Привидното спокойствие, с което икономиката изпраща 2025 година, е подвеждащо,

Привидното успокоение, с което стопанската система изпраща 2025 година, е подвеждащо, тъй като историята на финансовите пазари рядко се написа от моментните фотоси на данните, а по-скоро от закъснелия резултат на към този момент взетите решения. Това, което следим сега, не е краят на един безреден интервал, белязан от нападателната комерсиална политика на администрацията на Тръмп, а по-скоро затишието преди икономическата гравитация да влезе в действие. Ако погледнем оттатък сухите числа, които към този момент опровергават мрачните прогнози за срив след въвеждането на новите мита през април, ще забележим типичен образец за стопански лаг — времето, належащо на един потрес да премине от пристанищата и корпоративните доклади до джоба на крайния консуматор. Истинската вест тук не е, че злополуката е избегната, а че сметката просто е отсрочена за 2026 година, когато бизнесът и семействата евентуално ще усетят цялостната тежест на протекционизма.Оптимизмът, който към момента държи показателите на високи равнища, се дължи съвсем напълно на една мощна, само че евентуално нежна мощ — взрива на изкуствения разсъдък. Секторът на дейта центровете изигра ролята на непредвиден стабилизатор през миналата година, осигурявайки на Белия дом нужния стопански подтик и политическо покритие. Но точно тук се крие и най-големият систематичен риск за новата година. Пазарът стартира да демонстрира признаци на неспокойствие, напомнящи за ерата на „ dot-com “ балона, когато солидната инфраструктурна агресия изпревари доста действителната възвръщаемост на вложенията. Ако милиардите, налети в AI инфраструктура, не стартират да генерират бързи и забележими облаги, уязвимостта на софтуерния бранш може да се трансформира в катализатор за по-широка промяна. Допълнително напрежение внася и парадоксът на енергетиката — връзката сред AI и растящите цени на електричеството заплашва да се трансформира в обществен и политически проблем тъкмо преди междинните избори, поставяйки републиканците в деликатна обстановка. В същото време Китай показва дарба да прави „ повече с по-малко “, заобикаляйки софтуерните бариери посредством отворени модели и нововъведения в роботиката, което слага под въпрос успеваемостта на американската тактика за софтуерно въздържане.Докато технологиите и търговията образуват забележимата част на айсберга, най-сериозната опасност за стабилността остава скрита в институционалните коридори на Вашингтон. Очакванията за решение на Върховния съд, което да разшири президентските пълномощия над самостоятелните организации, основават казус, който пазарите към момента не са оценили изцяло. Най-големият риск, както означават икономистите на Bloomberg, не е просто регулаторен, а екзистенциален за финансовата система — бъдещето на Федералния запас. С идния завършек на мандата на Джером Пауъл и поръчките на Тръмп за политизиране на централната банка, вложителите са изправени пред сюжет, в който доларът и дълговите пазари губят своята котва на предвидимост. Политическият напън върху паричната политика е сюжет, който историята познава добре от 70-те години на предишния век, и той рядко приключва безболезнено за валутата и инфлацията.Психологията на пазара сега е в положение на нежно равновесие — вложителите са упоени от неналичието на мигновена рецесия, само че под повърхността се усеща напрежението от натрупващите се незнайни. Това е класическият миг в цикъла, когато „ неприятните вести “ към момента не са факт, само че структурните условия за тях са налице. Еуфорията към технологиите служи като успокоително, само че то работи единствено до момента в който разказът за безкрайния напредък не се сблъска с действителността на корпоративните доклади или с дейностите на политизиран централен банк. Тук рискът не е единствено стопански, а и психически — смяната в статута на Фед би премахнала защитния механизъм, на който Уолстрийт разчита от десетилетия.Пазарът няма потребност от съвършени данни, с цел да продължи напред, само че има потребност от ясна история, на която да има вяра. А историята, която се оформя за 2026 година, е, че интервалът на безнаказаните опити завършва и стартира стадият, в който икономическата логичност ще изиска своето — било то посредством промяна в софтуерния бранш, посредством инфлационен напън от митата или посредством рецесия на доверието в $.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.