Присъединяването на България към еврозоната е формална институционална стъпка. Но

Присъединяването на България към еврозоната е официална институционална стъпка. Но то е и кулминационната точка на дълъг развой на икономическа интеграция, координиране на политики и споделена отговорност — развой, който се развиваше при условия, които не всеки път бяха лесни. Това сподели шефът на Българска народна банка Димитър Радев по време на проведена от Представителството на Европейска комисия в София среща с посланиците на страните от Европейски Съюз и на страните претенденти за Европейски Съюз в България.

" През последните години България мина през интервали на вътрешна политическа турбулентност, белязани от фрагментирано ръководство и повтарящи се изборни цикли. Това, което заслужава да бъде очебийно, е, че все пак макроикономическата и финансовата непоклатимост бяха съхранени. В същото време би било неточно да не се признае, че фискалната дисциплинираност — обичайно мощна опора на нашата рамка за икономическа политика — беше сложена под напън. В този смисъл участието в еврозоната не следва да се преглежда като премия за минали резултати, а като рамка, която укрепва отговорността и ускорява тласъците за осъществяване на внимателна и насочена към бъдещето макроикономическа и фискална позиция ", сподели още той.

Според шефа на Българска народна банка, България действа като стопанска система на еврозоната от доста години. Валутният ръб, привързан с еврото, построи постоянни упования и оформи избора на политики по метод, сравним с присъединяване в Икономическия и паричен съюз — въпреки и без посланичество в неговите органи за взимане на решения. Приемането на еврото преодолява тази дългогодишна институционална асиметрия, като привежда отговорността в сходство с представителството.

" Този преход се реализира на фона на засилена световна неустановеност. Геополитическото напрежение, икономическата фрагментация, шоковете от страна на предлагането и финансовата волатилност не престават да подлагат на тестване както стопанските системи, по този начин и институциите. В такава среда устойчивостта не е функционалност само на мащаба. Тя зависи от надеждността на институциите, предвидимостта на политиките и способността за групови дейности. Ролята на Европа в този подтекст е централна. Еврозоната не е просто парична система; тя е котва на непоклатимост в една все по-сложна световна система. Нейната мощ произтича от учреденото на правила съдействие, институционалната дълбочина и координираните дейности. Разширяването на еврозоната, когато е учредено на действителна готовност, укрепва тези качества и ускорява целостта на общата рамка ", добави Радев.

По думите му, България подхожда към участието в еврозоната с ясно осъзнаване на своята отговорност: " Ние не възприемаме присъединяване си в Европейската централна банка и Евросистемата като отбрана от нуждата от акомодация, а като ангажимент към дисциплинираност, поредност и градивно присъединяване — изключително при по-сложни и изискващи условия ".

Той означи наличието на Негово Светейшество Патриарха на срещата, акцентирайки го не в конфесионален смисъл, а като израз на институционална последователност и публично доверие.

" Приемането на еврото не се реализира в изолираност. То се основава на доверие, съдействие и изчерпателен разговор сред националните институции и европейските сътрудници. Вашата роля в този развой беше както градивна, по този начин и основна. В умозаключение, присъединението на България към еврозоната следва да се схваща по-малко като параден стадий и повече като институционална консолидация — такава, която укрепва както националната непоклатимост, по този начин и кохезията на еврозоната като цяло. Нашето желание е да отговорим на това доверие посредством поредни политики, отговорно присъединяване и дълготраен европейски ангажимент ", сподели Димитър Радев.