Притежателите на криптовалути вече ще бъдат под значително по-строг данъчен

Притежателите на криптовалути към този момент ще бъдат под доста по-строг данъчен надзор, откакто от 1 юли влезе в действие новият европейски режим за пазара на криптоактиви (MiCA).

Нови европейски правила и засилен надзор

 

В синхрон с европейската регулация MiCA (Markets in Crypto-Assets), българският парламент към този момент напредва с промени в законодателството, които ще дадат опция на Националната организация за приходите (НАП) да получава автоматизирано детайлна информация за всички интервенции с криптоактиви.

Основната цел на тези промени е да се ограничи укриването на приходи от криптотърговия. За да се реализира това, данъчните администрации в границите на Европейския съюз би трябвало да имат равнопоставен достъп до информация за вложителите. Според претекстовете към MiCA, това би подкрепило и битката със сериозна престъпна активност, обвързвана с цифровите активи.

За елементарните притежатели на криптовалути това значи, че ще би трябвало доста по-точно и в детайли да заявяват своите доходи от покупко-продажби с цифрови активи.

Какво се трансформира от 1 юли

 

От 1 юли в целия Европейски съюз услуги, свързани с криптоактиви, могат да се дават само от лицензирани снабдители, според регламента MiCA.

В България лицензирането се прави от Комисията за финансов контрол (КФН). До момента са утвърдени две сдружения, а още няколко аплайват и чакат решение.

Същевременно голям брой компании, лицензирани в други страни членки, към този момент имат право да работят на българския пазар след съобщение до КФН. Сред тях са огромни интернационалните платформи като Coinbase, Crypto.com и Robinhood Europe.

От КФН предизвестяват, че потребителите, които употребяват нелицензирани криптоплатформи, би трябвало да прекратят връзките си с тях.

Компаниите без лиценз са задължени да изготвят проект за поетапно преустановяване на активността, а потребителите имат три благоприятни условия — да трансферират активите си към лицензиран оператор, да ги съхраняват в персонален портфейл или да ги продадат.

Според оценки, приходите от крипто планове надвишават 1,4 милиарда $.

Как Национална агенция за приходите ще получава информация

 

Паралелно с въвеждането на MiCA, България приготвя промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), посредством които се вкарва европейската инструкция DAC8 за автоматизиран продан на данни сред данъчните администрации.

След окончателното приемане на текстовете всички снабдители на криптоуслуги ще бъдат задължени да се записват в Национална агенция за приходите и да подават годишно подробна информация за клиентите си.

За всяко физическо лице ще се събира информация като:

три имена адрес дата и място на раждане държава на данъчно пребиваване данъчен идентификационен номер данни за всички притежавани криптоактиви

Освен персоналните данни, Национална агенция за приходите ще получава и информация за транзакциите:

обща стойност на осъществените продажби брой купени и продадени криптоактиви общ брой сделки операции с фиатни валути (евро, лев и др.) сделки сред разнообразни криптовалути

Данните ще се подават един път годишно по електронен път, до 30 юни, за миналата година.

Обмен на информация отвън Европейски Съюз

 

Новата система няма да се лимитира единствено до Европейския съюз. Чрез световния стандарт CARF на Организацията за икономическо сътрудничество и раз (Организация за икономическо съдействие и развитие) ще се обменят данни и с страни отвън Европейски Съюз.

Това значи, че даже български жител да употребява интернационална криптоборса отвън Европа, в случай че тя взе участие в системата, информацията за неговите покупко-продажби може да доближи до Национална агенция за приходите.

Допълнителни механизми за следене

 

Освен автоматизирания продан на данни, данъчните органи ще могат да наблюдават криптодоходи и посредством банковата система.

При преводи от криптоборси към банкови сметки, банките ползват правила против изпиране на пари и при подозрение уведомяват способените органи.

Национална агенция за приходите също прави инспекции за сходство сред декларирани приходи и действително притежавано имущество. Например при покупка на парцел или автомобил със забележителна стойност, без ясно потвърден приход, може да стартира инспекция за генезис на средствата, в това число посредством условие на данни от криптоборси и портфейли.

Как се заявяват приходите от криптовалути

 

Съгласно Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ), облагите от продажба или подмяна на криптоактиви се таксуват с налог и се заявяват в Приложение № 5 към годишната данъчна декларация.

Облагаемият приход се пресмята като:

от всички осъществени облаги се изваждат всички загуби върху получения резултат се приспадат 10% нормативно приети разноски

„ Жертвите на измамата са над 100 “

Печалбата от всяка договорка се дефинира като разлика сред продажна и покупна цена на съответния криптоактив.

За тези приходи не се дължи предплатен налог — те се заявяват един път годишно, като срокът е до 30 април на идната година.

Не се изисква използване на документи към декларацията, само че всички доказателства за покупко-продажби би трябвало да се съхраняват най-малко пет години след приключване на давностния период.

Кога криптотърговията се третира като бизнес

 

Ако търговията с криптовалути е систематична или се прави копаене (mining) за облага посредством профилирана техника, Национална агенция за приходите може да я одобри за комерсиална активност по смисъла на Търговския закон.

В такива случаи приходите към този момент не се третират като капиталови облаги, а като приходи от стопанска активност. Те се заявяват по разпоредбите за еднолични търговци, посредством Приложение № 2 към годишната декларация.

Причини за новите регулации

 

Според претекстовете на законодателя, криптопазарът се е увеличен доста през последните години, до момента в който данъчните органи са разполагали с лимитирана информация за действителните приходи на вложителите.

Липсата на автоматизиран продан на данни е създавала благоприятни условия част от облагите да не бъдат декларирани.

Очакванията на Министерството на финансите са новите правила да подобрят данъчната дисциплинираност, да понижат укриването на приходи и да изравнят третирането на криптоактивите с това на обичайните финансови принадлежности като банкови сметки и вложения.

Още вести четете в: Бизнес, България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News