Банковият съюз има нужда от спешна реформа
Присъединяването на България към еврото, по принцип, е значимо. В момента страната ни поставя сизифовски старания да влезе в еврозоната, а в това време там има съществени проблеми. Не са ясни вероятностите на еврозоната и единната валута. Безспорно е, че пътят на България е през ERM II към валутния съюз, само че би трябвало да влезем едвам тогава, когато ситуацията вътре се успокои. Италия, да вземем за пример, желае радикални промени и заплашва, че ще се откаже от еврото, в случай че те не бъдат направени. За страни като нея присъединяване в Еврозоната лишава два основни механизма – установяване на главния лихвен % и обменния курс на валутата.
Истината е, че еврото към момента не съумява да реализира главната си цел – да сплоти страните в съюза. То беше основано точно за сливане на стопанските системи в Европейски Съюз и за повишение на просперитета. Реално обаче разделянето сред страните продължава да е огромно, изключително сред кредиторите и кредитополучателите. Този факт се отразява и върху решаването на другите проблеми в общността – миграцията и отбраната на границите, които са спешни за Гърция и Италия.
Един от главните съществуващи проблеми, който е приет от всички, е обвързван с Банковия съюз. Той се нуждае от промяна. Тя обаче се бави по най-различни аргументи. Една от тях е опълчването на Германия на тези основни промени, които могат да спрат приключването на капитала от слабите стопански системи. Просто, мощните стопански системи в Европа нямат интерес. Една от главните рецензии към Валутния съюз е невъзможността да бъдат поправени валутните курсове, а тежестта поемат членовете длъжници, които към този момент страдат от занимателен стопански напредък и свити приходи.
Позволявам си да изтъквам тук нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който твърди, че има риск обособени страни да изискат да излязат от еврозоната, в случай че не бъдат направени нужните стъпки за подобряването й. Той споделя, че Германия или би трябвало да поведе промените, или сама да го напусне. Ако това не се случи, ще би трябвало другите да го изоставен. Според Стиглиц, концепцията за еврото изначално е сбъркана, защото не предложи нищо повече от непоколебим надзор на дефицитите и задълженията. А това е спомагателна спънка за икономическото възобновяване. Резултатът от нея е забавено икономическо развиване на зоната, изключително съществено за по-слабите стопански системи.
А диспропорциите и несъответствията в Европейския съюз, които не понижават, водят след себе си доста огромни проблеми. Въпреки общия напредък и кохезионните напъни, разликата и дистанцията сред богатите и бедните страни членки не се стопява – във връзка с Брутният вътрешен продукт, на приходите, на стандарта на живот, на профила на стопанските системи. Поради тази причина, приключването на големи потоци от квалифицирана работна мощ към богатия Запад слага под въпрос опцията на съответните страни за изпреварващи темпове на развиване и за съкращаване на дистанцията. Формира се обстановка, при която, откакто изчерпиха огромна част от вероятните за себе си изгоди от разширението, богатите страни слагат под въпрос самата нужда от кохезионните фондове, т. е. и от общата политика на доближаване. Времето на чистите донори, сякаш изтича.
Ярко удостоверение за това е и не изключително огромният възторг, с който беше посрещната концепцията за разширение на Европейски Съюз със страните от Западните Балкани.
В Европейския съюз се оформят два центъра с две или дори повече крила. Единият е Франко-Германският, към който гравитират старите страни членки Белгия, Холандия, Дания, Люксембург, по обособени тематики Испания и Португалия, ненапълно Швеция и Финландия, както и Прибалтийските страни. Другият е Вишеградската четворка, до която все по-близо стои Австрия. Вече виждаме по какъв начин въз основата на общи ползи последователно се оформя и друга характерна настройка – тази на Южноевропейските страни, в която попадат Италия, Гърция, Кипър и Испания. Това са справедливи процеси, подбудени от разликите и ползите.
Добре е на всички да ни е ясно, че няма изгледи в обозримо бъдеще тези разлики да бъдат преодолени. Точно противоположното – те ще се задълбочават. Защото несъгласията са по доста съществени тематики – Брекзит, мигрантите, общата система за сигурност, включително и за запазване на границите, разширението на еврозоната, бъдещето на Шенген…
Лозунги за единение? Значи Европейски Съюз е в рецесия
От кардинален и концептуален темперамент са значителните разлики в разбирането за акцентите за идващия програмен интервал, изключително във връзка с това каква да бъде кохезионната политика. Макар и официално единни, страните са разединени във връзка с глобите против Русия. Противоречия се появиха и по въпроса за присъединението на Западните Балкани. Дали то ще приключи с триумф или ще бъде следващата отвличаща вниманието самодейност, маскираща нежеланието и неспособността да се вземат решение огромните проблеми пред Европейския съюз, е въпрос, на който следва да забележим отговора. В последна сметка потвърден е фактът, че колкото по-шумни са декларациите и лозунгите за единение, толкоз по-ясно проличава, че Съюзът е в рецесия.
Истината е, че еврото към момента не съумява да реализира главната си цел – да сплоти страните в съюза. То беше основано точно за сливане на стопанските системи в Европейски Съюз и за повишение на просперитета. Реално обаче разделянето сред страните продължава да е огромно, изключително сред кредиторите и кредитополучателите. Този факт се отразява и върху решаването на другите проблеми в общността – миграцията и отбраната на границите, които са спешни за Гърция и Италия.
Един от главните съществуващи проблеми, който е приет от всички, е обвързван с Банковия съюз. Той се нуждае от промяна. Тя обаче се бави по най-различни аргументи. Една от тях е опълчването на Германия на тези основни промени, които могат да спрат приключването на капитала от слабите стопански системи. Просто, мощните стопански системи в Европа нямат интерес. Една от главните рецензии към Валутния съюз е невъзможността да бъдат поправени валутните курсове, а тежестта поемат членовете длъжници, които към този момент страдат от занимателен стопански напредък и свити приходи.
Позволявам си да изтъквам тук нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който твърди, че има риск обособени страни да изискат да излязат от еврозоната, в случай че не бъдат направени нужните стъпки за подобряването й. Той споделя, че Германия или би трябвало да поведе промените, или сама да го напусне. Ако това не се случи, ще би трябвало другите да го изоставен. Според Стиглиц, концепцията за еврото изначално е сбъркана, защото не предложи нищо повече от непоколебим надзор на дефицитите и задълженията. А това е спомагателна спънка за икономическото възобновяване. Резултатът от нея е забавено икономическо развиване на зоната, изключително съществено за по-слабите стопански системи.
А диспропорциите и несъответствията в Европейския съюз, които не понижават, водят след себе си доста огромни проблеми. Въпреки общия напредък и кохезионните напъни, разликата и дистанцията сред богатите и бедните страни членки не се стопява – във връзка с Брутният вътрешен продукт, на приходите, на стандарта на живот, на профила на стопанските системи. Поради тази причина, приключването на големи потоци от квалифицирана работна мощ към богатия Запад слага под въпрос опцията на съответните страни за изпреварващи темпове на развиване и за съкращаване на дистанцията. Формира се обстановка, при която, откакто изчерпиха огромна част от вероятните за себе си изгоди от разширението, богатите страни слагат под въпрос самата нужда от кохезионните фондове, т. е. и от общата политика на доближаване. Времето на чистите донори, сякаш изтича.
Ярко удостоверение за това е и не изключително огромният възторг, с който беше посрещната концепцията за разширение на Европейски Съюз със страните от Западните Балкани.
В Европейския съюз се оформят два центъра с две или дори повече крила. Единият е Франко-Германският, към който гравитират старите страни членки Белгия, Холандия, Дания, Люксембург, по обособени тематики Испания и Португалия, ненапълно Швеция и Финландия, както и Прибалтийските страни. Другият е Вишеградската четворка, до която все по-близо стои Австрия. Вече виждаме по какъв начин въз основата на общи ползи последователно се оформя и друга характерна настройка – тази на Южноевропейските страни, в която попадат Италия, Гърция, Кипър и Испания. Това са справедливи процеси, подбудени от разликите и ползите.
Добре е на всички да ни е ясно, че няма изгледи в обозримо бъдеще тези разлики да бъдат преодолени. Точно противоположното – те ще се задълбочават. Защото несъгласията са по доста съществени тематики – Брекзит, мигрантите, общата система за сигурност, включително и за запазване на границите, разширението на еврозоната, бъдещето на Шенген…
Лозунги за единение? Значи Европейски Съюз е в рецесия
От кардинален и концептуален темперамент са значителните разлики в разбирането за акцентите за идващия програмен интервал, изключително във връзка с това каква да бъде кохезионната политика. Макар и официално единни, страните са разединени във връзка с глобите против Русия. Противоречия се появиха и по въпроса за присъединението на Западните Балкани. Дали то ще приключи с триумф или ще бъде следващата отвличаща вниманието самодейност, маскираща нежеланието и неспособността да се вземат решение огромните проблеми пред Европейския съюз, е въпрос, на който следва да забележим отговора. В последна сметка потвърден е фактът, че колкото по-шумни са декларациите и лозунгите за единение, толкоз по-ясно проличава, че Съюзът е в рецесия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ