Признаването на българското малцинство в Албания дойде паралелно с нещо

Признаването на българското малцинство в Албания пристигна редом с нещо невиждано на политическата сцена у нас, изключително през последните 28 години. От рухването на социализма българските партии съвсем непрекъснато са в пререкания, сипят обвинявания и обиди едни против други. Случилото се нощес събитие в Народното събрание в Тирана обаче сподели, че въпреки всичко е допустимо български политици да се сплотяват, макар разликите си и да работят за значими за страната си дела без да обръщат внимание на разногласията между тях.

Обявяването, че албанският закон за малцинствата е признат и българското е включено публично в него, въпреки в първичния му план то дълго време да липсваше, провокира серия от мнения на родни политици. Освен да приветстват акта на албанския парламент, те даже се изричат позитивно един за различен. Ето и какви са мненията на част от нашите политици в София, в Брюксел и в Страсбург:

Бойко Борисов (премиер на България): Исторически пробив за България. След 104 години преди малко Република Албания призна българската етническа общественост в страната. Положихме изключителни дипломатически старания, с цел да стигнем до този триумф и да защитим правата на българите, които са били част от образуването на нашия народ, само че остават отвън актуалните ни граници. Благодаря на моя другар - премиера на Албания Еди Рама, пред който бях сложил въпроса, а той съблюдава обещанието си Албания да не нарушава ползите на българската общественост. Благодаря и на всички, които в последните години работиха това да стане факт. България ще подкрепя европейската интеграция на Албания, в която виждаме наш същински сътрудник и непосредствен другар.

Красимир Каракачанов (вицепремиер, министър на защитата, ръководител на ВМРО):Днес една от идея на Вътрешна македонска революционна организация, която в своята 124-годишна история постоянно се е борила за правата на българите на Балканите, се увенча с триумф за целия български народ. Още в далечната 2008 година аз се пробвах да убедя държавното управление на Тройната коалиция да не пропуща историческия късмет да употребява кандидатстването на Албания в НАТО, с цел да реши въпроса за българското малцинството в Албания. Това не стана. Девет години по–късно, с помощта на " Обединени патриоти " в ръководството и национално виновната политика на сегашния кабинет, ние въпреки всичко успяхме.

След десетилетия на борби, замяна на историята и подривна активност от страна на проюгосласки коминтерновски почитатели, след тежки диспути и още по–тежки дипломатически договаряния, албанският парламент призна съществуването на българско малцинство в страната. До този миг нашите сънародници обидно бяха пришивани към така наречен македонската общественост. Със 102 гласа " за ", 10 " срещу " и 1 " въздържал се " беше върната историческата правдивост. С това се поставя завършек на опитите българското население в Албания да бъде асимилирано и да му бъде налагано непознато, измислено национално съзнание.

Това е венецът на общите старания на политици, общественици и борци за опазване на българщината, които се сплотиха, без значение от политическите си убеждения, в името на правата на българските общности по света. Този акт сподели, че когато България има ясна цел и употребява пълноценно своите външнополитически запаси, всяка задача е изпълнима.

Аз намирам това за директно продължение на контракта за добросъседство с Република Македония. Случилото се тези дни с нашето малцинство в Албания е точно в духа на другарството. Българите в македонските области и в земите на Албания може да се назовават по разнообразни способи, само че това не трансформира обстоятелството, че те са същите тези хора, които живеят и в Република България, и в Република Македония. Това са наши братя и ние почитаме правото на всеки от тях да се дефинира както сметне за почтено пред съвестта си.

С историческата триумф в Албания, ние още веднъж дадохме образец за силата на девиза изписан на постройката на българското национално заседание " Съединението прави силата ".

Светослав Малинов (ЕНП-ДСБ): Признаването на българското малцинство в Албания е плод на дългогодишни старания и значима крачка на една страна от Западните Балкани по пътя към евроинтеграцията ѝ. Защитата на малцинствата ще играе все по-важна роля предвид на европейската вероятност на страната и района. Мирното общуване в границите на Европейския съюз изисква от всяка страна кандидат-член оптималната приемливост и надълбоко схващане на този принцип. Невинаги болшинството е в положение да реализира тази цел и точно по тази причина е нужно политическо водачество.

Сергей Станишев (С&Д-БСП), Ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, съобщи: " Признаването на българското малцинство в Албания е сериозен триумф - нашите сънародници изрично не би трябвало да бъдат употребявани като разменна монета в непознати геополитически сметки или да стават жертва на напън от кръгове, доближени до Никола Груевски. Общата позиция на българските евродепутати е мощен апел, който беше чут от албанските управляващи. Очаквам новият закон за малцинствата да подсигурява правата на българите в Албания в сходство с интернационалните стандарти и рекомендациите на Европейски Съюз ".

Ангел Джамбазки (ЕКР-ВМРО): " Свидетели сме на исторически миг. Беше направена историческа крачка, която възвръща историческата правдивост и разрушава тежки фалшификации за българските общности на Балканите. Благодаря на сътрудниците, с чиито общи старания успяхме да реализираме този резултат. Признаването на съществуването на историческото българско малцинство е позитивна стъпка в развиването на връзките на Балканите. Спазвайки европейските рекомендации, Албания демонстрира, че има желанието и волята да работи интензивно за бъдещо участие. "

Филиз Хюсменова (АЛДЕ-ДПС), Ръководител на Делегацията на българските представители в Групата на алианса на либералите и демократите в Европа в Екологичен потенциал: " Групата на алианса на либералите и демократите в Европа и изключително делегацията на Движението за права и свободи в нея поредно работи в отбрана на правата на малцинствените групи в Европа. Това е с още по-голямо съображение по този начин, когато става въпрос за зачитането на права и свободи на наши сънародници. Ето за какво, целенасочената поддръжка във връзка с самодейността за признание на българското малцинство в Албания е от изключително значение за нас. "

Д-р Милен Врабевски (председател на фондация " Българска памет " ): Има изключителни млади българи, които пазят духа, чувството за популярност и горделивост от произхода и историческото си завещание. Искам да припомня, че последните договаряния по въпроса за признание на българско малцинство в Албания са от 1934 година и са прекратени от личното ни държавно управление. Заради последвалите през 40-те години тоталитарни режими у нас, в югофедерацията на Тито и в Албания, десетилетия наред не е направена нито една крачка. Ето за какво ние взехме решение да осъществим дълга си към нашите сънародници и инициирахме процеса по признаването на българите в Албания. Щастлив съм, че напъните ни бяха възнаградени.