Приветствам ентусиазма на България за присъединяване към еврозоната, но е

...
Приветствам ентусиазма на България за присъединяване към еврозоната, но е
Коментари Харесай

Пиер Московиси: За да влезете в еврозоната, важно е и какво ще правите след това

Приветствам ентусиазма на България за присъединение към еврозоната, само че е значимо да има освен официално, а и действително равнене със страните с единна валута, тъй като би трябвало да сте добре готови за приемане на еврото и да е несъмнено, че ще продължите с напъните си и по-късно.

Това съобщи в изявление за " Дневник " еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Пиер Московиси. Бившият министър на финансите (2012-2014) в администрацията на президента социалист Франсоа Оланд идва в България за неофициалната среща на икономическите и финансови министри (ЕКОФИН) в края на седмицата.

Господин Московиси, скоро стартират договарянията за новата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, в която ще се дефинира бюджетът за 2021-2017г. Наблюдавате ли към този момент някакви разграничителни линии сред някои групи от страни членки по отношение на правилата, на които да се основава тази рамка? Кои " остарели " правила не подлежат на договаряния и по кои очаквате най-разгорещени диспути? Какви са възможностите като аршин за достъп до еврофондовете да бъде включено върховенството на закона?

- Европейската комисия организира тази седмица просторен спор за новия дълголетен бюджет на Европейския съюз и идната сряда (на 2 май), ще представим нашите оферти.

Разговорите за бюджет в никакъв случай не са лесни и този път ще сме изправени пред обстановка с изключително мощни провокации в следствие от напускането на Англия. Дискусиите сред страните членки, както и тези в Европейския парламент, ще се водят на идващия стадий и не бих желал да злоупотребявам в този момент за това по какъв начин ще се развият те.

Ще кажа единствено, че се надявам бюджетът, който ще се появи вследствие на този развой, да дава отговор на мащаба на провокациите пред Европа. Определено това е нашата цел. Връзката сред върховенството на закона и бюджета на Европейски Съюз е един от аспектите, които обсъждаме в този подтекст.

Българското държавно управление търси поддръжка за кандидатстване за участие в еврозоната. В същото време се спори за нуждата да се реформира единната валута. Полезно ли е в този миг за България да упорства за влизане в еврозоната?

- Приветствам ентусиазма на България да се причисли към еврото - знак на европейското единение, който се надявам един ден да стане валутата на всички европейци.

Смяната на валута е комплициран развой и за това си има учредения. Трябва да се убедим, че страната е готова да се причисли към еврото, както и да издържи на тази нова икономическа и парична среда. Поради тази причина приемането може да стане, единствено откакто е отговорено на критериите за конвергенция (бел.ред. - български еквиваленти за този финансов термин са доближаване, равнене, уеднаквяване на показатели).

Един от основните уроци, които научихме през последните две десетилетия, е че действителната икономическа конвергенция е толкоз значима, колкото и номиналната конвергенция. Държавите би трябвало да бъдат добре готови за приемането на еврото, само че те би трябвало също по този начин и да продължат с напъните си по-късно.

Ето за какво е значимо България да работи доста интензивно за повишение на продуктивността, увеличение на вложенията, възстановяване на заетостта и справяне с неравенството. Растежът [на икономиката] сега е мощен, само че е значимо изгодите от него да доближат и до най-уязвимите групи в обществото.

Разбира се, Европейската комисия ще поддържа България в тези старания!

Европейската комисия беше показала, че политическият риск е измежду главните проблеми за еврозоната. Остава ли годно това и през днешния ден?

- Европа е стопански в доста по-добра позиция, в сравнение с някой е очаквал по същото време предходната година.

Въпреки това популизмът - и изключително неговият националистически крайнодесен вид - продължава да оставя отпечатъка си върху европейската политика. В Германия " Алтернатива за Германия " (AfD) стана първата крайнодясна партия, влезнала в Бундестага от 50-те години на ХХ век насам. В Австрия Партията на свободата заема основни позиции в колиционното държавно управление. В Италия повече от една пета от гласовете на гласоподавателите отидоха предишния месец за партии от крайната десница. Всички видяхме и съкрушителната победа на " Фидес ", партията на Виктор Орбан, в Унгария през април.

" Приливната вълна от популизъм евентуално ще е дълготрайно събитие. "

Тази продължаваща приливна вълна на популистки, националистически и антиевропейски партии евентуално ще бъде дълготрайно събитие. Тя към този момент влияе върху взимането на решения на национално ниво. Трябва да се подготвим това да се отрази и на европейско равнище откакто през 2019г. се обнови състава на Европейския парламент и Европейската комисия.

Ето за какво споделям през последните седмици, че най-големите опасности пред Европа сега са политически. Докато актуалният мощен [икономически] напредък в Европа се възприема като опция да се прокарат значими промени за усилване на еврозоната, политическата обстановка е такава, че тази опция е все по-малка.

Докъде стигна концепцията за основаване на поста финансов министър на еврозоната?

- Нуждаем се от световна визия за задълбочаващия се стопански и паричен съюз - такава, която отива оттатък краткосрочните цели.

Сегашните полемики сред финансовите министри, които ще продължат на срещите ни в София в идващите два дни, са фокусирани върху оферти, свързани със усилване на банковия съюз и промяната на Европейския стабилизационен механизъм (ESM). Но това не значи, че от полезрението ни изчезват други промени за еврозоната, препоръчани от Европейската комисия, в това число за основаване на европейски министър на стопанската система и финансите.

Това е концепция, която от дълго време ми е драговолно и имам вяра, че тя ще даде забележителен подтик на прозрачността и отчетността, когато вземаме решения.

Европейската комисия все по-активно изрича мнение за данъчните разлики сред страните членки и посланието, което изпраща, е че в някои случаи става дума за нечестна процедура на общия пазар. Но нали това е суверенно право на националните държавни управления? Какъв мотив бихте употребявали на българите, в случай че се появи предложение да одобряват повишение на техните корпоративни и подоходни налози?

- Европейската комисия няма желание да предлага хармонизиране на корпоративните или подоходните налози, което в действителност е право на всяка страна сама да взема решение.

Еврокомисията работи за справяне с различен въпрос - ерозията на данъчната основа и пренасочването на облагата от компании. Често не се заплащат нужните налози в страните членки, където компанията генерира облагата си, като резултатът е, че държавните управления губят пари, от които се нуждаят, с цел да финансират публични услуги като опазване на здравето, проучвания и обучение.

Последиците от огромното отбягване да се заплащат налози са напълно действителни и се усещат от елементарните жители. Това е недопустимо.

" Изобщо не се разисква хармонизиране на данъчните ставки на равнище Европейски Съюз. "

През последните години напреднахме доста в оправянето с практиките за корист с налози и за увеличение на прозрачността, макар правилото, че в Съвета на министрите на Европейски Съюз решенията, засягащи налозите, се взимат с единогласие.

Това стана допустимо с помощта на политическия напън, основан от поредицата приключване на информация, която следим от 2014г. - от вида на " Люкслийкс " и " Досиетата от Панама ". Трябва да продължим с тези старания. Комисията направи някои значими оферти и напредването им зависи в този момент от страните членки.

Най-важното ни предложение е за обща основа за корпоративния налог, с която ще се запушат доста от малките врати [в закона], употребявани от фирмите за отбягване на справедливия дял от налозите. Но още един път наблягам - това няма нищо общо с хармонизиране на данъчните ставки. Подобно нещо въобще не е разисква.

Комисията показа концепция за така наречен дигитален налог за компании, настоящи на единния пазар. Изглежда неизбежно сходен разход на фирмите да бъде обезщетен от тях с повишение на цените. Смятате ли, че европейците са подготвени да платят сходна цена, наложена им посредством регулация?

- Предложението ни за почтено данъчно облагане на цифровата стопанска система пробва да отговори на фундаменталния въпрос за честността, олицетворен от обстоятелството, че цифровите компании заплащат приблизително 9.5% налог, до момента в който обичайните компании са облагани със приблизително 23%.

" Няма причина потребителите да се тормозят от предлагането за така наречен дигитален налог. "

Това, което предложихме, е общо решение за Европейски Съюз да се полза цифровата стопанска система в съюза, като се разреши на страните членки да събират налог от облагите, осъществени на тяхна територия, без значение че компанията физически не участва там. Това е въвеждане в законите на Европейски Съюз на концепцията за " доста цифрово наличие ". Новите правила ще подсигуряват, че онлайн бизнесът способства за справедливостта в обществото по същия метод, по който го вършат и обичайните компании с физическо наличие.

Успоредно с тази работа по всеобхватно решение за цифрово облагане ние представихме и предложение за преходна таргетирана мярка - налог за цифрови услуги, който да се ползва само до договарянето на интернационално ниво на упоменатото изцяло решение. Основната цел е препоръчаният налог да не основава евентуални проблеми, произлизащи от разнообразните национални ограничения за цифрово облагане, които никнат като гъби из целия обединен пазар. Смятаме, че подобен налог би донесъл в границите на целия Европейски Съюз към 5 милиарда евро годишно - релативно скромна сума поради мащаба на цифровия бранш.

Не виждаме причина потребителите да се тормозят от резултата от това предложение.

След няколко дни изтича срокът, който президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп бе дал да се обясни комерсиалният спор сред Съединени американски щати и Европейски Съюз преди да бъдат наложени наказателни мита. Колко близо са Съединени американски щати и Европа до експлоадиране на комерсиална война? Как тя би засегнала младите пазарни стопански системи в Централна и Югоизточна Европа и в частност България? Заявявал сте, че " протекционизмът в никакъв случай не е отговор " за икономическите проблеми, само че не смятате ли, че повода по-скоро е популизмът на национално ниво?

- Протекционистичната изразителност, която в действителност е форма на популизъм, и изказванията от последните месеци би трябвало да тормозят всички нас, вярващи в изгодите от свободната търговия. Разбира се, търговията би трябвало да бъде обект на подобаващи правила и отбрана, само че протекционизмът в действителност в никакъв случай не е отговор.

" Търговските войни са като всички войни - разрушителни. "

Допълнителни протекционистични ограничения може да пресечен световните вериги за доставки, да намалят продуктивността и да деформират икономическия напредък. Те също по този начин може да провокират спомагателни корекции в оценките на активите и увеличение на волатилността на финансовите пазари.

В последна сметка от удара от всичко това може да пострадат нашите жители, които би трябвало най-вече да пазиме.

Търговските войни са като всички войни - разрушителни. Затова би трябвало умерено да приземим дебата сред Европейски Съюз и Съединени американски щати. В момента интензивно обсъждаме с американските ни другари и то в много градивен дух. Така че имам вяра.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР