Притча, която ще ви напомни, че преди да се откажете

Прочети това, когато ти се струва, че няма да успееш да постигнеш мечтите си

Притча, която ще ви подсети, че преди да се откажете от това, което желаете, тъй като ви се коства невероятно, би трябвало да се запитате дали в действителност сте създали всичко допустимо, с цел да го постигнете...

Когато бях дребен, бях влюбен в цирка и най-вече от всичко обичах животните. Особено слона, който беше обичаното ми животно. А и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко зрелище той демонстрираше невероятното си тегло, растежа и силата си.

Но след номера и даже малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крайници му верига. А колът беше единствено късче дърво забито едвам няколко сантиметра в земята. И макар дебелата и здрава верига, ми беше напълно ясно, че едно толкоз мощно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло елементарно да се освободи от кола и да избяга. Тук очевидно има някаква мистерия. Какво го стопира тогава? Защо не бяга?

Когато бях на шест–седем години още имах вяра, че възрастните са доста умни. И попитах един преподавател, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми изясни, че слонът не бягал тъй като бил питомен. Тогава зададох напълно ясно въпроса:

- Щом е питомен, за какво го оковават?

Не си припомням да съм получил някакъв логичен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него единствено когато срещнех други хора, които си бяха задавали този въпрос. А преди години разбрах, че за благополучие се е намерил задоволително интелигентен човек, който е разкрил отговора:

Слонът от цирка не бяга, тъй като е бил вързан за подобен прът още доста, доста дребен!

Затворих очи и си показах беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава дребното слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но макар всички старания, не е съумяло, тъй като оня прът е бил прекомерно здрав за него.

Представих си по какъв начин е заспивало изтощено и по какъв начин на другия ден още веднъж се е мъчело. На идващия и на по-следващия също... Докато един ден, един ужасяващ за него ден, животното просто е повярвало в своето изтощение и се е примирило с участта си.

Огромният мощен слон, който виждаме в цирка, не бяга, тъй като си мисли, горкият, че не може. Споменът за провалянето, претърпяно малко след раждането му, го е белязал вечно. Но най-лошото е, че той в никакъв случай не дръзва да сложи под подозрение този спомен. Никога, в никакъв случай не дръзва да тества още веднъж силата си...

Всички ние сме ненапълно като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни лишават свободата. Живеем с мисълта, че “не можем ” да създадем куп неща, просто тъй като в миналото, преди доста време, като дребни, сме пробвали и не сме съумели. Така ставаме като слона и си набиваме в главата: " Не мога, не мога и в никакъв случай няма да мога... "

Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили. И за това в никакъв случай повече не се опитваме да се освободим от кола. Понякога, като усетим оковите и веригите да задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: “Не мога и в никакъв случай няма да мога... "

Това става и с теб, Деми. Живееш, привързан със загатна за един Демиан, който не е съумял и който към този момент не съществува. А единствения метод да схванеш, дали можеш да постигнеш нещо, е като опиташ отново, влагайки цялата си душа. Цялата си душа!

Из книгата " Нека ти опиша " на Хорхе Букай

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html