Притеснени от еврото са най-вече хората, които ще трябва да

...
Притеснени от еврото са най-вече хората, които ще трябва да
Коментари Харесай

Ивайло Калфин: Левът беше убит през 1997 г., в еврозоната ни...

Притеснени от еврото са най-много хората, които ще би трябвало да потвърждават произхода на парите си  Най-голямата неточност е да сменяш през 10-15 години посоката, по-добро от Европейски Съюз няма  Г-н Калфин, първо, оптимист ли сте, че на 4 юни ще получим позитивен отчет за влизане в еврозоната?  
 

 - Най-вероятно отчетът ще бъде позитивен, не виждам учредения да е противоположното. Основните критерии, които би трябвало да съблюдава българската стопанска система, са изпълнени. Единствената опция да не се случи е взимането на политическо решение, което няма да е казус. Но нямам доверие. 

 

 - Политическо от страна на европейските сътрудници? 

- Приемането в еврозоната значи единомислещо гласоподаване на 20-те страни, които членуват в нея, както и на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Случвало се е в предишното някой да гласоподава срещу. Но не виждам аргументи да се повтори с България.  

 

- Българският бизнес е изрично надъхан позитивно, само че елементарните хора имат  страхове, за мен основателни, поради близкото ни минало. Добре ли се изясняват изгодите от приемането ни в еврозоната?   

- Може да се изясни много по-добре, да се дадат ясни отговори на въпросите, които си задават хората. Като няма информация, се насаждат дезинформацията и страхът. Въпросителните са най-много дали ще се усилят цените, какво ще стане със спестяванията на хората. Отговорите изобщо не са сложни и би трябвало да се обяснят на наличен език. Иначе се чуват всевъзможни митове - по какъв начин ще ни вземат спестяванията, по какъв начин ще си дадем Резерва на ЕЦБ.

 

 - Това първото го сподели български евродепутат?  

- Това приказва за самия евродепутат. Вярно е, че са го избрали хората. Толкова е несъстоятелно и малоумно дотам, че не ми се разяснява.

 

- Добре, ще намалеят ли спестяванията на хората?   

 - Не, няма. Ще има резултат най-вероятно върху тези хора, които имат спестени огромни суми пари без явен генезис. Семействата с естествени спестявания ще ги обменят без никакъв проблем. Но тези с пари без потвърден генезис ще имат усложнения. Много хора не желаят да си демонстрират спестяванията, тъй като са от сива стопанска система, неплатени налози и така нататък Но ние това ли желаеме да насърчаваме!

 

- Държавата ли би трябвало да стопира опитите за закръгляне на цените нагоре, каквото сигурно ще опитат някои търговци? Макар че постоянно го е имало това шмекеруване - вдигне се токът с 5 %, и цените скочат с толкоз?

- Цените не са спирали да скачат последните години, доста преди да се заприказва за влизането на еврото. Инфлацията в еврозоната е доста по-ниска. Надявам се това да успокои цените. Дори това е едно от изискванията за приемането ни - вкарване на инфлацията в избрана граница. Сигурно ще има търговци, които ще пробват да спекулират. Не съм уверен дали страната е фиксирала дефинитивно на един месец периода, в който ще се заплаща в евро и левове със съответните етикети и с двете цени. Но аз бих го направил по-дълъг интервал. Това е гаранция, че цените няма да се закръглят. Оттам нататък е работа на контролните органи да наблюдават за корист на пазара под формата на картели и други.

 

 - Значи опасенията ви са по-скоро от картелни съглашения на огромните търговци, а не от кварталния магазин? 

- Какво може да направи кварталният магазин! Най-много да закръгли еврото на два лв.. Но в случай че цените са изписани и в двете валути, това ще бъде лимитирано.

 

- Какво печелим отвън икономическата тематика - приказвам в геополитически проект? Членове на нов клуб, с нови благоприятни условия или нещо друго?

 - Не е единствено геополитически облагата. Да стартираме оттова. Когато през 1998 година българският лев беше вързан за немската марка, а оттова след това и за еврото, той стана безусловно подвластен. И като лихвен %, и като всичко. Влизайки в еврозоната, ние ще седнем на масата, която взима решенията, в това число и за нашата валута. В момента нищо не зависи от нас. Българският лев беше заровен с рецесията от 1997 година - за голямо страдание. Оттогава е просто някаква деноминация на еврото, плащаме по закрепен курс. В еврозоната към този момент ще решаваме с гласа си, когато приказваме за парична политика. Иначе, еврото е съществена валута в света, втората след $. Възможността на България да работи с нея, да взе участие в нейното ръководство, дава доста по-големи благоприятни условия. Знаете, че по време на рецесия и персоналните финанси, а и държавните се ориентират към валути, които са по-силни. Еврото и доларът са такива. Има ли рецесия, вложителите трансферират там спестяванията. Добре ще е и за нас. 

 

 - Добре ли ще е в геополитически проект, поради засилените страхове, изключително след идването на Доналд Тръмп, че може би огромните сили още веднъж си разделят зоните на въздействие на някакви салфетки? 

- Ако някой желае да се причисли към съветската сфера на въздействие и да приемем рублата, това е друга тематика. Трябва да има за задачата публичен спор, само че не виждам изключително предпочитание.  

 

- Знам ли, може и юани да желае някой. Китай е велика мощ, няма спор. 

- Не знам дали Китай ще ни желае в своята валутна зона. То не е единствено до наше предпочитание. Общо взето, най-вредно за една страна е да сменя посоката през 10-15 години Това я прави нестабилна. Външните сътрудници стартират да се съмняват кой ден какво ще й хрумне. Това е извънредно отрицателно и за стопанската система на страната. Като си тръгнал по веднъж, би трябвало да го следваш оптимално, а не да се въртиш във всички направления. Еврото не е мотив да сменяме геополитическата си ориентировка.

 

 - Като човек, който следи от дълго време тези процеси, има ли изобщо  ново разделяне на света?  

- Светът е в един безспорен дисбаланс, и то не от последните години. Студената война беше го разделила на два съществени лагера,  а сред тях самостоятелни страни. Блоковете се договаряха, само че и взаимно се възпираха. После минахме през интервала, в който единият лагер се разпадна по справедливи аргументи. Сега влизаме в нов стадий, в който има разнообразни центрове на въздействие - стопански и политически. Те са на разнообразни места по земното кълбо. България би трябвало да реши към кое гравитира. И като споделям гравитира, не влагам неприятна предумисъл - в противен случай, би трябвало да участваме във вземането на решенията. И не виждам по-добро място от Европейския съюз с всичките му разтърсвания около новите връзки със Съединени американски щати. Да, те в никакъв случай няма да бъдат същите като преди. В същото време Китай се развива  изключително бързо стопански, изключително във високите технологии. Русия се пробва да си върне някакви територии, за първи път след Втората международна това се случва в Европа посредством война, което е много тъмно. Светът към нас клокочи и е доста значимо да се хванем за твърда почва. Да знаем накъде вървим, не да търсим безпределно балансиране сред всички сили. Нека решим кои са ни съдружниците и да бъдем откровени с тях, отдадени на общата посока.  

 

- Все отново има един безспорен факт - България е в Европа чисто географски и това предопределя доста. 

- Има и други страни в Европа отвън Евросъюза, само че по-добро от този съюз не съм видял. Ето, някои балкански съседи декларират интерес да са в Европейски Съюз, само че не поставят изключително усърдие. И не са по-добре от нас. 

 

- Като заговорихме за войната, по какъв начин виждате възможностите за действителни договаряния за помирение? 

- Без да има човек умения за предсказание на бъдещето, ясно е, че в един миг ще има среща. И на нея ще бъде контрактувано някакъв тип помирение, аз персонално се надявам - по-дълготраен мир. Въпросът е по кое време двете страни ще имат интерес да го създадат. И да реализират резултати. Тук е и отговорът на въпроса ви. Засега съм песимистичен, тъй като явно Русия протака договарянията. В Москва си мислят, че печелят на фронта, въпреки и дребни територии. И колкото повече се отсрочват договарянията, толкоз по-вероятно е да издържи по-голямата мощ, по-голямата стопанска система. Ясно, това е съветската. Разбира се, това си има  цена. Включително и за съветската стопанска система, и за живота на елементарния руснак, и за хиляди фамилии, които губят децата си на фронта. Въпросът е по кое време тази цена ще стане по-висока от евентуалните изгоди, които ръководството на Русия има от войната. Решат ли, че е настъпил този миг, ще седнат и на масата на договарянията, тъй като другояче събитията ще са срещу интереса им. Разбира се, светът не би трябвало да седи и да  гледа в профил. 

 

- Сенатори и от двете огромни партии на Съединени американски щати оферират законопроект за 500 % мито за всяка страна, която търгува с Русия. 

- Това е част от икономическия напън Русия да премисли, че евентуалните загуби са повече от облагите. 

 

- Иначе казано, би трябвало да пристигна моментът, в който  Путин да " продаде " на народа някаква велика победа, тъй като след войната ще стартират нормалните проблеми. Ето свършили им картофите, та Лукашенко прикани да се сади крепко за съветския народ?  

- Това с обясненията след това политиците са го научили от дълго време. Вероятно ще научим по какъв начин всички са спечелили. Политиците го могат. Въпросът е да стигнем до този стадий - да се спре войната, пък те да си изясняват.

 

 

Ивайло Калфин е някогашен вицепремиер и министър на външните работи в държавното управление на Сергей Станишев. Става  социален министър от квотата на АБВ във втория кабинет на Бойко Борисов. Евродепутат и народен представител от Българска социалистическа партия, един от най-опитните политици на България. Кандидат-президент на Българска социалистическа партия през 2011 година   

 
 
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР