Притури се планината и ....
Притури се планината и затрупа към 100- на коне на поляните под връх Руен. Коне, пасящи свободно по планината, само че уязвими без човешка грижа.
Месец и половина по- късно, под връх Руен е безшумно. Снегът е станал три педи. Студът е сковал всичко. Гъста мъгла е забулила този връх, като че ли природата желае да скрие грозотията, протичаща се там.
На върха са оживели единствено 30- на коне.
Това разяснява в профила си във „ Facebook “ Любомир Венков.
Останалите лежат заринати под снега, паднали от апетит измършавели трупове със стърчащи ребра, гниещи, нежелани даже и от освирепелите вълци. Сред живите коне е и една кобила. Тя е бременна, носеща в себе си плод. Кобилата не е яла от седмици, станала е кожа и кости. Но продължава да носи плода. Докато силите не я напущат и тя пада на земята. Започва прибързано да ражда. Но не може да го изроди.
Подава се единствено половината плод. Кобилата няма повече сили. От обезсърчение стартира да цвили, маха с крайници във въздуха и прави опити да стане. Но не може. Другите коне гледат тази сцена на обезсърчение с безразличие. Същата орис ги чака и тях. Кобилата се отхвърля. Плодът на половина стърчи от нея. Мъртъв. Останала без сили, тя лежи в снега и гледа покорно този нечовечен свят. А гарваните единствено това чакат. Видяли лесната плячка, налазват постепенно на вълни. Кобилата ги усеща. Но не може нищо да направи. Вижда ги, само че е безсилна. Гарваните се доближават, усещайки немощта на тази гад. Иѝ изкълвяват окото.
Благовещение е. Но не Божи ангели се спущат над връх Руен, а демоните на гибелта вършеят там. Наполовина потънала в снега, кобилата диша едвам. Жива е, само че живот ли е това? Последната й телесна температура отива, с цел да стопи снега и да направи място, където мършата ѝ ще гние. Окото й зее проядено от гарваните. Не се движи, не диша. Само стои. Поне мъртвата ѝ рожба не е на половина заклещена в нея. За това помогнаха вълците през нощта. Или късно през вчерашния ден? Има ли значение, веднага като е мъртва, преди да е умряла?
Бързо отърваване от тъгите, Блага. Съжалявам, че времето не благоволи да ти бъде помогнато на време.
Искам да благодаря на всички, които пожелаха и помогнаха на останалите 30 коне да бъдат нахранени.
А на притежателя на конете, Петър Пищалов, поисквам да откри вътрешен мир и Бог да му елементарни някой ден. Защото обществото не може. Просто, тъй като е... нахален! "
Месец и половина по- късно, под връх Руен е безшумно. Снегът е станал три педи. Студът е сковал всичко. Гъста мъгла е забулила този връх, като че ли природата желае да скрие грозотията, протичаща се там.
На върха са оживели единствено 30- на коне.
Това разяснява в профила си във „ Facebook “ Любомир Венков.
Останалите лежат заринати под снега, паднали от апетит измършавели трупове със стърчащи ребра, гниещи, нежелани даже и от освирепелите вълци. Сред живите коне е и една кобила. Тя е бременна, носеща в себе си плод. Кобилата не е яла от седмици, станала е кожа и кости. Но продължава да носи плода. Докато силите не я напущат и тя пада на земята. Започва прибързано да ражда. Но не може да го изроди.
Подава се единствено половината плод. Кобилата няма повече сили. От обезсърчение стартира да цвили, маха с крайници във въздуха и прави опити да стане. Но не може. Другите коне гледат тази сцена на обезсърчение с безразличие. Същата орис ги чака и тях. Кобилата се отхвърля. Плодът на половина стърчи от нея. Мъртъв. Останала без сили, тя лежи в снега и гледа покорно този нечовечен свят. А гарваните единствено това чакат. Видяли лесната плячка, налазват постепенно на вълни. Кобилата ги усеща. Но не може нищо да направи. Вижда ги, само че е безсилна. Гарваните се доближават, усещайки немощта на тази гад. Иѝ изкълвяват окото.
Благовещение е. Но не Божи ангели се спущат над връх Руен, а демоните на гибелта вършеят там. Наполовина потънала в снега, кобилата диша едвам. Жива е, само че живот ли е това? Последната й телесна температура отива, с цел да стопи снега и да направи място, където мършата ѝ ще гние. Окото й зее проядено от гарваните. Не се движи, не диша. Само стои. Поне мъртвата ѝ рожба не е на половина заклещена в нея. За това помогнаха вълците през нощта. Или късно през вчерашния ден? Има ли значение, веднага като е мъртва, преди да е умряла?
Бързо отърваване от тъгите, Блага. Съжалявам, че времето не благоволи да ти бъде помогнато на време.
Искам да благодаря на всички, които пожелаха и помогнаха на останалите 30 коне да бъдат нахранени.
А на притежателя на конете, Петър Пищалов, поисквам да откри вътрешен мир и Бог да му елементарни някой ден. Защото обществото не може. Просто, тъй като е... нахален! "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ