„Призракът“ на „нон-пейпър“, за който се казва, че очертава промени

„ Призракът “ на „ нон-пейпър “, за който се споделя, че обрисува промени на границите на Западните Балкани, броди из Европа, с цел да съживи кошмарните сюжети от времето на мощната геополитическа турбуленция в по-широкия район на Югоизточна Европа, Черно море и, на несъмнено, Източното Средиземноморие, написа Kathimerini в материал, представен от организация " Фокус ".

Никой не е виждал публично този документ - изваден на бял свят от словенски уеб страница с изказванието, че държавното управление в Любляна е измежду неговите създатели - за който се твърди, че съдържа териториални промени, които ще трансформират коренно сегашната карта посредством разтваряне на Босна и Херцеговина и основаване на „ Велика Албания “, „ Велика Сърбия “ и „ Велика Хърватия “.

Словенското държавно управление отхвърли съществуването на подобен документ и уведоми за това Сараево, макар че албанският министър Еди Рама бе представен от сръбска телевизия да твърди, че е приказвал със словенския министър председател преди време, с цел да показа разнообразни хрумвания и в действителност е виждал този „ нон-пейпър “. Правителството на Северна Македония отиде по-далеч, като съобщи, че проектът, обрисуван в документа, ще има рисков дестабилизиращ резултат.

Разбира се, това не е първият път, когато сюжети предвиждащи териториални промени се пускат от всички разнообразни „ готвачи “ в „ Балканската кухня “, като техния фокус е върху признаването на Косово от Сърбия. Но това са сложни времена и тези страни (имайки поради Гърция), които по един или различен метод могат да се окажат във водовъртежа на такива радикални промени и основаването на нови центрове на власт в непосредствена непосредственост, най-добре да внимават за сходни индикации на планове, изключително когато на хоризонта се обрисуват по-широки геополитически промени. Всякакви нови промени в картата на Западните Балкани значат унищожаване на статуквото - главно Дейтънското съглашение, изковано от „ огън и меч “ във войните в Босна и Хърватия, а по-късно и в Кумановското съглашение, което проправи пътя за независимостта на Косово.

Подобна смяна неизбежно би затруднила всяка балканска страна, защото би засегнала сигурността и ползите на всички – а това ще докара до нови кръвопролития. Присъствието на „ Велика Албания “ на северната ни граница не може да бъде признато от Гърция, тъй като идната ѝ цел ще бъде анексиране на „ Северен Епир “, нито България би толерирала „ Велика Сърбия “, без да изиска да се разшири за сметка на останалата част от Северна Македония, да не приказваме за турците, които ще видят опция да осъществят опит влизане в Тракия. Накратко, това ще бъде мелница, която ще смели всички нас.