„- Приятелю, какво стана с теб? – попита той удивено.-

„ - Приятелю, какво стана с теб? – попита той удивено.

- Животът ми не върви. Плановете ми не се получиха, не одобрявам метода, по който се оправям с нещата, не одобрявам себе си. Трудно се живее.

- От какъв брой време не съм те виждал? Около три месеца? Ти беше толкоз благополучен, толкоз цялостен с сила, с толкоз доста фантазии. Мисля, че преминаваш през зимата на душата.

- Не знам дали минавам през зимата на душата, само че май е пъкълът на душата.

- Мога ли да кажа нещо, което научих? Мисля, че има доста общо с казаното от теб.

Той поклаща глава в символ, че би желал да го чуе. Очите му са приковани към погледа на приятеля му, като че ли търси капка вяра, а сърцето му изпомпва пулсациите на момента в кръговете и вътрешните вериги.

- Научих, че без значение, че съм в позиция с огромен статус в обществото, в случай че нямам обич към това, което съм и това, което върша, загивам.

Научих, че в случай че погледна природата, тя ще ме научи на уроците на циклите: раждане, запазване, поддържане, засяване, умиране и трансформиране.

Научих, че в случай че не отделя време за себе си и фантазиите си, се усещам загубен.

Научих, че да правиш проекти е добре, само че още по-добре е да знаеш по какъв начин да се справяш с неуспехите - не като провали, а като благоприятни условия за напредък.

Научих, че недоволството от себе си е знак, че се трансформирам и че идва нова фаза в спиралата на живота ми.

Научих, че раят и пъкълът са това, което обработвам тук.

И научих, че във всяко предизвикателство, през което преминавам, постоянно има някой, който може да ме въодушеви с опита си за превъзмогване на компликациите.

Приятелю, моят съвет е, потърсете някой, който към този момент е преодолял обстановка, сходна на тази, през която преминавате. “

Самюел Соуза де Паула