Люба Йорданова, Фондация Заедно в час: Реформите в образованието не са популярни, ще предизвикат голям отпор
Приветстваме устойчивата политика на увеличение на учителските заплати, тя би трябвало да продължи. Заедно с нея обаче към този момент е време да приказваме и за резултатите. Това сподели Люба Йорданова – експерт " Стратегически партньорства " във Фондация " Заедно в час ", в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " .
Тя разяснява, че резултатите от PISA са индикатор за това до каква степен учениците могат да се оправят в живота след учебно заведение.
Необходима е нова визия и философия за образователните стратегии. " Не е първостепенно значимо какво тъкмо учим по всеки предмет във всеки клас, а какво желаеме да реализираме с тези образователни стратегии, какви умения и настройки желаеме да имат учениците, когато излязат от учебно заведение в 12. клас, когато излязат от главното си обучение след 7. клас. След това, като забележим какви са задачите се връщаме обратно и мислим какви са инструментите – кое е това образователно наличие. Със сигурност считам, че би трябвало да се даде повече независимост на учителите сами да дефинират, да могат да избират всред образователно наличие по отношение на потребностите и по отношение на ползите на техните възпитаници, а не всички деца в цялата страна едновременно да учат едно и също нещо “, съобщи Йорданова.
Образователната система е консервативна и това е по този начин освен в България, означи тя. " Виждаме към този момент доста европейски страни, които през последните години обновиха визията на образователните си стратегии. Това е един доста дълъг развой. Мога да дам образец с Уелс, които са една от страните, които неотдавна започнаха работа по новите си стратегии. Там процесът беше петгодишен. Започна с това какво желаят в края на просветителната система и по-късно към този момент по всяка предметна област – кои са значимите неща, които би трябвало да се случват в учебно заведение. Там всяко учебно заведение можеше да си прави образователна стратегия въз основата на критерии и насоки от министерството “, изясни специалистът.
Според Йорданова би трябвало да има надпартиен пакт сред главните политически сили, който да дефинира образованието като приоритет и да даде поръчка, че ще се работи за смяна на качеството му, без значение кой е на власт. " Реформите в образованието не са известни, те ще провокират огромен отпор от доста хора, които са удовлетворени от статуквото. Истинските промени, които касаят друго образование на учителите, които сега не са готови в огромната си част да преподават в ХХІ век, нови образователни стратегии, нови изпитвания, които не изискват наизустяване, а умения – има доста ползи, които биха били против тези промени. Именно по тази причина е значимо политиците да бъдат единни в тази посока, тъй като нито една партия, в случай че през днешния ден направи крачки към тези промени и надлежно има отрицателен отзив от това, ще има политически дял, тъй като измененията ще се видят евентуално след 10 години “, изясни Люба Йорданова.
Всичко това би трябвало да се случи с поддръжката на университетските преподаватели, на гражданския бранш, на бизнеса и не на последно място – на учителската и директорската колегия. " Бизнесът сигурно би могъл да взе участие повече, изключително в професионалното обучение, което би трябвало да бъде тясно обвързвано. Трябва да бъде на масата при всички полемики за това какво желаеме от просветителната система, какви ще бъдат специалностите на бъдещето, какви ще са уменията, които са значими “, добави специалистът.
Уменията, които днешните деца би трябвало да имат и за които учебното заведение би трябвало да помогне те да изградят, са преди всичко информационните, социално-емоционалната просветеност, гъвкавостта. " Вероятно в бъдеще няма да виждаме хора, които в продължение на 20-30 години работят едно и също нещо, тъй като светът се трансформира бързо и хората би трябвало да могат да се приспособяват към разнообразни работни места, към работа с разнообразни хора – така наречен меки умения “, изясни Люба Йорданова.
Тя разяснява, че резултатите от PISA са индикатор за това до каква степен учениците могат да се оправят в живота след учебно заведение.
Необходима е нова визия и философия за образователните стратегии. " Не е първостепенно значимо какво тъкмо учим по всеки предмет във всеки клас, а какво желаеме да реализираме с тези образователни стратегии, какви умения и настройки желаеме да имат учениците, когато излязат от учебно заведение в 12. клас, когато излязат от главното си обучение след 7. клас. След това, като забележим какви са задачите се връщаме обратно и мислим какви са инструментите – кое е това образователно наличие. Със сигурност считам, че би трябвало да се даде повече независимост на учителите сами да дефинират, да могат да избират всред образователно наличие по отношение на потребностите и по отношение на ползите на техните възпитаници, а не всички деца в цялата страна едновременно да учат едно и също нещо “, съобщи Йорданова.
Образователната система е консервативна и това е по този начин освен в България, означи тя. " Виждаме към този момент доста европейски страни, които през последните години обновиха визията на образователните си стратегии. Това е един доста дълъг развой. Мога да дам образец с Уелс, които са една от страните, които неотдавна започнаха работа по новите си стратегии. Там процесът беше петгодишен. Започна с това какво желаят в края на просветителната система и по-късно към този момент по всяка предметна област – кои са значимите неща, които би трябвало да се случват в учебно заведение. Там всяко учебно заведение можеше да си прави образователна стратегия въз основата на критерии и насоки от министерството “, изясни специалистът.
Според Йорданова би трябвало да има надпартиен пакт сред главните политически сили, който да дефинира образованието като приоритет и да даде поръчка, че ще се работи за смяна на качеството му, без значение кой е на власт. " Реформите в образованието не са известни, те ще провокират огромен отпор от доста хора, които са удовлетворени от статуквото. Истинските промени, които касаят друго образование на учителите, които сега не са готови в огромната си част да преподават в ХХІ век, нови образователни стратегии, нови изпитвания, които не изискват наизустяване, а умения – има доста ползи, които биха били против тези промени. Именно по тази причина е значимо политиците да бъдат единни в тази посока, тъй като нито една партия, в случай че през днешния ден направи крачки към тези промени и надлежно има отрицателен отзив от това, ще има политически дял, тъй като измененията ще се видят евентуално след 10 години “, изясни Люба Йорданова.
Всичко това би трябвало да се случи с поддръжката на университетските преподаватели, на гражданския бранш, на бизнеса и не на последно място – на учителската и директорската колегия. " Бизнесът сигурно би могъл да взе участие повече, изключително в професионалното обучение, което би трябвало да бъде тясно обвързвано. Трябва да бъде на масата при всички полемики за това какво желаеме от просветителната система, какви ще бъдат специалностите на бъдещето, какви ще са уменията, които са значими “, добави специалистът.
Уменията, които днешните деца би трябвало да имат и за които учебното заведение би трябвало да помогне те да изградят, са преди всичко информационните, социално-емоционалната просветеност, гъвкавостта. " Вероятно в бъдеще няма да виждаме хора, които в продължение на 20-30 години работят едно и също нещо, тъй като светът се трансформира бързо и хората би трябвало да могат да се приспособяват към разнообразни работни места, към работа с разнообразни хора – така наречен меки умения “, изясни Люба Йорданова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ