и демократите ще загуби 20 места. ЕНП няма да има провали, депутатите на Тереза Мей са при консерваторите.
Знам, че в случай че желаеме хората да ни повярват, би трябвало също да признаем и грешките си. Споделих и на конгреса на ПЕС: имаше положителни времена за Европа, както и за нашето семейство, когато имахме 11 министър председатели. Тогава можехме да пренесем обществената страна, която бяхме основали в страните-членки, на европейско равнище. Пропуснахме тази опция. Трябва да признаем, че не положихме задоволително здрави основи за общата валута. Често прегръщахме демократичната, нео-либералната мантра за свободния пазар, който основава благополучие за всички. Но това проправи пътя за спекулативния капитализъм и пътя към финансовата и икономическата рецесия.
Затова платихме цената за своите неточности.
Следващите евроизбори не са за депутатски места и комисарски портфейли. Те се за душата и оцеляването на Европа. А ние сме единствените, подготвени да водят борбата за сигурна работа, за равни права, за възнаграждение за заслужен живот, за почтени пенсии. Единствените с План за младежта на Европа. И това беше главният акцент в резолюциите и в работата на Конгреса в Лисабон.
Тази борба би трябвало да бъде водена на всички места – в Народното събрание, в медиите, на улицата. Тази борба няма по какъв начин да бъде извоювана нито от обособени водачи, нито от обособени леви придвижвания и партии. Радикалната смяна може да бъде осъществена единствено от една обединена левица, където има място за всички, които имат смелостта да изискат тотална проверка на дясното статукво, на демократичния модел и на страховития националистически роман за бъдещето.
Само прогресивно болшинство в идващия Европейски парламент – излъчено от левицата и прогресивните сили в ляво от центъра, може да върне Европа към нейните полезности, да възвърне справедливостта, солидарността и вярата.
За това ще работи ПЕС на изборите, а резултатът от тях надалеч не е съдбоносен.
Напълно е допустимо идващият ръководител на Европейска комисия да се назовава Франс Тимерманс – общият претендент на ПЕС за този пост. И това е голяма отговорност за левицата – да върне Социална Европа в дневния ред на нейните политици.
Питате ме за какво евроизборите ще бъдат значими за България и какво е мястото на Българска социалистическа партия в тях. В политиката мъчно се вършат реминисценции и съпоставения, обстановката постоянно е друга. Но в едно 2013 и 2019 година могат да си наподобяват: в призванието и задачата на Българска социалистическа партия – нашата партия е длъжна да даде опция на некомпетентното и задушаващо ръководство на ГЕРБ.
Няма парламентарни избори, ще прибавят критиците. И тук зависи от нас дали ще са прави. Тежка, съвсем библейска задача стои пред нас в Българска социалистическа партия да превърнем тези избори в либерален избор против държавното управление на ГЕРБ и Обединените патриоти. Да се надигнем против арогантността освен на десницата в Европа, само че и у нас. Да застанем като един против псевдопатриотичните и примитивни тези на националистите, които от ден на ден увличат ръководещите от ГЕРБ към една разграничена Европа, където единствено преди 70 години сред нациите бушуваше война.
Да бъдем опция на феодализма, на развъждането на олигарси, на свеждането на политиката до публични поръчки, поправки и обществени откупи в края на годината. Особено преди избори.
Да застанем на страната на работещите, на учещите, на майките, на дамите, на пенсионерите, на младежите. На българите.
Да заявим ясно какво ще променим – не в системата, в живота им.
И да го създадем единни. Не ви учудва, че го споделям тъкмо аз, нали? Защото тези избори няма да са победа или загуба на водача на Българска социалистическа партия. Ще са победа за арогантността и безнаказаността на ръководещите, над мизерията и безпътицата.
Има и друга опция. Да победи желанието за смяна, а загубата да е у тези, окопани в статуквото.
Винаги съм вярвал в призванието на Българска социалистическа партия да излиза на сцената в сложни за страната времена.
В задачата й да стопира процеси, да възвръща несправедливости, да поема отговорности и да връща вярата за заслужен живот.
Каквото и да следва – си коства, с цел да дадем още веднъж късмет на България!
Другари,
Наближава Коледа. И още веднъж най-трогателните места ще са летищата, автобусните и железопътните гари. Местата за среща. За да сме всички дружно на празниците. С хората, които обичаме.
Искрено искам на всеки от вас, на фамилиите и на домовете Ви – здраве, снизхождение и наслада! На страната ни – благополучие!
А на Българска социалистическа партия – единодушие, мъдрост и мощ, с цел да дадем смисъл на децата и внуците ни да останат вкъщи, връщайки им солидарността, справедливостта и вярата!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ