Анджела Родел пред пловдивчани: След социализма българите не искаха да бъдат общност, сега е различно
„ Пристигнах в България през 1997 година. Помните тези години на Жан Виденов, апетит, хиперинфлация. Бях на 23 и беше необикновен урок за мен. Тогава осъзнах какъв брой е нежно това нещо, което имаме в Америка. Мислех, че „ гражданско общество “ съществува просто по този начин – а то би трябвало да се сътвори и пази, тъй като елементарно се губи “. Това съобщи пред пловдивчани родената в Минеаполис, щата Минесота, Анджела Родел. Името ѝ стана необятно разпознаваемо с превода на романа „ Времеубежище “ на Георги Господинов. Двамата подвигнаха статуетката на влиятелната интернационална премия Booker през 2023 година
Прочетете още
Родел показа, че още при идването си в България преди повече от 25 години усетила културните разлики сред двете народи.
„ Срещам някаква лелка на гише в полицията да вземем за пример – това ще бъде смут и тормоз. Но в случай че същата тази жена се окаже майка на мой другар и отида на посетители – тя ще бъде най-готината. Ще желае незабавно да ме нахрани и да ми даде нещо от себе си. Тогава разбрах, че обратно на Америка, където всички са вежливи един с различен, тук персоналните връзки са доста по-важни от публичните. Това бе потрес, тъй като бях привикнала да давам и получавам почитание единствено тъй като съм част от някакво общество “, показа тя, само че добави: „ Тогава българите не желаеха да бъдат общественост, като че ли проявяваха реакция против социализма. Мисля, че оттогавасе усеща огромна разлика. Расте едно потомство, което знае, че това е значимо “.
Срещата на пловдивчани с Анджела Родел се организира в границите на форума „ Литературни срещи в библиотеката “ и бе проведена от фестивала „ Пловдив чете “ 2024г.
„ Георги Господинов е гостувал тук. Сега и неговият преводач и съносител на премията Booker Анджела Родел ще се срещне с публиката. Ние осигурихме едно извънредно топло посрещане, в това число и с времето, тъй че не би могла да бъде недоволна нашата гостенка. Надявам се до есента да имаме още значими срещи “, съобщи шефът на Народна библиотека „ Иван Вазов “ Димитър Минев. Той подари на Родел подарък – два албума с пловдивска устременост, които те издават.
Вероника Келбечева, която бе модератор на срещата, дефинира Анджела Родел като „ феномен на българската културна сцена “.
„ Излизане на български създател на международната сцена, освен като превод, само че и като оценена литература, е доста скъпо освен за страната, само че и за нашите народен дух и самокритика “, показа Келбечева. Тя съобщи, че преводите на Анджела Родел на никое място не късат с нишката „ смисъл-контекст-звучене “ и акцентира, че пред преводача на Георги Господинов стои комплицираната задача да пребори моментите на етноцентричност, които са залегнали в текстовете му.
В този смисъл Родел призна, че е изпитала компликации с това, че в задграничните издателства похватът за потребление на бележки под линия постоянно се отхвърля. Има обаче понятия, които мъчително ще обясниш на британски език без подтекст, споделя тя: „ При „ Физика на тъгата “ имахме възбрана да използваме бележки. То не беше „ реване “, „ боза “ и напряко се видяхме в знамение “.
„ А тази частичка „ сякаш “.. толкоз работа ви прави “, пошегува се Родел и разсмя всички присъстващи в залата.
Тя не скри убеждението си, че няма съвършен превод – „ Той е като кръстопът с доста вероятни завои. Имаш пред себе си 10 разнообразни пътеки – за една дума, една фраза или една идея. И в един миг би трябвало просто да избереш по коя да тръгнеш. Избирайки веднъж от вероятни 10, това към този момент насочва целия текст към съответен жанр “, посочи Родел. Затова всеки преводач би трябвало да може да устои на избора си по кой път е поел: „ Това е тежка отговорност. Особено с книгата „ Случаят Джем “, защото създателят Вера Мутафчиева към този момент не измежду живите. С нея няма по какъв начин да обсъдя изборите си, когато съм пред кръстопът. За благополучие, с Георги Господинов, можем да водим този разговор “.
Преводачът описа, че при превода на романа „ Времеубежище “ двамата с създателя са имали дълго съдействие.
„ С Георги се познаваме от съвсем 20 години. През това време съм превеждала негови творби и имах взор върху творчеството му. При „ Time shelter “ имахме диалози по какъв начин да използваме инструмента записка под линия внимателно. Обсъждахме и се чудихме доста по какъв начин да преведем, че „ Портокалите са от Португалия “, или „ страната Чужбина “ и в тези случаи използвахме българския, с цел да поясним на читателя. Георги е доста сложен по тази причина, че той е стихотворец, даже когато написа прозаичност. Много играе с езика. Всичко има темп и мелодичност, тези моменти би трябвало да се улавят “, призна Родел и показа, че нейната музикална натура ѝ оказва помощ доста да усеща и предава звуковата равномерност при преводаческата активност.
Тя изрази страдание, че не е имала опцията да се познава по този персонален метод с Вера Мутафчиева. „ Брилянтен език. Вие всички знаете, че тя е османист и употребява доста заемки. Исках да запазя тази езикова специфичност, без да отклонявам читателя. Там салдото беше сложен, с цел да съхраним атмосферата “, съобщи Родел.
Тя разяснява и характерната връзка сред читател/преводач и книгата. Според нея има някаква мистична съгласуваност, която преводачът усеща, щом чете и това е нещото, което го предизвика да сътвори същото произведение на различен език. „ Когато чета дадена книга, в случай че чувствам един резонанс, аз слушам по какъв начин би трябвало да звучи на британски. Усещам, че съм нейният вероятен преводач. То е като сексуален миг, искра на любовта. Има доста хубави творби, само че аз просто не ги слушам. Това значи, че не съм верният им преводач “.
Носителят на Награда Пловдив за книжовен принос Ина Иванова, която бе част от присъстващите, очерта връзката сред „ Случаят Джем “ и „ Времеубежище “ като два романа, говорещи за изгнанието. Поетесата попита американката Анджела Родел дали намира хората в днешно време за „ изгнаници “.
„ Може би има миг на самоизгнание. Георги доста написа за това – тук, където не сме. Българинът има исторически и културни аргументи за това да се усеща, че животът става другаде. Много пъти хора са ме питали какво върша тук, за какво не съм в Америка. Искам да ви кажа, че и тук е животът. Има всичко, което има там – страсти, интелектуално предизвикателство. Да, от време на време нещата не са по този начин подредени, само че и това има своя сексапил... от време на време “, показа тя и прикани, че на младежите, напускащи България, би трябвало да се вдъхне смисъла да се върнат назад в тук.
По време на срещата участваха както фенове на „ Времеубежище “ и литературата, по този начин и езиковеди, преводачи и лингвисти, които използваха момента да се допрян до опита на Анджела Родел и да обсъдят тънкостите на занаята. Тя им довери, че експертът освен борави добре с езика, само че е и добър антрополог – познава манталитета на популацията: „ На мен доста ми оказва помощ, че съм тук, пребивавам от дълги години в България, моят мъж е българин, аз съм вътре в тази просвета. Нещата, които са написани в книгите, които превеждаме, са единствено едната страна. Има и неизказано – то е сред редовете, и е не по-малко значимо “.
В края на полемиката един от уредниците на събитието „ Пловдив чете “ Гергана Георгиева пусна звукозапис от церемонията, в която афишират романът „ Time Shelter “, написан от Господинов и преведен от Родел, за притежател на Booker за 2023г.
„ От време на време си пущам този миг и се веселя доста на това, което предходната година се случи. Знам, че сте видели доста реакции, само че да ви кажа, че и в този момент като го слушам и се вълнува доста “, призна Гергана Георгиева. „ О, да, един от най-силните писъци там бе моят. Георги даже леко се ошашави “, добави през смях Анджела Родел.
Бурни овации съпроводиха края на полемиката, а откакто тя завърши, пловдивчани се подредиха за подпис на книгите в неин превод. Имаха и опция да осъществят малко персонална връзка с госта на " Литературни срещи в библиотеката ".
Снимки: " Пловдив чете ", фотограф: Владислав Христов
Прочетете още
Родел показа, че още при идването си в България преди повече от 25 години усетила културните разлики сред двете народи.
„ Срещам някаква лелка на гише в полицията да вземем за пример – това ще бъде смут и тормоз. Но в случай че същата тази жена се окаже майка на мой другар и отида на посетители – тя ще бъде най-готината. Ще желае незабавно да ме нахрани и да ми даде нещо от себе си. Тогава разбрах, че обратно на Америка, където всички са вежливи един с различен, тук персоналните връзки са доста по-важни от публичните. Това бе потрес, тъй като бях привикнала да давам и получавам почитание единствено тъй като съм част от някакво общество “, показа тя, само че добави: „ Тогава българите не желаеха да бъдат общественост, като че ли проявяваха реакция против социализма. Мисля, че оттогавасе усеща огромна разлика. Расте едно потомство, което знае, че това е значимо “.
Срещата на пловдивчани с Анджела Родел се организира в границите на форума „ Литературни срещи в библиотеката “ и бе проведена от фестивала „ Пловдив чете “ 2024г.
„ Георги Господинов е гостувал тук. Сега и неговият преводач и съносител на премията Booker Анджела Родел ще се срещне с публиката. Ние осигурихме едно извънредно топло посрещане, в това число и с времето, тъй че не би могла да бъде недоволна нашата гостенка. Надявам се до есента да имаме още значими срещи “, съобщи шефът на Народна библиотека „ Иван Вазов “ Димитър Минев. Той подари на Родел подарък – два албума с пловдивска устременост, които те издават.
Вероника Келбечева, която бе модератор на срещата, дефинира Анджела Родел като „ феномен на българската културна сцена “.
„ Излизане на български създател на международната сцена, освен като превод, само че и като оценена литература, е доста скъпо освен за страната, само че и за нашите народен дух и самокритика “, показа Келбечева. Тя съобщи, че преводите на Анджела Родел на никое място не късат с нишката „ смисъл-контекст-звучене “ и акцентира, че пред преводача на Георги Господинов стои комплицираната задача да пребори моментите на етноцентричност, които са залегнали в текстовете му.
В този смисъл Родел призна, че е изпитала компликации с това, че в задграничните издателства похватът за потребление на бележки под линия постоянно се отхвърля. Има обаче понятия, които мъчително ще обясниш на британски език без подтекст, споделя тя: „ При „ Физика на тъгата “ имахме възбрана да използваме бележки. То не беше „ реване “, „ боза “ и напряко се видяхме в знамение “.
„ А тази частичка „ сякаш “.. толкоз работа ви прави “, пошегува се Родел и разсмя всички присъстващи в залата.
Тя не скри убеждението си, че няма съвършен превод – „ Той е като кръстопът с доста вероятни завои. Имаш пред себе си 10 разнообразни пътеки – за една дума, една фраза или една идея. И в един миг би трябвало просто да избереш по коя да тръгнеш. Избирайки веднъж от вероятни 10, това към този момент насочва целия текст към съответен жанр “, посочи Родел. Затова всеки преводач би трябвало да може да устои на избора си по кой път е поел: „ Това е тежка отговорност. Особено с книгата „ Случаят Джем “, защото създателят Вера Мутафчиева към този момент не измежду живите. С нея няма по какъв начин да обсъдя изборите си, когато съм пред кръстопът. За благополучие, с Георги Господинов, можем да водим този разговор “.
Преводачът описа, че при превода на романа „ Времеубежище “ двамата с създателя са имали дълго съдействие.
„ С Георги се познаваме от съвсем 20 години. През това време съм превеждала негови творби и имах взор върху творчеството му. При „ Time shelter “ имахме диалози по какъв начин да използваме инструмента записка под линия внимателно. Обсъждахме и се чудихме доста по какъв начин да преведем, че „ Портокалите са от Португалия “, или „ страната Чужбина “ и в тези случаи използвахме българския, с цел да поясним на читателя. Георги е доста сложен по тази причина, че той е стихотворец, даже когато написа прозаичност. Много играе с езика. Всичко има темп и мелодичност, тези моменти би трябвало да се улавят “, призна Родел и показа, че нейната музикална натура ѝ оказва помощ доста да усеща и предава звуковата равномерност при преводаческата активност.
Тя изрази страдание, че не е имала опцията да се познава по този персонален метод с Вера Мутафчиева. „ Брилянтен език. Вие всички знаете, че тя е османист и употребява доста заемки. Исках да запазя тази езикова специфичност, без да отклонявам читателя. Там салдото беше сложен, с цел да съхраним атмосферата “, съобщи Родел.
Тя разяснява и характерната връзка сред читател/преводач и книгата. Според нея има някаква мистична съгласуваност, която преводачът усеща, щом чете и това е нещото, което го предизвика да сътвори същото произведение на различен език. „ Когато чета дадена книга, в случай че чувствам един резонанс, аз слушам по какъв начин би трябвало да звучи на британски. Усещам, че съм нейният вероятен преводач. То е като сексуален миг, искра на любовта. Има доста хубави творби, само че аз просто не ги слушам. Това значи, че не съм верният им преводач “.
Носителят на Награда Пловдив за книжовен принос Ина Иванова, която бе част от присъстващите, очерта връзката сред „ Случаят Джем “ и „ Времеубежище “ като два романа, говорещи за изгнанието. Поетесата попита американката Анджела Родел дали намира хората в днешно време за „ изгнаници “.
„ Може би има миг на самоизгнание. Георги доста написа за това – тук, където не сме. Българинът има исторически и културни аргументи за това да се усеща, че животът става другаде. Много пъти хора са ме питали какво върша тук, за какво не съм в Америка. Искам да ви кажа, че и тук е животът. Има всичко, което има там – страсти, интелектуално предизвикателство. Да, от време на време нещата не са по този начин подредени, само че и това има своя сексапил... от време на време “, показа тя и прикани, че на младежите, напускащи България, би трябвало да се вдъхне смисъла да се върнат назад в тук.
По време на срещата участваха както фенове на „ Времеубежище “ и литературата, по този начин и езиковеди, преводачи и лингвисти, които използваха момента да се допрян до опита на Анджела Родел и да обсъдят тънкостите на занаята. Тя им довери, че експертът освен борави добре с езика, само че е и добър антрополог – познава манталитета на популацията: „ На мен доста ми оказва помощ, че съм тук, пребивавам от дълги години в България, моят мъж е българин, аз съм вътре в тази просвета. Нещата, които са написани в книгите, които превеждаме, са единствено едната страна. Има и неизказано – то е сред редовете, и е не по-малко значимо “.
В края на полемиката един от уредниците на събитието „ Пловдив чете “ Гергана Георгиева пусна звукозапис от церемонията, в която афишират романът „ Time Shelter “, написан от Господинов и преведен от Родел, за притежател на Booker за 2023г.
„ От време на време си пущам този миг и се веселя доста на това, което предходната година се случи. Знам, че сте видели доста реакции, само че да ви кажа, че и в този момент като го слушам и се вълнува доста “, призна Гергана Георгиева. „ О, да, един от най-силните писъци там бе моят. Георги даже леко се ошашави “, добави през смях Анджела Родел.
Бурни овации съпроводиха края на полемиката, а откакто тя завърши, пловдивчани се подредиха за подпис на книгите в неин превод. Имаха и опция да осъществят малко персонална връзка с госта на " Литературни срещи в библиотеката ".
Снимки: " Пловдив чете ", фотограф: Владислав Христов
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ