След Алден Бизен: Накъде завива икономическата политика на Европейския съюз?
През миналата седмица водачите на страните в Европейския съюз се събраха в замъка Алден Бизен да разискват конкурентоспособността на Европа и бъдещето на единния пазар. На срещата участваха двама посетители – Марио Драги и Енрико Лека, създатели на двата основни отчета от 2024 година, които образуваха посоката на новата Европейска комисия. Промяната във водещия претекст на европейската политика е мъчно да бъде проследена в подробност, само че общата рамка може да бъде разбрана, в случай че се прочете късия брифинг, квалифициран особено за тази неофициална среща (виж „ Outlook for the 12 February 2026 retreat: Work on competitiveness in the European Council “).
Срещата в Алден Бизен очевидно консолидира новия политическия роман, само че не създава неотложен стопански резултат. Европейските водачи показват единодушие, че свръх регулациите и фрагментацията на единния пазар са основни фактори, които спъват Европа в световната конкуренция и пречат на капацитета за мащабиране на компании. Това обаче към момента е сигнал за нова посока, а не действителен пробив. Такъв може да бъде реализиран, въпреки и единствено в някои аспекти, на идния Европейски съвет през март, когато се чакат съответни задължения и периоди (хоризонтът е до края на 2027 г.).
Фокусът върху единния пазар и регулациите несъмнено е добра вест за България, както и за всички страни от региона на Централна и Източна Европа. Достъпът на огромния европейски пазар е в основата на ускореното икономическо развиване на страната в последните две десетилетия (виж „ България в единния пазар на Европейски Съюз: Оценка на резултатите и взор напред “). Единният пазар обаче не трябва да се преглежда просто като липса на бариери пред придвижването на артикули, услуги, капитали и хора, а като същински интегриран пазар, който е отворен и оперира при равни правила.
Конкретните акценти от изявлението на Антонио Коща обрисуват и евентуалните принадлежности за реализиране на тази промяна. Амбициозната стратегия за опростяване на разпоредбите и дерегулация, въвеждането на така наречен „ 28-и режим “ – обединен набор от корпоративни правила за компании в Европа, както и прегледът на насоките за сливанията за основаване на европейски първенци в стратегически браншове, са стъпки, които могат действително да понижат транзакционните разноски и да насърчат мащабирането. Ускоряването на съюза на спестяванията и вложенията също е основно, в случай че Европа желае да трансформира високото ниво на частни спестявания в продуктивни вложения вкъщи, вместо да финансира растежа на други стопански системи.
На този декор България няма ясна концепция по какъв начин да завоюва от новия курс на Европа. Въпреки политическата неустойчивост в последните години страната реализира прогрес по някои стратегически цели – като Шенген и еврозоната. Измина се и някакъв път в границите на Националния проект за възобновяване и резистентност макар огромното закъснение, загубата на средства и неуспеха в областта на върховенството на правото и битката с корупцията. Има ли обаче нова цел, която да отключи в допълнение капацитет?
България ще бъде измежду най-бързо растящите страни в Европа през 2026 година По отношение на капиталовата интензивност обаче страната изостава, като полемиката все още е съвсем напълно заключена в границите на държавните принадлежности – потребление на европейски средства в поддръжка на икономическата промяна, вложения в индустриални зони, поддръжка за започващи предприятия и така нататък Отвъд тактиката за вложения на европейски средства на процедура липсва визия за промени и напредък в средносрочен проект.
Няма и структурирано изпитание за опростяване, унищожаване на регулации и отваряне на повече благоприятни условия за развиване. Потенциалът за напредък в България може да бъде отключен, в случай че има условия предприемаческият триумф да бъде мащабиран. Това значи смяна в средата на най-малко три равнища – регулаторната рамка за действие на националния пазар, опцията за осъществяване на изгодите от единния пазар и търговски достъп до оптимално необятен кръг трети страни отвън Европейски Съюз. И всичко това – във връзка с достъп до спестявания и капитал, внедряване на нови технологии, основаване на нови артикули и услуги и достъп до потребителите, данъчна среда и надеждна отбрана на собствеността и договорите.
Българската страна е дебитор във връзка с регулациите от напълно национална подготвеност, само че и поради редица спънки пред действието на единния пазар, които съществуват и се поддържат в доста случаи с цел да „ пазят “ локални заинтригувани играчи. За кръга на решенията, които зависят от консенсус на европейско равнище, българското държавно управление би трябвало да поддържа всяка самодейност, която носи повече независимост, конкуренция и разширение на капацитета за вложения и търговия пред всички бизнеси в Европейски Съюз.
*Текстът е оповестен в уеб страницата на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Още стопански вести – четете тук
