Майка на 3 деца: Извърших най-големия родителски грях
Признавам. Свърших най-страшния наставнически грях – престанах постоянно да слагам своите потребности в ъгъла. А децата при всички условия да са преди всичко в моя живот.
С тези думи стартира изповедта на блогърката Женевиев Шоу Браун, майка на 3 деца, която постоянно е жертвала своите ползи, с цел да не лишава от нищо децата си.
В един миг обаче осъзнава, че това не е належащо. Нещо повече – постоянно е в ущърб както на децата, по този начин и на фамилията.
За да мога умерено да опиша всичко това, трябваше да мине време и да извървя дълъг път. Сега към този момент не се тормозя да приказвам по тази причина, тъй като като че ли станах по-добра, а децата и брачният партньор ми – по-щастливи.
В един миг забелязваш, че във всяка обстановка децата за теб са най-важното. Не бих споделила, че това е съзнателен избор. Просто се случва от единствено себе си. Не е това, което дадох обещание на себе си откакто първото дете се роди (сега те са 3), само че стана по този начин, че се наложи да не помни за себе си.
Престанах да се храня вярно и здравословно, да дремя обикновено, пропусках значими неща – да отида на профилактичен обзор при лекаря, обличах се някак си немарливо и постоянно излизах с тези облекла, с които по през целия ден бях у дома. Не бях възнамерявала това, не бях мислила – просто по този начин се случи в новия ми живот, откакто детето се роди.
Докато ненадейно не ме споходи просветление. Случи се, до момента в който си претоплях някакви гадни полуфабрикати, а синът ми обядваше пържоли от пуйка с гарнитура задушени зеленчуци и плодов десерт. Интересно, като ставаш заран в 5 защо ти стига времето и какво можеш да приготвиш за обяд? При това изобщо не се замислих какво хапвам аз, мисълта ми постоянно е била за детето. Тогава се попитах. А какво ще стане, в случай че към себе си се отнасям със същата обич, както и към детето.
Например – постоянно повеждам децата си в поликлиниката, а самата аз не съм била на доктор от няколко години.
Губя часове, с цел да им подбера хубави дрешки за разходка, а самата аз съм в едни и същи дънки от години. Опитвам се да им намеря дечица на тяхната възраст за игри и разходка, а аз с месеци не се виждам със своите другари. Държа на режима и виждам всяка вечер да си лягат рано, с цел да се наспят, а аз дълбая в телефона си до полунощ.
Колкото повече мислех, толкоз повече несъответствия откривах.
И разбрах, че това си е чисто двуличие – желаех живота на моите деца да е прелестен, забравяйки и пренебрегвайки напълно себе си. Тогава се запитах – мога ли да отгледам щастливо дете, без да мога като образец да му покажа благополучен възрастен – себе си! И по този начин почнах малко по малко да трансформирам личния си живот. Не знаех тъкмо от къде да стартира, нито какво тъкмо да направя. Просто правех за себе си това, което по принцип вършех за децата си.
Например, спането. Децата имат режим, който се пробвам да съблюдавам всеки ден. Сега и за себе си сложих същите правила – лягам си в избран час.
Следваща стъпка. Старая се моите деца да се занимават с някакъв спорт. Прекрасно – и за себе си отделих време да спорт ( даже се приготвям за маратон). Приятелчета в памперси, които по този начин усърдно подбирах за моите деца? Реших, че мога да съчетая някак всичко и възобнових връзките си с моите приятелки.
Резултатът от тази елементарна смяна не закъсня. Сега се усещам някак по-отпочинала и заредена, станах по-търпелива майка и по отношение на децата си. Редовно спортувам – самочувствието ми мощно се увеличи. Всъщност това беше претекстът и когато записвах децата си да спортуват. Точно това желаех за тях. Започнах да се виждам с приятелите си, това ми подсети времето, когато още нямах никакви деца.
Разбрах, че за нищо на света не желая да се връщам в предишното. Започнах да се храня, само че с това, което готвех за децата, и по този начин незабелязано смъкнах няколко кг, а силата ми като че ли се възвърне.
Опитвам да науча децата на положителни обноски. А в този момент употребявам тези обноски и при общуването с мъжа ми. Бинго! Нашите безконечни спорови и кавги също отидоха в предишното. Сякаш се изпариха. Наистина родителството е всеотдайност и алтруизъм, само че без доза нарцисизъм не става. Няма по какъв начин да бъдете положителни родители. Отделяйки внимание за своите потребности и стремежи, аз станах по-щастлива. А най-важното – направих щастливо и цялото си семейство.
Инфо: noviteroditeli.bg
