Украинската контраофанзива върви бавно? Така и трябва, така е правилно!
Признавам: в един миг доста се прасках, доста обещавах и описвах по какъв начин украинците ще метат путинска сволоч от земята си, и ще хвърчи перушина.
Сгреших. Случва се. Започна добре с Харкив и Херсон, кремълската сган бягаше по този начин, че им се мяркаха единствено подметките в далечината.
Искаше ми се, не стана.
Което не значи, че няма да стане.
Но не по американския, а по украинския метод.
Само си спомнете втората война в Ирак (доколко обективна, няма да споря): две седмици американците смилаха иракските позиции и бойна техника със стотици бомбардировачи и хиляди ракети от самолетоносачи. Две седмици, преди да тръгнат „ Абрамс “-ите! И отново имаше танкови дуели, отново имаше пехотински сражения с някаква сякаш мърлява саддамитска войска, отново имаше починали американски бойци.
А Русия не е Ирак, нито Украйна е Съединени американски щати, нито обстановките имат нещо общо.
Къде са самолетите на украинците? Ако имат 10-ина, отново добре. Чак в този момент срамежливо взеха да им ги дават обещание, да учат водачите им на F-16 – година и половина след началото на експанзията. Защо не през цялото време?
Къде са далекобойните ракети на украинците? Чак в този момент Колективният Запад почна да мънка: ами да, може би би трябвало, вероятно да вземем и да им дадем, а? Година и половина след началото. Защо? Това е мотив за различен коментар.
Отначало Колективният Запад даваше на защитаващата свободата си Украйна единствено партизански оръжия – джавелини и байрактари. Защото културният и угоен Запад не вярваше украинците да устискат (както преди този момент вярваше на Путин, че няма да нападне). Макрон дори прати специфичен аероплан на Зеленски – да го прибере със фамилията му в Париж, където да прави вероятно държавно управление в заточение.
А Зеленски да вземе и да се появи сутринта на 24 февруари 2022 година по украинските (и всички останали) малките екрани с подпухнали от бодърствуване очи и да каже: „ Аз съм в Киев, фамилията ми е в Киев, нямам потребност от превоз, а от оръжие. “
Само си представете Румен Радев в такава ситуация… Представихте ли си го? Не? Е, да де…
За горделивост или позор, не знам, само че се оказа, че България първоначално е (про)давала най-вече снаряди за украинската артилерия и по този начин е избавила от злополука Украйна в първите спешни седмици. Бог да поживи лакомията и ловкостта на българските оръжейни производители и търговци. Ако има някой различен, който желае да се подложи на моята персонална благословия, да се обади.
Някои висши сановници от Колективния Запад (пропити от съветски рубли под формата на долари и евра) в последно време взеха да мрънкат: мнооого постепенно върви тая контраатака, бе, дали да не опитаме с договаряния – за Путин Крим и Донбас, за Украйна – каквото остане… В Киев също току се чуят сходни, миришещи на банкноти гласове. Голяма страна е Русия, огромен запас има, нищо не й пречи да подкупи и украински подлеци, и австрийска висшестояща вуйна, и Копейкин, и трима английски българи, и да не изброявам още, че ще произнеса името на княз Дондуков номер 2.
Това е съветският метод. От 3 март 1878 година насам, най-малко по мои мемоари, това е съветският метод. Лъжи, рушвети, врътки, дуене, измятане, отново дуене, сключване на контракти, които не влизат в действие, след това сключване на други контракти, които ще влязат в действие, когато на съветския цар му е преференциално, а в случай че не му е – абе, какво е това контракт, не ме занимавайте с нелепости, аз Украйна няма да я атакува в никакъв случай, до момента в който не я атакува.
Та по този начин.
Ако украинците тръгнат по съветския метод – с пушечно месо напред през минните полета и картечниците, те сигурно ще пробият и защитата на руснаците ще рухне. Но с цената на хиляди животи на украински мъже, момчета и девойки (на първа линия има много дами доброволки от ВСУ, б.а.).
Това не е добре. Това е съветска „ тактичност “, откогато съществува съветска войска, Жуков и Сталин знаят по какъв начин е.
Тази тактичност се назовава месомелачка (мясорубка), която може да си разреши единствено фанатик, прикрит в бункер някъде в Урал, до момента в който простите мобилизирани от него хора мрат като мухи в името на имперската му концепция, до момента в който той пие чай от Китай, а в София някой дудне „ Крим е съветски, чий да е?! “
Затова в последно време се успокоих. Спрях да желая ALL и NOW за мой кеф, аз да не съм Фреди Меркюри.
Нека бъде по метода на военачалник Залужни. По-бавно, по-тегаво, не по този начин атрактивно, само че с по-малко жертви. Някой след това би трябвало да възражда Украйна.
Не е въпросът единствено в успеха, нито в персоналната популярност на гърба на това момче със зеления скоч на каската.
Спокойно. Ще стане. Трябва малко самообладание.
Доброто ще победи… уповавам се.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Сгреших. Случва се. Започна добре с Харкив и Херсон, кремълската сган бягаше по този начин, че им се мяркаха единствено подметките в далечината.
Искаше ми се, не стана.
Което не значи, че няма да стане.
Но не по американския, а по украинския метод.
Само си спомнете втората война в Ирак (доколко обективна, няма да споря): две седмици американците смилаха иракските позиции и бойна техника със стотици бомбардировачи и хиляди ракети от самолетоносачи. Две седмици, преди да тръгнат „ Абрамс “-ите! И отново имаше танкови дуели, отново имаше пехотински сражения с някаква сякаш мърлява саддамитска войска, отново имаше починали американски бойци.
А Русия не е Ирак, нито Украйна е Съединени американски щати, нито обстановките имат нещо общо.
Къде са самолетите на украинците? Ако имат 10-ина, отново добре. Чак в този момент срамежливо взеха да им ги дават обещание, да учат водачите им на F-16 – година и половина след началото на експанзията. Защо не през цялото време?
Къде са далекобойните ракети на украинците? Чак в този момент Колективният Запад почна да мънка: ами да, може би би трябвало, вероятно да вземем и да им дадем, а? Година и половина след началото. Защо? Това е мотив за различен коментар.
Отначало Колективният Запад даваше на защитаващата свободата си Украйна единствено партизански оръжия – джавелини и байрактари. Защото културният и угоен Запад не вярваше украинците да устискат (както преди този момент вярваше на Путин, че няма да нападне). Макрон дори прати специфичен аероплан на Зеленски – да го прибере със фамилията му в Париж, където да прави вероятно държавно управление в заточение.
А Зеленски да вземе и да се появи сутринта на 24 февруари 2022 година по украинските (и всички останали) малките екрани с подпухнали от бодърствуване очи и да каже: „ Аз съм в Киев, фамилията ми е в Киев, нямам потребност от превоз, а от оръжие. “
Само си представете Румен Радев в такава ситуация… Представихте ли си го? Не? Е, да де…
За горделивост или позор, не знам, само че се оказа, че България първоначално е (про)давала най-вече снаряди за украинската артилерия и по този начин е избавила от злополука Украйна в първите спешни седмици. Бог да поживи лакомията и ловкостта на българските оръжейни производители и търговци. Ако има някой различен, който желае да се подложи на моята персонална благословия, да се обади.
Някои висши сановници от Колективния Запад (пропити от съветски рубли под формата на долари и евра) в последно време взеха да мрънкат: мнооого постепенно върви тая контраатака, бе, дали да не опитаме с договаряния – за Путин Крим и Донбас, за Украйна – каквото остане… В Киев също току се чуят сходни, миришещи на банкноти гласове. Голяма страна е Русия, огромен запас има, нищо не й пречи да подкупи и украински подлеци, и австрийска висшестояща вуйна, и Копейкин, и трима английски българи, и да не изброявам още, че ще произнеса името на княз Дондуков номер 2.
Това е съветският метод. От 3 март 1878 година насам, най-малко по мои мемоари, това е съветският метод. Лъжи, рушвети, врътки, дуене, измятане, отново дуене, сключване на контракти, които не влизат в действие, след това сключване на други контракти, които ще влязат в действие, когато на съветския цар му е преференциално, а в случай че не му е – абе, какво е това контракт, не ме занимавайте с нелепости, аз Украйна няма да я атакува в никакъв случай, до момента в който не я атакува.
Та по този начин.
Ако украинците тръгнат по съветския метод – с пушечно месо напред през минните полета и картечниците, те сигурно ще пробият и защитата на руснаците ще рухне. Но с цената на хиляди животи на украински мъже, момчета и девойки (на първа линия има много дами доброволки от ВСУ, б.а.).
Това не е добре. Това е съветска „ тактичност “, откогато съществува съветска войска, Жуков и Сталин знаят по какъв начин е.
Тази тактичност се назовава месомелачка (мясорубка), която може да си разреши единствено фанатик, прикрит в бункер някъде в Урал, до момента в който простите мобилизирани от него хора мрат като мухи в името на имперската му концепция, до момента в който той пие чай от Китай, а в София някой дудне „ Крим е съветски, чий да е?! “
Затова в последно време се успокоих. Спрях да желая ALL и NOW за мой кеф, аз да не съм Фреди Меркюри.
Нека бъде по метода на военачалник Залужни. По-бавно, по-тегаво, не по този начин атрактивно, само че с по-малко жертви. Някой след това би трябвало да възражда Украйна.
Не е въпросът единствено в успеха, нито в персоналната популярност на гърба на това момче със зеления скоч на каската.
Спокойно. Ще стане. Трябва малко самообладание.
Доброто ще победи… уповавам се.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ