Необходимо ли е да се сменя маслото на реактивните двигатели?
Притежателите на коли са привикнали с постоянен обред: на всеки няколко хиляди километра – пътешестване до сервиза, очакване на опашка и промяна на златистото масло, без което автомобилът няма да оцелее и един ден. Реактивните мотори, в противен случай, работят на напълно други правила. Въпреки по-голямата си структурна трудност, множеството мотори на пътническите самолети изкарват целия си експлоатационен живот без нито една планова промяна на маслото.
Това, несъмнено, не значи, че маслото не е належащо – то е належащо във всички съществуващи мотори – само че правилата на потреблението му са радикално разнообразни. В реактивните мотори горивото изгаря в специфична камера; тя няма движещи се елементи и е изцяло изолирана от смазочната система. Охлаждането не се обезпечава от масло, а от комплицирана система от въздушни потоци. Това предотвратява излагането на маслото в реактивния мотор на типичните фактори на замърсяване, като неизгорели останки от гориво, сажди или вода, които предизвикват ускорена деградация в автомобилните мотори.
Вместо да се сменя напълно маслото, то се долива от време на време, с цел да се компенсира естественият разход на масло. Състоянието на маслото се следи непрестанно от датчици в пилотската кабина, които наблюдават размера, налягането и температурата на маслото в действително време. Освен това техническите служби на самолетната компания наблюдават положението на маслените филтри и херметичността на уплътненията. Този метод може да се съпостави с прибавянето на малко прясно масло в мотора на автомобила всеки ден, само че без да се сменя напълно.
Що се отнася до функционалностите на авиационното масло, неговата съществена задача е смазването на високоскоростните лагери и ефикасното отклоняване на непотребната топлота от най-натоварените термично сектори на турбината и компресора. Тези характерни условия на работа изискват специфичен състав на маслото, който е радикално друг от този, употребен в автомобилните мотори. В системите за реактивно задвижване се употребяват синтетични смазочни материали, особено създадени за работа в екстремален диапазон от условия: от мразовит мраз на огромна надморска височина до температури на нажежен метал в турбинните елементи. Тези масла се характеризират с огромна издръжливост на формирания от тях тъничък пласт, ниска летливост и изключителна непоклатимост в необятен диапазон от температури и налягания.
Постоянният разход на масло е единствено част от картината
Разходът на масло в реактивните мотори е в действителност висок. Да вземем да вземем за пример реактивния аероплан Airbus A320. Според Дъг Морис, капитан на Air Canada, всеки един от двата му мотора CFM56 изразходва към половин литър масло на час полет. Тъй като множеството пътнически полети не престават няколко часа, общото ползване е много доста. Ето за какво ежедневното доливане на масло е рутинна процедура. Пилотите подсигуряват, че равнището на маслото освен остава под минималното възможно равнище, само че и покрива упования разход за идния полет.
От необикновен интерес е ориста на частта от маслото, която не изгаря по време на работата на мотора. Както изясняват експертите на ExxonMobil, с течение на времето маслото в системата на реактивния мотор е примес от фракции с друга „ възраст “ и степен на привършване. Част от него преди малко е била допълнена, до момента в който друга част може да е циркулирала в системата от много време.
В моторите с релативно невисок разход на масло, работещи по направления с чести цикли на политане и кацане, обособените елементи на маслото могат да останат в употреба по-дълго от нормалното. Именно тук пораждат евентуални проблеми. Прекалено дългото задържане на маслото в системата може да докара до неговото разграждане: то може да загуби вискозитета си и в системата да се образуват нездравословни отлагания под формата на лак, утайки и даже въглеродни замърсявания. Тези странични артикули понижават смазочните качества на маслото и с течение на времето могат да подкопаят надеждността на задвижващия елемент. За да се избегнат сходни последици, инженерите отдават приоритет на верния избор на смазочни материали.
Ето за какво е явно, че реактивните мотори се основават на постоянно доливане на масло. Случаят е напълно друг при самолетите, оборудвани с бутални мотори. При тези машини с витлови мотори, употребявани в летателните учебни заведения или за локален въздушен превоз (т.нар. дребни самолети), постоянната промяна на маслото е жизненоважна, като всекидневно тя се прави на всеки 25-50 летателни часа. Това е по този начин, тъй като техните мотори са градивно доста сходни на автомобилните и съдържат съставни елементи като бутала и колянови валове.
