Лявото крило на демократите в САЩ е по-силно откогато и да било
Привърженикът на социализма Бърни Сандърс и прекомерно левия сенатор Елизабет Уорън са в топ три на любимците на първичните избори. Лявото крило на Демократическата партия, което дълготрайно време бе маргинално в страна на триумфиращ капитализъм, наподобява по-силно от когато и да било. Може би е способно да се изправи против Доналд Тръмп на 3 ноември.
Разбира се, съгласно още неокончателните резултати, Пийт Бутиджеж, сдържан демократ, който не отхвърля Уолстрийт, изпревари Бърни Сандърс по време на първите първоначални избори в Айова. Това е същински триумф за 38-годишния някогашен кмет и открит хомосексуален, който бе чужд на необятната общност единствено преди една година.
Независимият сенатор от Върмонт, " ликвидатор " на милиардери и елити, който се застъпва за налог върху благосъстоянието, внезапно повишение на минималната заплата, обществена система по европейски модел и гратис висше обучение, остана втори. Той обаче получи максимален брой гласове на гласоподаватели.
Предвид резултата на сенаторът от Масачузетс Елизабет Уорън, непосредствен до този на Сандърс, класирала се на трето място пред някогашния вицепрезидент Джо Байдън, лявото крило може да се надява един от неговите представители да се изправи против Доналд Тръмп през идния ноември. И по този метод да вземе реванш след провалянето на Бърни Сандърс против центристката Хилари Клинтън през 2016 година
Тези резултати отразяват " един еволюционен уклон (вляво) на демократите от няколко години ", акцентира Костас Панагопулос, професор по политически науки в Североизточния университет в Бостън.
Въпреки че Бърни Сандърс не завоюва номинацията през 2016 година, концепциите му " явно влязоха в главите на гласоподавателите ", сподели анализаторът и добави: " Отчасти, тъй като мнозина гласоподаватели са неудовлетворени от икономическото си състояние и считат, че са нужни огромни промени, с цел да се отговори на проблемите, с които се сблъскват в всекидневието си. "
Според данни, оповестени в средата на януари от центъра " Пю ", тази еволюция е лишила 20 години. През 2000 година 27 % от демократите са се разгласявали за прогресисти или крайни прогресисти. През 2019 година те са към този момент 47 %, по отношение на 38 %, които считат себе си за умерени и 14 %, определящи се като консерватори.
Движението " Окупирай Уолстрийт ", което породи през 2011 година, провежда в продължение на месеци демонстрации за заклеймяване на неравенството и злоупотребите на капитализма и стана един от забележимите признаци на тази еволюция.
На изборите за Конгрес през ноември 2018 година някои претенденти от лявото крило на партията, като нюйоркчанката Александрия Окасио-Кортес, също сервираха сензация, като детронираха умерени водачи на демократите. Със своя завой наляво американските демократи последваха, с период от няколко години, образеца на републиканците, които завиха надясно при започване на първото десетилетие на този век, подтикнати по-конкретно от " Чаеното празненство ", акцентира Дейвид Баркър, професор в Американския университет.
Разделените центристи
Този завой е подхранван от демографските промени, споделя анализаторът. Демократите са по-млади, по-образовани и по-идеологизирани.
На 50 години съм и когато чуя думата " социализъм ", още си мисля за Съветския съюз. Моите студенти обаче си мислят за Норвегия, за Скандинавия. Динамиката на Студената война за тях е остаряла история ", акцентира Баркър. Дори претенденти, определяни през днешния ден като умерени, като Пийт Бутиджеж или Джо Байдън, са позиционирани много по-наляво, в сравнение с, да вземем за пример, бяха семейство Клинтън, споделя той.
Шоковото избиране Доналд Тръмп отразява една засилваща се поляризация, благоприятстваща по-крайните претенденти, които преди бяха считани за неизбираеми.
© Brian Snyder, REUTERS
Доналд Тръмп " толкоз наклони махалото в другата посока, че Бърни Сандърс в този момент към този момент не наподобява левичар, както преди четири години, просто тъй като сме в епохата на крайностите ", показва Дон Шърмайтис, демократка от Ню Джърси, взела участие в предизборните акции на Барак Обама и Хилари Клинтън.
И в подтекста на отменяне на елитите самостоятелният сенатор от Върмонт, както и Тръмп през 2016 година, бе общопризнат като по-автентичен и натурален от останалите претенденти ", споделя Джеймс Кембъл, политолог от Университета в Бъфало и добавя: " И двамата са популисти от еднакъв тип. "
Умерените обаче надалеч не са споделили последната си дума. Анализаторите предвиждат продължителна борба до конгреса на демократите през юли за установяване на това кой ще се изправи против Тръмп. Погледите са ориентирани към Бърни Сандърс, може би Пийт Бутиджеж или Джо Байдън, в случай че се възвърне от неприятното си показване в Айова, а с изключение на тях към някогашния кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, който се изкачва нагоре в социологическите изследвания.
За момента " центърът е разграничен сред Бутиджеж, Блумбърг и Байдън, което облагодетелства Сандърс ", споделя Кембъл и добавя: " Остава обаче една огромна група умерени вътре в редиците на партията. Ние сме едвам в първия манш от конкуренцията. " /БТА
Разбира се, съгласно още неокончателните резултати, Пийт Бутиджеж, сдържан демократ, който не отхвърля Уолстрийт, изпревари Бърни Сандърс по време на първите първоначални избори в Айова. Това е същински триумф за 38-годишния някогашен кмет и открит хомосексуален, който бе чужд на необятната общност единствено преди една година.
Независимият сенатор от Върмонт, " ликвидатор " на милиардери и елити, който се застъпва за налог върху благосъстоянието, внезапно повишение на минималната заплата, обществена система по европейски модел и гратис висше обучение, остана втори. Той обаче получи максимален брой гласове на гласоподаватели.
Предвид резултата на сенаторът от Масачузетс Елизабет Уорън, непосредствен до този на Сандърс, класирала се на трето място пред някогашния вицепрезидент Джо Байдън, лявото крило може да се надява един от неговите представители да се изправи против Доналд Тръмп през идния ноември. И по този метод да вземе реванш след провалянето на Бърни Сандърс против центристката Хилари Клинтън през 2016 година
Тези резултати отразяват " един еволюционен уклон (вляво) на демократите от няколко години ", акцентира Костас Панагопулос, професор по политически науки в Североизточния университет в Бостън.
Въпреки че Бърни Сандърс не завоюва номинацията през 2016 година, концепциите му " явно влязоха в главите на гласоподавателите ", сподели анализаторът и добави: " Отчасти, тъй като мнозина гласоподаватели са неудовлетворени от икономическото си състояние и считат, че са нужни огромни промени, с цел да се отговори на проблемите, с които се сблъскват в всекидневието си. "
Според данни, оповестени в средата на януари от центъра " Пю ", тази еволюция е лишила 20 години. През 2000 година 27 % от демократите са се разгласявали за прогресисти или крайни прогресисти. През 2019 година те са към този момент 47 %, по отношение на 38 %, които считат себе си за умерени и 14 %, определящи се като консерватори.
Движението " Окупирай Уолстрийт ", което породи през 2011 година, провежда в продължение на месеци демонстрации за заклеймяване на неравенството и злоупотребите на капитализма и стана един от забележимите признаци на тази еволюция.
На изборите за Конгрес през ноември 2018 година някои претенденти от лявото крило на партията, като нюйоркчанката Александрия Окасио-Кортес, също сервираха сензация, като детронираха умерени водачи на демократите. Със своя завой наляво американските демократи последваха, с период от няколко години, образеца на републиканците, които завиха надясно при започване на първото десетилетие на този век, подтикнати по-конкретно от " Чаеното празненство ", акцентира Дейвид Баркър, професор в Американския университет.
Разделените центристи
Този завой е подхранван от демографските промени, споделя анализаторът. Демократите са по-млади, по-образовани и по-идеологизирани.
На 50 години съм и когато чуя думата " социализъм ", още си мисля за Съветския съюз. Моите студенти обаче си мислят за Норвегия, за Скандинавия. Динамиката на Студената война за тях е остаряла история ", акцентира Баркър. Дори претенденти, определяни през днешния ден като умерени, като Пийт Бутиджеж или Джо Байдън, са позиционирани много по-наляво, в сравнение с, да вземем за пример, бяха семейство Клинтън, споделя той.
Шоковото избиране Доналд Тръмп отразява една засилваща се поляризация, благоприятстваща по-крайните претенденти, които преди бяха считани за неизбираеми.
© Brian Snyder, REUTERS
Доналд Тръмп " толкоз наклони махалото в другата посока, че Бърни Сандърс в този момент към този момент не наподобява левичар, както преди четири години, просто тъй като сме в епохата на крайностите ", показва Дон Шърмайтис, демократка от Ню Джърси, взела участие в предизборните акции на Барак Обама и Хилари Клинтън.
И в подтекста на отменяне на елитите самостоятелният сенатор от Върмонт, както и Тръмп през 2016 година, бе общопризнат като по-автентичен и натурален от останалите претенденти ", споделя Джеймс Кембъл, политолог от Университета в Бъфало и добавя: " И двамата са популисти от еднакъв тип. "
Умерените обаче надалеч не са споделили последната си дума. Анализаторите предвиждат продължителна борба до конгреса на демократите през юли за установяване на това кой ще се изправи против Тръмп. Погледите са ориентирани към Бърни Сандърс, може би Пийт Бутиджеж или Джо Байдън, в случай че се възвърне от неприятното си показване в Айова, а с изключение на тях към някогашния кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, който се изкачва нагоре в социологическите изследвания.
За момента " центърът е разграничен сред Бутиджеж, Блумбърг и Байдън, което облагодетелства Сандърс ", споделя Кембъл и добавя: " Остава обаче една огромна група умерени вътре в редиците на партията. Ние сме едвам в първия манш от конкуренцията. " /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ