От примата до добронамерения човек и назад
Признавам, не запомнил съм източника на цитатите, който ще употребявам, като ги разказвам отново. Безсмислено е в този момент да диря и заглавието на книгата, и името на създателя, тъй като цитираното няма да засегне нито персонални, нито партийни ползи и няма да докара до скандал. А това, споделят, през днешния ден било уязвимост за публицистиката, само че да му мисли който желае да е мощен.
Та в тази книга (мисля, че беше „ Златната клонка ” на Джеймс Фрейзър) беше увлекателно разказано по какъв начин са зародили усмивката, ръкуването и прегръдката, като жестове, показващи неналичието на настъпателност, даже наслада при срещата на двама, тръгнали да стават индивиди, примати и на първо място - доброжелателност.
Прамайка на усмивката било озъбването, с което при инцидентна среща в джунглата единият прачовек, показвал на другия прачовек, че зъбите му са здрави и при нужда… Зъбите и ноктите са били главното въоръжение на прапраотците ни, както е и през днешния ден при животните.
С ръкуването, пристигнало в общуването на прачовеците на по-сетнешен стадий, единият субект е желал да покаже на другия субект, че в ръката си не държи камък. Защото ударът с пестник, в който е свидлив подобаващ по тежест камък, е бил задоволителен, за да умъртви интонации.
На още по-късен стадий пристигнала, като израз на доброжелателност, и прегръдката. Но и тя е зародила от първичното си много по-практично предопределение. Тя лишава отсрещния от нужното му разстояние, с цел да замахне и да те удари в случай че не смъртоносно, то най-малко респектиращо. Дотук с преразказаните цитати.
В срещата на турския президент господин Ердоган с Европейския съюз в лицето на господата Доналд Туск и Жан Клод Юнкер, при общителното домакинство на нашия министър председател господин Б. Борисов, ги имаше и усмивките, и ръкостисканията, и прегръдките. Значи имаше доброжелателност!
Проф. Семов, не проф. Марко Семов, който беше наш народовед в изискванията на социализма, благоприятстващи или затрудняващи неговите творения, съгласно някои наредили го сред класиците. Сега става дума за сина му - проф. Атанас Семов. Той сподели, че тази среща е потребна, тъй като е направила по този начин, че да бъде последвана от други срещи. Той беше споделил преди години и че ще уволни Б. Борисов, само че не го направи.
Германският вестник „ Франкфуртер алгемайне цайтунг ” написа, че срещата в Евксиноград била несполучлива, тъй като след нея липсвали съглашения по значими тематики. На тия пък по какъв начин да им се усмихнеш, по какъв начин да им стиснеш ръката и по какъв начин да ги прегърнеш от сърце?! Имат си цяла целеничка госпожа Меркел, от разните там евросмешници и от нашия господин Б. Борисов отговорност тръгнали да търсят, че връзките Турция-ЕС скърцали.
Г-да немски анализатори, белким никой не ви е казал, че господин Б. Борисов се отнася към г-жа вашата Меркел по този начин, както благодарен възпитаник благоговее пред високоуважаван преподавател? Не ни е известно от кой прачовек е произтекъл признателният човек, само че той е за почитание. Дори и когато с благодарността си се пробва да прикрива някакви дефекти.
Нашият господин Б. Борисов направи каквото можа в тогавашната царска резиденция край морето ни. Дали е било допустимо да се направи повече, ще покажат последващите събития и в последна сметка - историята. Става дума въпреки всичко за Турция!
„ Разликата сред Изтока и Запада е Турция. Не знам от кое от двете, като извадиш другото, резултатът е Турция, обаче дистанцията сред тях е колкото Турция, в това съм сигурен. ” Това пък е откъс от покъртителния разказ „ Още ” на нашумелия турски публицист Хакан Гюндай. Романът е трогателен, тъй като се пробва да изясни психическите механизми, които трансформират в звяр индивида, който по насила или от алчност се е захванал да печели от страшната орис на незаконните мигранти. Друга тематика, въпреки и злокобна.
Но Турция ще си остане разликата сред Изтока и Запада още дълго време и преселението на народите от Изток на Запад, в множеството случаи през Турция, няма да спре. По тази причина, съгласно експертите, междучовешките и междудържавните връзки в нашия район ще не престават от време на време да клонят към примитива. И в този смисъл получилото се край Варна припомняне за изворите на цивилизованите връзки по никакъв начин не е ненужно. И с това да приключим по тази тематика.
А новината, която като с влажен парцал удари по натегналата от махмурлук глава на родната ни интелигенция, беше, че осъществилата се във Франция и целия Западен свят българка проф. Юлия Кръстева, академик от ранга на Цветан Тодоров, Клод Леви Строс, Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида, е била сътрудник на Държавна сигурност във външното разузнаване.
Не че съм познавал достиженията на госпожа Кръстева и всички представени нагоре високи мозъци. Уикипедията споделя, че са най-големите на нашето време в нашия свят. И българката от Сливен проф. Юлия Кръстева сред тях! Е, като всяко външно разузнаване и нашето е имало потребност от интелигентни сътрудници и си е осигурило един такъв в нейно лице.
Всичко това не попречи на наши локални интелигенти да яхнат новината с вярата, че като обвинят в порочност съумялата си сънародничка, ще разчистят подиума за личното си великолепие. Аз не съм толкоз известен/известна като Юлия Кръстева, сътрудник Сабина, нея я знаят по целия свят, мен до границата със землището на Цалапица, само че пък не съм сътрудник на ДС…
Един от нашата общественост е почетен с купата " професор по социология на обикновените частици ". Той самият до скука повтаряше, че щом има физика на обикновените частици, трябвало да има и такава социология. Която според него трябвало да изследва процесите в общностите, формирани от обикновените хора.
Правилно, сподели различен от нашите зевзеци, ние, обикновените, сме по-голямата част от човечеството. Вие може и да сте, аз не съм, отвърна професорът. Всъщност той тогава стана „ професор ”, само че това са детайлности.
Та той потърси прилика с връзките сред две негови съседки от детството му. По някаква причина те непрекъснато се карали, обиждали и нагрубявали. Едната казвала - може да съм грозна, само че не съм курва като тебе. Другата отвръщала - може да съм курва, само че не съм грозна като тебе. Патова обстановка... Коя ли от тях ще да е била победителката?
Ние, въпреки и в третата възраст, единодушно гласувахме за противничката на грозната.
Нали разбирате, че изтъквам нашия професор, само поради вицовото в „ научните " му търсения. Няма по какъв начин да си представим сходство на подобен спор сред проф. Кръстева и нашите интелектуалци. Не че на последните не им се желае. Програмата на разкритата от шпионажа е пренаситена.
А в случай че нашите възмутени от Юлия Кръстева интелектуалци не напираха към контингента на нашия професор, щяха да знаят, че сътрудниците на външното разузнаване не доносничат и не клеветят сътрудниците си. Както, потвърди се, това са правили видни наши, извисили се вътре в страната, интелектуалци. Които, откакто поизбърсаха от това-онова лицата си, и през днешния ден минават за морални стожери на нацията.
Ако нашите възмутени интелектуалци се освободят от фантазиите си да ги възприемат като морално извисили се над Юлия Кръстева, могат да надзърнат в енциклопедиите. Ще открият, че като международно важен интелектуалец агент професор Юлия Кръстева се подрежда до Кристофър Мърлоу, Даниел Дефо, Бомарше, Уилям Съмърсет Моъм, Греъм Грийн Джон льо Каре, Ян Флеминг, Фредерик Форсайт и други Дето се споделя, в тази компания и круши да крадеш, отново си е висока чест.
В един собствен опус нашият пък публицист Алек Попов изяснява за какво и шпионинът, и писателят напрягат наблюдателността си, съобразителността си и всякакви там способности да се добират до съкровени секрети. Шпионинът - с цел да увенчае с триумф задачата, на която се е посветил. Писателят - с цел да опише забавно и увлекателно това, което се крие зад фасадата на забележимото.
По тази главно причина, съгласно мен би трябвало да се схваща от опуса, нерядко шпионинът е и публицист и писателят е и разузнавач.
Да не не помни да го кажа на нашия професор. В опуса си Алек Попов прави паралел сред пристрастеността към наблюдаване на писателя шпионин и на воайора. На воайора му е задоволително да зърне през мощния си телескоп и открехнатото перде на отсрещното жилище голото рамо на излизаща от банята дама. На писателя разузнавач му е нужно да види и това, което е правила дамата, преди да влезе в банята, или това, което ще прави, откакто излезе от банята.
Ей, братя, възмутените интелектуалци, в шпионажа имало благинки и за нас, обикновените частици в сектора.
Та в тази книга (мисля, че беше „ Златната клонка ” на Джеймс Фрейзър) беше увлекателно разказано по какъв начин са зародили усмивката, ръкуването и прегръдката, като жестове, показващи неналичието на настъпателност, даже наслада при срещата на двама, тръгнали да стават индивиди, примати и на първо място - доброжелателност.
Прамайка на усмивката било озъбването, с което при инцидентна среща в джунглата единият прачовек, показвал на другия прачовек, че зъбите му са здрави и при нужда… Зъбите и ноктите са били главното въоръжение на прапраотците ни, както е и през днешния ден при животните.
С ръкуването, пристигнало в общуването на прачовеците на по-сетнешен стадий, единият субект е желал да покаже на другия субект, че в ръката си не държи камък. Защото ударът с пестник, в който е свидлив подобаващ по тежест камък, е бил задоволителен, за да умъртви интонации.
На още по-късен стадий пристигнала, като израз на доброжелателност, и прегръдката. Но и тя е зародила от първичното си много по-практично предопределение. Тя лишава отсрещния от нужното му разстояние, с цел да замахне и да те удари в случай че не смъртоносно, то най-малко респектиращо. Дотук с преразказаните цитати.
В срещата на турския президент господин Ердоган с Европейския съюз в лицето на господата Доналд Туск и Жан Клод Юнкер, при общителното домакинство на нашия министър председател господин Б. Борисов, ги имаше и усмивките, и ръкостисканията, и прегръдките. Значи имаше доброжелателност!
Проф. Семов, не проф. Марко Семов, който беше наш народовед в изискванията на социализма, благоприятстващи или затрудняващи неговите творения, съгласно някои наредили го сред класиците. Сега става дума за сина му - проф. Атанас Семов. Той сподели, че тази среща е потребна, тъй като е направила по този начин, че да бъде последвана от други срещи. Той беше споделил преди години и че ще уволни Б. Борисов, само че не го направи.
Германският вестник „ Франкфуртер алгемайне цайтунг ” написа, че срещата в Евксиноград била несполучлива, тъй като след нея липсвали съглашения по значими тематики. На тия пък по какъв начин да им се усмихнеш, по какъв начин да им стиснеш ръката и по какъв начин да ги прегърнеш от сърце?! Имат си цяла целеничка госпожа Меркел, от разните там евросмешници и от нашия господин Б. Борисов отговорност тръгнали да търсят, че връзките Турция-ЕС скърцали.
Г-да немски анализатори, белким никой не ви е казал, че господин Б. Борисов се отнася към г-жа вашата Меркел по този начин, както благодарен възпитаник благоговее пред високоуважаван преподавател? Не ни е известно от кой прачовек е произтекъл признателният човек, само че той е за почитание. Дори и когато с благодарността си се пробва да прикрива някакви дефекти.
Нашият господин Б. Борисов направи каквото можа в тогавашната царска резиденция край морето ни. Дали е било допустимо да се направи повече, ще покажат последващите събития и в последна сметка - историята. Става дума въпреки всичко за Турция!
„ Разликата сред Изтока и Запада е Турция. Не знам от кое от двете, като извадиш другото, резултатът е Турция, обаче дистанцията сред тях е колкото Турция, в това съм сигурен. ” Това пък е откъс от покъртителния разказ „ Още ” на нашумелия турски публицист Хакан Гюндай. Романът е трогателен, тъй като се пробва да изясни психическите механизми, които трансформират в звяр индивида, който по насила или от алчност се е захванал да печели от страшната орис на незаконните мигранти. Друга тематика, въпреки и злокобна.
Но Турция ще си остане разликата сред Изтока и Запада още дълго време и преселението на народите от Изток на Запад, в множеството случаи през Турция, няма да спре. По тази причина, съгласно експертите, междучовешките и междудържавните връзки в нашия район ще не престават от време на време да клонят към примитива. И в този смисъл получилото се край Варна припомняне за изворите на цивилизованите връзки по никакъв начин не е ненужно. И с това да приключим по тази тематика.
А новината, която като с влажен парцал удари по натегналата от махмурлук глава на родната ни интелигенция, беше, че осъществилата се във Франция и целия Западен свят българка проф. Юлия Кръстева, академик от ранга на Цветан Тодоров, Клод Леви Строс, Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида, е била сътрудник на Държавна сигурност във външното разузнаване.
Не че съм познавал достиженията на госпожа Кръстева и всички представени нагоре високи мозъци. Уикипедията споделя, че са най-големите на нашето време в нашия свят. И българката от Сливен проф. Юлия Кръстева сред тях! Е, като всяко външно разузнаване и нашето е имало потребност от интелигентни сътрудници и си е осигурило един такъв в нейно лице.
Всичко това не попречи на наши локални интелигенти да яхнат новината с вярата, че като обвинят в порочност съумялата си сънародничка, ще разчистят подиума за личното си великолепие. Аз не съм толкоз известен/известна като Юлия Кръстева, сътрудник Сабина, нея я знаят по целия свят, мен до границата със землището на Цалапица, само че пък не съм сътрудник на ДС…
Един от нашата общественост е почетен с купата " професор по социология на обикновените частици ". Той самият до скука повтаряше, че щом има физика на обикновените частици, трябвало да има и такава социология. Която според него трябвало да изследва процесите в общностите, формирани от обикновените хора.
Правилно, сподели различен от нашите зевзеци, ние, обикновените, сме по-голямата част от човечеството. Вие може и да сте, аз не съм, отвърна професорът. Всъщност той тогава стана „ професор ”, само че това са детайлности.
Та той потърси прилика с връзките сред две негови съседки от детството му. По някаква причина те непрекъснато се карали, обиждали и нагрубявали. Едната казвала - може да съм грозна, само че не съм курва като тебе. Другата отвръщала - може да съм курва, само че не съм грозна като тебе. Патова обстановка... Коя ли от тях ще да е била победителката?
Ние, въпреки и в третата възраст, единодушно гласувахме за противничката на грозната.
Нали разбирате, че изтъквам нашия професор, само поради вицовото в „ научните " му търсения. Няма по какъв начин да си представим сходство на подобен спор сред проф. Кръстева и нашите интелектуалци. Не че на последните не им се желае. Програмата на разкритата от шпионажа е пренаситена.
А в случай че нашите възмутени от Юлия Кръстева интелектуалци не напираха към контингента на нашия професор, щяха да знаят, че сътрудниците на външното разузнаване не доносничат и не клеветят сътрудниците си. Както, потвърди се, това са правили видни наши, извисили се вътре в страната, интелектуалци. Които, откакто поизбърсаха от това-онова лицата си, и през днешния ден минават за морални стожери на нацията.
Ако нашите възмутени интелектуалци се освободят от фантазиите си да ги възприемат като морално извисили се над Юлия Кръстева, могат да надзърнат в енциклопедиите. Ще открият, че като международно важен интелектуалец агент професор Юлия Кръстева се подрежда до Кристофър Мърлоу, Даниел Дефо, Бомарше, Уилям Съмърсет Моъм, Греъм Грийн Джон льо Каре, Ян Флеминг, Фредерик Форсайт и други Дето се споделя, в тази компания и круши да крадеш, отново си е висока чест.
В един собствен опус нашият пък публицист Алек Попов изяснява за какво и шпионинът, и писателят напрягат наблюдателността си, съобразителността си и всякакви там способности да се добират до съкровени секрети. Шпионинът - с цел да увенчае с триумф задачата, на която се е посветил. Писателят - с цел да опише забавно и увлекателно това, което се крие зад фасадата на забележимото.
По тази главно причина, съгласно мен би трябвало да се схваща от опуса, нерядко шпионинът е и публицист и писателят е и разузнавач.
Да не не помни да го кажа на нашия професор. В опуса си Алек Попов прави паралел сред пристрастеността към наблюдаване на писателя шпионин и на воайора. На воайора му е задоволително да зърне през мощния си телескоп и открехнатото перде на отсрещното жилище голото рамо на излизаща от банята дама. На писателя разузнавач му е нужно да види и това, което е правила дамата, преди да влезе в банята, или това, което ще прави, откакто излезе от банята.
Ей, братя, възмутените интелектуалци, в шпионажа имало благинки и за нас, обикновените частици в сектора.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ