Бъдете глупави!
Признавам си, от време на време съм много глупава. Правя тъпи асоциации, отвръщам несъответстващо.
Подават ми ръка за сбогом – аз си споделям името?! Говорят ми едно, аз си мисля друго и като резултат, изтърсвам някоя дивотия ни в чеп, ни в ръкав.
Това е като да си отглеждаш безумен клонинг, който внезапно се разсънва, обръща всичко с главата надолу, а ти му сърбаш попарата и се червиш поради него по-късно.
После отново се връщаш към естественото си положение досега, в който спящият в теб глупак още веднъж взема решение да вземе своите пет минути популярност.
Всъщност, Елбърт Хъбард го е споделил най-добре: „ Всеки от нас е простак в минимум пет минути дневно. Мъдростта се състои в това да не превишаваме лимита “. Пет минути, в които ти е разрешено да ръсиш нелепости, да изглеждаш несъответстващо и да се излагаш, както ти си знаеш. Пет минути, в които смъкваме маската на безупречността и оставаме единствено по човешката си нелепост и тресчици за дялане.
Пет минути, в които имаш цялостното право да се удариш по челото и да възкликнеш „ Боже, какъв брой съм глупава! “. И в случай че мъдростта се състои в това да не превишаваме отпуснатия ни 5-минутен предел, то още по-висшата мъдрост се състои в това да излезем от обстановката като пичове. Защото да се изложиш може да бъде доста занимателно, стига да реагираш съответно.
А най-адекватната реакция в тези моменти е да се надсмееш над себе си и да превключиш на режим самоирония. Не е нужно да се извиняваш, не е нужно да гледаш отговорно, не е нужно да си посипваш главата с пепел.
Просто се избъзикай със своята нелепост. Колкото по-категорично, толкоз по-добре. Защото е човешко и тъй като не е ужасно да си малоумен, ужасно е да не го осъзнаваш и да се правиш, че не се отнася до теб.
А истината е, че всеки някъде в миналото е бил простак. Неизбежно е. Казват, че единствено посредствените са постоянно на равнище, а Ошо го обобщава даже още по-категорично – „ Да бъдеш непрекъснато умен е нелепост “. Затова бъдете глупави... най-малко 5 минути дневно. Задавайте глупави въпроси. Давайте глупави отговори.
Реагирайте несъответстващо и не се срамувайте от това. Обичайте идиота в себе си, тъй като той ви приземява най-добре. Напомня ви да не се взимате прекомерно насериозно и да не се вършиме на безгрешни. Защото да се правиш на непогрешим е най-голямата неточност.
Излагайте се, без да ви пука, а по-късно се самоиронизирайте. Само когато се надсмива над простака в себе си, човек потвърждава, че е същински умен.
Неслучайно, сред мъдреца и простака има една смешка разстояние.
Затова дръжте своя безумен клонинг близо, а самоиронията си още по-близо. Няма по-мъдро и по-човешко от това.
Подават ми ръка за сбогом – аз си споделям името?! Говорят ми едно, аз си мисля друго и като резултат, изтърсвам някоя дивотия ни в чеп, ни в ръкав.
Това е като да си отглеждаш безумен клонинг, който внезапно се разсънва, обръща всичко с главата надолу, а ти му сърбаш попарата и се червиш поради него по-късно.
После отново се връщаш към естественото си положение досега, в който спящият в теб глупак още веднъж взема решение да вземе своите пет минути популярност.
Всъщност, Елбърт Хъбард го е споделил най-добре: „ Всеки от нас е простак в минимум пет минути дневно. Мъдростта се състои в това да не превишаваме лимита “. Пет минути, в които ти е разрешено да ръсиш нелепости, да изглеждаш несъответстващо и да се излагаш, както ти си знаеш. Пет минути, в които смъкваме маската на безупречността и оставаме единствено по човешката си нелепост и тресчици за дялане.
Пет минути, в които имаш цялостното право да се удариш по челото и да възкликнеш „ Боже, какъв брой съм глупава! “. И в случай че мъдростта се състои в това да не превишаваме отпуснатия ни 5-минутен предел, то още по-висшата мъдрост се състои в това да излезем от обстановката като пичове. Защото да се изложиш може да бъде доста занимателно, стига да реагираш съответно.
А най-адекватната реакция в тези моменти е да се надсмееш над себе си и да превключиш на режим самоирония. Не е нужно да се извиняваш, не е нужно да гледаш отговорно, не е нужно да си посипваш главата с пепел.
Просто се избъзикай със своята нелепост. Колкото по-категорично, толкоз по-добре. Защото е човешко и тъй като не е ужасно да си малоумен, ужасно е да не го осъзнаваш и да се правиш, че не се отнася до теб.
А истината е, че всеки някъде в миналото е бил простак. Неизбежно е. Казват, че единствено посредствените са постоянно на равнище, а Ошо го обобщава даже още по-категорично – „ Да бъдеш непрекъснато умен е нелепост “. Затова бъдете глупави... най-малко 5 минути дневно. Задавайте глупави въпроси. Давайте глупави отговори.
Реагирайте несъответстващо и не се срамувайте от това. Обичайте идиота в себе си, тъй като той ви приземява най-добре. Напомня ви да не се взимате прекомерно насериозно и да не се вършиме на безгрешни. Защото да се правиш на непогрешим е най-голямата неточност.
Излагайте се, без да ви пука, а по-късно се самоиронизирайте. Само когато се надсмива над простака в себе си, човек потвърждава, че е същински умен.
Неслучайно, сред мъдреца и простака има една смешка разстояние.
Затова дръжте своя безумен клонинг близо, а самоиронията си още по-близо. Няма по-мъдро и по-човешко от това.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ