Българска радиопрограма на австралийското SBS получи приза на НДФ 13 века България
Призът се дава обичайно на българоезична медия в чужбина в границите на международните медийни срещи, проведени от Българската телеграфна организация (БТА). Тази година форумът е в град Казанлък.
Наградата бе връчена на водещата на програмата Фили Ладжман от Адриана Мешкова, специалист състезания, награди и други планове на НДФ " 13 века България ", осведоми Българска телеграфна агенция.
Още фотоси от 18-ата международна медийна среща
" Една от концепциите на тази премия е тя да бъде и дребна помощ за българския глас отвън границите на България ", сподели при награждаването генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев. Той описа, че тази година общото решение с НДФ " 13 века България " е наградата да се даде на една българска стратегия в медия, която е съществувала 45 години с помощта на помощта на локалната страна и без никаква помощ от България.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев добави, че макар че програмата към този момент не съществува, локалните хора се пробват по всевъзможен метод да я запазят.
" Трогната съм и съм някак си смирена от такава чест ", сподели Фили Ладжман. По думите ѝ, българите по света, включително и в Австралия, са като квантови частици - те постоянно вибрират на една и съща българска периодичност.
Фили Ладжман, водеща на българска радиограма в Австралия
Снимка: БТА
Ние се раждаме и умираме сами, само че когато сред тези две събития в нашия живот сме посветили времето си на нещо свястно, всичко си коства, сподели Ладжман. Тя добави, че българският глас още веднъж ще звучи в медийното пространство в Австралия.
Отличието е учредено през 2013 година и е ориентирано към работещи зад граница български публицисти, които оказват помощ за запазване и разпространение на българската просвета и дух.
Преди церемонията се състояха и професионалните полемики сред участниците в границите на панела " Свободата на избор на публицистите " - " Свободата на избор на аудиторията " и " Празниците в медиите ".
" Празникът не е единствено това пропагандно схващане. Може да разказваш на един празник на хората в Болград, че са изгубили 18 души. Наименуват улиците на тях. Този роман изобщо го няма. В този край с българи има същински жертви, а ние не знаем за това. Затова идващия месец ще отворим народен пресклуб в Одеса ", сподели генералният шеф на Българска телеграфна организация (БТА) Кирил Вълчев.
Според Кирил Вълчев би трябвало да се отговори на три въпроса - дали медиите да отразяват празниците, кои празници да отразяват и по какъв метод.
Кирил Вълчев, общоприет шеф на Българска телеграфна агенция
Снимка: БТА
" Вчера беше коронясването на Царица Роза, на следващия ден ще видите какво прелестно шествие има из целия Казанлък, когато излизат всички учебни заведения, пеят, танцуват, свирят с техните оркестри. Това шествие би трябвало ли да го има в националните медии в България в действително време, като шествието за коронясването на британския крал ", попита генералният шеф на Българска телеграфна агенция.
" Струва ми се, че би трябвало да го има. Ако приемем, че не би трябвало да приказваме за празниците, значи би трябвало да закрием тази графа " БГ Свят ". Голяма част от изявленията от българите по света са за това по какъв начин вие празнувате нещо - по какъв начин спазвате обичаи, по какъв начин се събирате дружно ", съобщи Вълчев и добави, че съгласно него би трябвало да знаем какво и по какъв начин честват хората отвън родината.
" И най-сетне стигаме до " по какъв начин ". Аз не виждам нищо неприятно в това и децата да израстват с традициите на своя народ, на своята религия. Защо би трябвало да вървим по това - какво се чака от нас. Какво се харесва на народа и ние ще вървим след това ", означи той.
Според Кирил Вълчев медиите са учебното заведение на днешния ден.
" В учебното заведение се учиш какво е научило човечеството през вековете - от формули през математиката и химията, до историята, литературата. А ние в действителност учим какво се случва през днешния ден. И ние какво избрахме да учим ", съобщи той.
" Аз ви приканвам да показвате празниците на българите. В празника всички са дружно. На общата маса, в общото шествие. Това ужасно ни липсва ", сподели още Кирил Вълчев.
Според него сътворяваме от дребни едни озлобени деца, които са научени доста добре да се ненавиждат, а в действителност огромната цел е да създадеш хора, които да са щастливи.
" Ние сполучливо убеждаваме децата си да се махнат от България и да не желаят да си спомнят да са българи. Вие вършиме тъкмо противоположното - пробвате се да им напомняте от кое място са. Нека демонстрираме и празниците! ", сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция.
" Хората харесваме празниците, само че аз се запитвам дали хората харесват програмата на медиите по празниците. Имам чувството, че от 30 години програмираме всевъзможни празници по един стандарт ", сподели Людмил Кърджилов шеф " Новини и настоящи излъчвания " в Дарик радио, в границите на панела " Празниците в медиите ".
Людмил Кърджилов, шеф на " Новини и настоящи излъчвания " в Дарик радио
Снимка: БТА
Според Кърджилов, медиите оферират на аудиторията си съвсем една и съща празнична стратегия всякога, без значение дали става въпрос за празник като 24 май, или Коледа и Нова година. Той сложи въпроса по какъв начин медиите способстват за това аудиторията да се усеща в действителност празнично. Кърджилов описа, че е направил опит, като е задал на изкуствен интелект да сформира празнична стратегия за 24 май. Много приличаше на това, което ние вършим, заяви той.
По думите му медиите най-често приказват с историци, описват за съответния празник и за хората, които го съпреживяват, като се вършат и включвания от страната. " И ние робувайки на отговорността си към аудиторията, тъй като ние си представяме по какъв начин аудиторията желае да ни чуе, да й разкажем за празника, не знам дали вършим задоволително забавна стратегия ", сподели той.
Снимка: БТА
" Истината, истината и единствено истината е закон първи в публицистиката ", акцентира Снежана Тодорова, ръководител на Съюза на българските публицисти.
" Българската публицистика е обвързвана с два празника - 24 май и 1 ноември. Гордеем се доста с 1 ноември - Деня на националните будители, тъй като публицистиката е призвана да бъде будител на обществото ", добави тя.
Тодорова напомни, че през 2016 година Съюз на българските журналисти създаде и внесе в Народното събрание оферти за закон за отбрана правата на публицисти и свободата на медиите. " Внасяли сме ги неведнъж в другите сформира на Народното събрание, само че законодателите не обърнаха внимание. Ако се беше случило, щяхме да приказваме за други равнище на медиите, за друго положение на медиите ", сподели председателката на Съюз на българските журналисти.
" Да бъдеш българин в Унгария е празнично. Българите в Унгария се борим за надграждане, за развиване, за хубави неща ", съобщи Габриела Хаджикостова ", издател на вестник " Български новини " в Унгария.
Хаджикостова сподели, че българите в Унгария са така наречен историческа общественост, с повече от 100-годишно урбанизирано наличие, които имат своите институции - детска градина, учебно заведение, професионален спектакъл, проучвателен институт, документационен център, медии - вестник и списание. " Те отразяват живота на общността, което е нашата основна задача, която изпълняваме със съзнанието, че освен осведомяваме, само че и възпитаване ", съобщи българката от Унгария.
Наградата бе връчена на водещата на програмата Фили Ладжман от Адриана Мешкова, специалист състезания, награди и други планове на НДФ " 13 века България ", осведоми Българска телеграфна агенция.
Още фотоси от 18-ата международна медийна среща
" Една от концепциите на тази премия е тя да бъде и дребна помощ за българския глас отвън границите на България ", сподели при награждаването генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев. Той описа, че тази година общото решение с НДФ " 13 века България " е наградата да се даде на една българска стратегия в медия, която е съществувала 45 години с помощта на помощта на локалната страна и без никаква помощ от България.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев добави, че макар че програмата към този момент не съществува, локалните хора се пробват по всевъзможен метод да я запазят.
" Трогната съм и съм някак си смирена от такава чест ", сподели Фили Ладжман. По думите ѝ, българите по света, включително и в Австралия, са като квантови частици - те постоянно вибрират на една и съща българска периодичност.
Фили Ладжман, водеща на българска радиограма в Австралия
Снимка: БТА
Ние се раждаме и умираме сами, само че когато сред тези две събития в нашия живот сме посветили времето си на нещо свястно, всичко си коства, сподели Ладжман. Тя добави, че българският глас още веднъж ще звучи в медийното пространство в Австралия.
Отличието е учредено през 2013 година и е ориентирано към работещи зад граница български публицисти, които оказват помощ за запазване и разпространение на българската просвета и дух.
Преди церемонията се състояха и професионалните полемики сред участниците в границите на панела " Свободата на избор на публицистите " - " Свободата на избор на аудиторията " и " Празниците в медиите ".
" Празникът не е единствено това пропагандно схващане. Може да разказваш на един празник на хората в Болград, че са изгубили 18 души. Наименуват улиците на тях. Този роман изобщо го няма. В този край с българи има същински жертви, а ние не знаем за това. Затова идващия месец ще отворим народен пресклуб в Одеса ", сподели генералният шеф на Българска телеграфна организация (БТА) Кирил Вълчев.
Според Кирил Вълчев би трябвало да се отговори на три въпроса - дали медиите да отразяват празниците, кои празници да отразяват и по какъв метод.
Кирил Вълчев, общоприет шеф на Българска телеграфна агенция
Снимка: БТА
" Вчера беше коронясването на Царица Роза, на следващия ден ще видите какво прелестно шествие има из целия Казанлък, когато излизат всички учебни заведения, пеят, танцуват, свирят с техните оркестри. Това шествие би трябвало ли да го има в националните медии в България в действително време, като шествието за коронясването на британския крал ", попита генералният шеф на Българска телеграфна агенция.
" Струва ми се, че би трябвало да го има. Ако приемем, че не би трябвало да приказваме за празниците, значи би трябвало да закрием тази графа " БГ Свят ". Голяма част от изявленията от българите по света са за това по какъв начин вие празнувате нещо - по какъв начин спазвате обичаи, по какъв начин се събирате дружно ", съобщи Вълчев и добави, че съгласно него би трябвало да знаем какво и по какъв начин честват хората отвън родината.
" И най-сетне стигаме до " по какъв начин ". Аз не виждам нищо неприятно в това и децата да израстват с традициите на своя народ, на своята религия. Защо би трябвало да вървим по това - какво се чака от нас. Какво се харесва на народа и ние ще вървим след това ", означи той.
Според Кирил Вълчев медиите са учебното заведение на днешния ден.
" В учебното заведение се учиш какво е научило човечеството през вековете - от формули през математиката и химията, до историята, литературата. А ние в действителност учим какво се случва през днешния ден. И ние какво избрахме да учим ", съобщи той.
" Аз ви приканвам да показвате празниците на българите. В празника всички са дружно. На общата маса, в общото шествие. Това ужасно ни липсва ", сподели още Кирил Вълчев.
Според него сътворяваме от дребни едни озлобени деца, които са научени доста добре да се ненавиждат, а в действителност огромната цел е да създадеш хора, които да са щастливи.
" Ние сполучливо убеждаваме децата си да се махнат от България и да не желаят да си спомнят да са българи. Вие вършиме тъкмо противоположното - пробвате се да им напомняте от кое място са. Нека демонстрираме и празниците! ", сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция.
" Хората харесваме празниците, само че аз се запитвам дали хората харесват програмата на медиите по празниците. Имам чувството, че от 30 години програмираме всевъзможни празници по един стандарт ", сподели Людмил Кърджилов шеф " Новини и настоящи излъчвания " в Дарик радио, в границите на панела " Празниците в медиите ".
Людмил Кърджилов, шеф на " Новини и настоящи излъчвания " в Дарик радио
Снимка: БТА
Според Кърджилов, медиите оферират на аудиторията си съвсем една и съща празнична стратегия всякога, без значение дали става въпрос за празник като 24 май, или Коледа и Нова година. Той сложи въпроса по какъв начин медиите способстват за това аудиторията да се усеща в действителност празнично. Кърджилов описа, че е направил опит, като е задал на изкуствен интелект да сформира празнична стратегия за 24 май. Много приличаше на това, което ние вършим, заяви той.
По думите му медиите най-често приказват с историци, описват за съответния празник и за хората, които го съпреживяват, като се вършат и включвания от страната. " И ние робувайки на отговорността си към аудиторията, тъй като ние си представяме по какъв начин аудиторията желае да ни чуе, да й разкажем за празника, не знам дали вършим задоволително забавна стратегия ", сподели той.
Снимка: БТА
" Истината, истината и единствено истината е закон първи в публицистиката ", акцентира Снежана Тодорова, ръководител на Съюза на българските публицисти.
" Българската публицистика е обвързвана с два празника - 24 май и 1 ноември. Гордеем се доста с 1 ноември - Деня на националните будители, тъй като публицистиката е призвана да бъде будител на обществото ", добави тя.
Тодорова напомни, че през 2016 година Съюз на българските журналисти създаде и внесе в Народното събрание оферти за закон за отбрана правата на публицисти и свободата на медиите. " Внасяли сме ги неведнъж в другите сформира на Народното събрание, само че законодателите не обърнаха внимание. Ако се беше случило, щяхме да приказваме за други равнище на медиите, за друго положение на медиите ", сподели председателката на Съюз на българските журналисти.
" Да бъдеш българин в Унгария е празнично. Българите в Унгария се борим за надграждане, за развиване, за хубави неща ", съобщи Габриела Хаджикостова ", издател на вестник " Български новини " в Унгария.
Хаджикостова сподели, че българите в Унгария са така наречен историческа общественост, с повече от 100-годишно урбанизирано наличие, които имат своите институции - детска градина, учебно заведение, професионален спектакъл, проучвателен институт, документационен център, медии - вестник и списание. " Те отразяват живота на общността, което е нашата основна задача, която изпълняваме със съзнанието, че освен осведомяваме, само че и възпитаване ", съобщи българката от Унгария.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ