Щастлив е този, на когото любовта, а не моралът, пречи на изневярата
Притча за възприятията, които порастват в душите ни. Това, което цениш, ще разцъфти...
Една жена пристигнала при майка си, с цел да я помоли за съвет:
- Майко, посъветвай ме какво да върша! Много обичам брачна половинка си и оценявам връзката ни. Но неотдавна срещнах някого и от този момент не съм спряла да мисля за него. Не желая да унищожавам фамилията си, не желая да изневерявам на мъжа си даже въображаемо. Но не мога да спра да изпитвам това, което усещам - пристрастеност към различен мъж.
Майка ѝ дала отговор:
- Чувствата могат да се сравнят с цветя, които порастват в душите ни. В момента в душата ти има две цветя. Едното е нежното и внимателно. Това е цветето на любовта към брачна половинка ти. Ти сама си го засадила, то не е толкоз блестящо и изисква грижи. Но в случай че се грижиш за него, ще цъфти дълги години и ще дава сладки плодове.
Другото цвете е израснало самичко, без да бъде поискано. То е блестящо, притегля вниманието и наподобява красиво. И като бурен лишава силата на първото цвете. Но колкото и да се грижиш за него, то не може да цъфти дълго и няма да даде плод.
Не можеш да откъснеш нито едно от тях. Те са в сърцето ти. Но в твоята власт е да избереш за кое цвете да се грижиш. Имаш избор. И в случай че поливаш единствено първото, второто скоро ще увехне от единствено себе си.
Щастлив е този, на който любовта, а не моралът, пречи на изневярата!
